Екипът на “Бургас Инфо” се срещна с известния български блусар Васил Георгиев – Васко Кръпката непосредствено преди неговото участие в клуб “Groovy” в Бургас. Какво мисли “кучето на крайния квартал” за храстите, политиката, чалгата и хроничния пубертет, ще разберете от нашето блиц интервю.
Успяхте ли да преглътнете поп фолка в България?
Не мога да го преглътна, защото това е голяма напаст, това е агресивно-просташко-посттекезесарско-мутро-мръснопарична култура (това беше една дума), по-скоро субкултура, която научи децата, че “за крадец не ставаш, сине, ти си будала” и други подобни послания. Трябва да минат много години и да се опитаме да помогнем, да оправим щетите, които чалгата нанесе върху начина на мислене на българите.
Бихте ли се включили някога реално в политиката?
Не. Имал съм тази възможност, но не бих. Дори не съм участвал в общите песни на СДС, за да се знае, че съм музикант с позиция, а не човек, който се интересува от облагите на политиката.
Повече храсти или повече дървета има в България?
Разбира се, че повече храсти има, по света също има повече храсти. Въпросът е храстите да не са институция.
Имате ли прогноза за изхода на делото в Либия?
Чудя се, защо толкова прости въпроси се усложняват. Аз съм от поколение, което беше карано насила да ходи да посреща на аерогарата Кадафи, който тогава беше марксист-ленинист и беше голям приятел на комунистическата партия. Те ни караха да ходим и да го посрещаме с цветя на летището. Аз не съм ходил. Бивш приятел на сегашните управлящи, които според цялата пропаганда излиза, че правят много, за да помогнат, но всъщност нищо не правят, а само хвърлят прах в очите. Второ, има един единствен човек, който може да влияе на този луд… диктатор Кадафи и това е Путин. Едно изречение от 3 думи по телефона “Освободи българските медици!”, би свършила много по-голяма работа от тази пропаганда, която в момента се върти и с която сегашните управляващи искат да се изкарат, че са много загрижени. Това е моето мнение!
Чувствате ли се европеец и европейски музикант след 01.01.2007 година?
Чувствам се европеец и европейски музикант след 06.06.1959 година, когато съм се родил. Нямам граници, границите са за митничарите и техните храненици.
Различните оцеляват ли в България?
Разбира се, че оцеляват. Различните си прекарват много по-добре, отколкото останалите хора. Да си различен в България е много по-интересно, отколкото където и да е. Погледни ме, аз съм на 47 години и пубертетът не ме оставя точно заради това.