В новините
 
13.04.2006 11:05   Новината е видяна 2982 пъти
Съвместна пресконференция на КАБ и КИИП по повод готвените промени в Закона за обществените поръчки

На 13 април 2006 г. В БТА се проведе съвместна пресконференция на Камарата на архитектите в България /КАБ/ и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, в която участваха арх. Петко Йовчев – председател на КАБ, арх. Атанас Тосев – зам.председател на КАБ, инж. Любомир Ташков – председател на КИИП и инж. Любомир Грънчаров – зам.председател на КИИП. Водещ на пресконференцията беше арх. Димитър Младенов – председател на Медийната комисия на КАБ.
Арх. П. Йовчев:
Поводът за днешната пресконференция за нас не е особено добър. Предизвикан е от действия в последно време на някои правителствени и парламентарни среди, които внесоха изменения в ЗОП, в които част от текстовете пряко засегнаха фундаменталната дейност на двете камари. И то в посока, в която ние лично в продължение на три години сме се стремяли да движим законодателството и да подкрепим с действия вътре в самите камари, да изпълним със съдържание закона, който до този момент действаше. С няколко думи – в какво се състои проблемът. Знаете, че едно от условията за всяка от присъединяващите се към европейското семейство държави е да създаде такова законодателство, което да даде ясни и точни гаранции веднъж за признаване на професионална квалификация на хората от така наречените регулирани професии и второ – чрез законодателството и чрез неговото мъдро провеждане да бъде достатъчно защитен обществения интерес и интереса на крайния потребител – това са гражданите на Европейския съюз.
Бяхме изключително радостни, когато през 2003 г. нашият парламент прие един закон, не съвършен, но добре структуриран – Закона за камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране. И от 2003 г. досега двете камари са се стремяли, изпълнявайки този закон, максимално да се доближат до критериите и начина на работа на камарите в ЕС. Там има ясно разделение между хората, които седят на различни нива в инвестиционния процес, а това са проектантите от една страна /архитектите и инженерите като самостоятелно звено/, от втора страна – строителите, чиято дейност се регулира от ЗУТ, на трето място – консултантите, и на четвърто – възложителите. Тези четири субекта бяха ясно и точно разделени така, че всеки един от тях изпълняваше своите ангажименти спрямо третите лица – клиентите, като за това носеше своя собствена отговорност. Всеки един от тези участници по закон е задължен да бъде застрахован и при възникване на някакво обстоятелство, което той лично е нарушил, си носи съответната отговорност и по този начин се получаваше взаимния контрол, така необходим за крайния потребител.
Строителството е интересен процес, при който потребителят идва и получава наготово своя продукт – в повечето от случаите, когато не е директен инвеститор, той купува едно готово жилище или офис. Законодателят обаче в нормално развитите държави е предвидил такъв механизъм, че изпълнителите /макар и въпросният клиент да не е присъствал при създаването на продукта/ така взаимно отговарят един за друг за действията си, че ако възникне някаква повреда или проблем, ще може да бъде намерен пряк виновник и клиентът ще бъде обезщетен.
Още когато влезе в сила този закон, една значителна част от строителните фирми, които до този момент използваха в своите редици проектанти като свои служители, възроптаха. Което е съвсем естествено, защото по този начин, разделяйки процеса на проектиране и строителство, много по-трудно може да се влияе на проектанта да измисля такива детайли, които са изгодни за инвеститора, а не дотам изгодни примерно на клиента. Започна да става все по-трудно вменяването в главата на проектанта да заложи такива технологии, които са по-изгодни за инвеститора. И в общи линии започна едно напрежение. То доведе до факта, че една част от строителните фирми в течение на тези няколко години възприеха, че е полезно да има разделение между проектирането и строителството. И съвсем акуратно започнаха да възлагат проектите на проектантски бюра и да работят на принципа на взаимната договореност, на взаимната отговорност и взаимния контрол. Друга част обаче и до ден днешен не могат да се примирят с този факт. И използват всеки възможен момент, включително през закони, които на пръв поглед нямат отношение към този процес, и чрез свои лобита в различни парламентарни групи и административни ведомства да прокарват идеята този процес отново да бъде смесен. Дълго време ние не допускахме това. За съжаление обаче вчера Икономическата комисия към парламента с /обърнете внимание!/ 3 на 2 гласа /много странно гласуване – 30 души комисия, пет гласуват!/ предлага на парламента в пленарна зала да се гласува да отпадне изискването строителят и проектантът да са две различни юридически лица. С други думи, отново се дава възможност, в противоречие на посоката, в която е тръгнала нашата страна, едно и също лице да се опита да монополизира един процес, което е в явен ущърб на крайния ползвател на този продукт – гражданина, и в пълен разрез с тенденциите, които има в държавите, към които ние се стремим. Ние считаме, че така се нарушава един от основните принципи, с които е създаден ЗКАИИП и в огромната си степен обезмисля действието на този закон. Затова, защото до този момент хората, които са работили във строителните фирми – наши колеги проектанти, бяха с определен статут с „ограничена проектантска правоспособност”, тъй като те са служители, те са подчинени. А проектантът, включително и по ЗУТ, трябва да бъде свободна юридически фигура, която да може да носи персонална отговорност. Предлаганата промяна би ни принудила ние да признаем пълна проектантска правоспособност и на тези хора, които са на най-обикновени трудови договори и зависими от своите работодатели. Това е единият от въпросите, който не желаем да бъде гласуван в този му вид.
Вторият изключително важен момент, върху който искам да обърна внимание, вече касае едно неправомерно допускане до нашия пазар на чужди участници - това е отпадането на изискването чуждестранни инженерингови компании да упражняват дейност в нашата страна без участието на български правоспособни лица. В явно противоречие с принципите на Европейския съюз, дотолкова, доколкото там е предвидено, че на базата на взаимно признаване на квалификациите, което се извършва от професионалните браншови организации, респективно от КАБ и КИИП в България с трети държави, тези хора биха имали достъп до нашия строителен и проектантски пазар, но само при единственото условие, че ние имаме реципрочен достъп до техния пазар. Тези принципи са залегнали в европейската практика и новоприетите държави  в Европейския съюз категорично и точно прилагат тези принципи. В този смисъл отново вероятно с популистки съображения е предложена и приета от въпросната Икономическа комисия поправка и в Закона за устройство на територията, където отпада ограничението чуждестранните проектанти да могат да стъпват на нашия проектантски, респ. строителен пазар единствено чрез съдружие с правоспособни български проектанти. В Испания няма сила, която да принуди испанската администрация да одобри проект, който не е подписан от испански архитекти. Защото и в рамките на свободния пазар също има някакви регламенти.
Като пример ще ви прочета текст от едно издание на Европейския съюз, за да стане ясно защо е необходимо  взаимно признаване на професионални квалификации: „Регулирани професии са тези, за които лицето трябва да притежава дадена квалификация, когато определена професионална дейност е регулирана в страна членка, тя може да бъде упражнявана само от лица, притежаващи национални, издадени от страната домакин квалификации. Затова е необходимо взаимно признаване на професионалните квалификации между страните членки. В противен случай лицата, упражняващи дадени професии, ще трябва отново да държат в страната домакин много от изпитите за придобиване на национална квалификация, които вече са държали в друга страна членка.” С тези изменения, практически се осигурява достъп до нашия проектантски пазар без никакви условности на чужди проектанти. В същия момент нашите проектанти, които имат желание или възможност да работят в чужда държава, би трябвало да държат съответните квалификационни изпити или трябва да представят доказателства, за да могат да упражняват професията си в трета държава.
Неправомерно е няколко месеца преди влизането ни в ЕС, ние да се държим като държава от третия свят. И поради тази причина решихме спешно да ви съберем и да ви помолим да изразите и чрез медиите нашето отношение. Ако някой в тази държава се чувства от третия свят, това не сме ние. Ние сме абсолютно подготвени да бъдем в първия свят. Не само че сме си структурирали по подходящ начин в рамките на тези три години нашите браншови организации, а затова, защото българските архитекти и инженери са доказали много преди България да кандидатства в Европейския съюз, че са специалисти от изключително високо ниво и нямаме никакъв проблем да бъдем приети като работещи творци и проектанти във всяка една от държавите в света. И затова е изключително неприятно, точно в нашия бранш, /мисля, че по подобен начин биха реагирали и колегите лекари/, по този, меко казано, незачитащ нашия авторитет и знания начин, да се разбива един пазар, който ние тепърва се опитваме да формираме и се опитваме да споделим с нашите млади колеги, които искат да упражняват професията си в България. Ние им предлагаме нещо, което безплатно чуждите големи инвестиционни компании и проектантски бюра биха завладяли, благодарение именно на недалновидното поведение в момента на нашите политици.
Инж. Л. Ташков:
 Ще ви прочета становището на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, то обхваща три пункта.
 Първият е относно изменението на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, което се предлага с пар. 147 от ЗОП и визира чл. 12, ал. 3 – като се отменя точка 4. т.е отпада изискването към проектантите с пълна проектантска правоспособност да не участват като собственици и съдружници във фирми с предмет на дейност “строителство”, “строително предприемачество” или “търговия с недвижими имоти”.
 Направеното предложение не е съгласувано с двете камари. Премахването на това изискване поставя ръководствата на камарите в положение да се обезмисли досегашната им дейност. КИИП през последните две години положи големи усилия, за да установи известен ред в проектирането и да се осигури в по-голяма степен сигурност при извършването на тази дейност. Отпадането на изискването проектантите да не са собственици или служители във фирми с предмет на дейност “строителство”, “строително предприемачество” или “търговия с недвижими имоти” отново ще постави на изпитание качеството на проектирането в страната. Разбираемо е строителните фирми да се стремят към по-големи икономии и спестяване на средства в инвестиционния процес и това преди всичко се постига с ниски цени в проектирането, което неминуемо води до ниско качество. В обществен интерес е процесът на проектиране да бъде изваден от строителството и от гледна точка на отговорността на проектанта. Когато проектантът и строителят са едно и също лице, се размива до голяма степен и отговорността за качеството на строителния продукт. Строителната и проектантската дейност са дейности с висок обществен риск и те трябва да бъдат разграничени. В предстоящия за обсъждане законопроект за строителната дейност също се прави такова разграничение.
 Второ. За предложените изменения в Закона за устройство на територията отново не е взето становището на камарите, въпреки че в чл. 5, т.6 от ЗКАИИП изрично е посочено, че камарите изготвят и предоставят становища по нормативни актове, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Предложените изменения в чл. 126 и чл. 137 от ЗУТ поставят един изключително важен въпрос – ще се третира ли проектирането на всички обекти като обществена поръчка? Предвид отменените текстове, в които изрично е посочено, че “ако инвестиционните проекти представляват обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, то се възлагат по същия закон”, в новите текстове такава формулировка липсва. Така, както са формулирани, означава, че устройствените планове, устройствените концепции и инвестиционните проекти се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки, без да е посочено за какво проектиране се отнася това изискване. Като се има предвид, че в глава осма на същия закон се съдържа цялостна процедура по възлагане на проектиране, се налага мнението, че всички проекти, независимо дали отговарят на критериите относно възложител и предмет, ще се третират като обществена поръчка и ще се възлагат по този ред. Този извод се налага от цялостното тълкуване на новите текстове на чл. 126 и чл. 127 от ЗУТ и специалната процедура в ЗОП по отношение на проектирането. Този подход към проектантската дейност, най-меко казано, буди недоумение. В случай, че законодателят няма предвид цялостно обхващане на проектирането, то следва да направи нужната корекция на предложените текстове в ЗУТ. В подкрепа на нашето съмнение, че се обхваща цялостното проектиране по реда на обществените поръчки, е и обстоятелството, че се отменя т.4 на ал. 3 от чл. 12 от ЗКАИИП. Ако всяко проектиране се възлага само чрез конкурс, няма причина строителните фирми да се стремят да поддържат проектанти с проектантска правоспособност по трудови договори, които да извършват проектиране за нуждите на фирмата. Следователно забраната на т. 4 се обезмисля и съответно текстът е предложен за отмяна. Ако нашите съмнения се окажат верни, проектантският и строителният процес в България ще бъдат обречени на пълен застой. Ако възлагането става по реда на ЗОП, решението за възлагане може да бъде обжалвано и съответната процедура да бъде спряна, с всички последствия от това.
 Предложеното отменяне на изречение второ и трето от чл. 230, ал. 4 от ЗУТ, също е в подкрепа на нашето мнение, изразено в предходния текст. Законодателят е приел, че проектирането се извършва само с конкурс. Отменяйки изречение второ, законодателят ще постави българските проектанти в неравностойно положение по отношение на чуждестранните лица, които имат желание да извършват проектиране в България. След отмяната на изречение второ и трето, оставащият текст по отношение на физическите лица противоречи на императивни норми от законодателството ни. Чуждестранни физически лица могат да проектират в България, ако имат право да пребивават и ако притежават пълна проектантска правоспособност, призната по съответния ред от съответната камара в България.
Двете  камари са създадени със закон. Те имат публични функции по отношение на признаване на проектантска правоспособност и когато законодателят иска да улесни и да постави в по-благоприятно положение чуждите фирми и граждани, трябва да се съобрази със законовите текстове, които сам е приел.
И третият въпрос. В мотивите към проектозакона за изменение и допълнение на ЗОП е посочено, че промените са с цел улесняване на процедурата, но това по никакъв начин не може да се приеме, че е така. Цитирани са директиви от 2004 и 2005 год., а в същото време обжалването е съобразено с директиви от 1989 и 1992 г. Много странно е това съобразяване, тъй като настоящият Закон за обществените поръчки е приет през 2004 г. и тогава процедурата по обжалването беше отново променена. Сега в процедурата по обжалването е включена и Комисията за защита на конкуренцията. КЗК е особена юрисдикция и намесата й в процеса по възлагане на обществени поръчки буди недоумение, още повече, че не са предвидени съответните изменения на Закона за защита на конкуренцията. Лутането на законодателя по отношение на уреждане на въпроса относно обжалването на процедурите по възлагане на обществени поръчки показва, че липсва цялостна концепция за решаването на този важен въпрос.
Арх. Тосев:
Присъствах вчера в Народното събрание на заседание на Комисията по икономическата политика и съм силно обезпокоен от начина, по който се приемат закони – как се изработват, кои са вносителите и какви дебати стават там. Стигнах до извода, че двигателят за изработването на нормативни документи и актове са икономически интереси. Мотивите за приемането на тези закони са единствено в сферата на икономическите критерии, а естетическите категории и критерии са толкова периферни, че никой не ги забелязва. В директива на Европейския съюз,  номер 36 от 2005 г. е записано в чл. 27, че архитектурното оформление, качеството на сгради и тяхното хармонично вписване в обкръжаващата среда, опазването на природните и градски пейзажи, както и общественото и частно наследство, са въпроси от обществен интерес. От това следва, че взаимно признаване на професионални квалификации трябва да се основава върху качествени и количествени критерии, гарантиращи, че титулярите на признати професионални квалификации са подготвени да разбират и претворяват потребностите на гражданите, обществени групи и организации, отнасящи се до пространственото планиране, проектирането, организацията и реализацията на сгради, консервацията и експлоатацията на културното наследство и опазване на природното равновесие. Никой от тези съставители на Закона за обществените поръчки не си е дал труда да разбере, че има и други директиви, освен тази директива, зад която те се скриха и казаха, че правят такъв закон, само защото има директива на Европейския съюз. Искам да подчертая, че нито Камарата на архитектите, нито нейните членове защитават икономически интереси. Те не участват в разпределение на печалбата на инвестициите нито на възложителя, нито на строителя. И се явяват като единствен гарант за това, че крайният потребител ще получи качествен продукт
Никой не ни поиска мнението, че ще изменя наш закон. А ние сме професионални организации и би трябвало поне когато наш закон се изменя, да ни искат някакво становище и да ни дадат възможност да се защитим. Освен това, така приети, тези закони са обречени на промяна и отмяна. Но докато са действащи, те ще нанесат непоправими последици. Максимата “по-добре лош закон, отколкото без закон” не ни задоволява. Параванът “европейска интеграция и хармонизация на българското и европейското законодателство” не може да скрие липсата на ясна визия за посока на развитие. Зад паравана откриваме некомпетентност, нездрави интереси, задоволяване на прекомерни амбиции и лоши резултати от случайни експерименти.
Инж. Л. Грънчаров:
Искам да заостря вниманието ви върху някои конкретни факти, които силно ни безпокоят. Например това, което подчерта инж. Ташков в чл. 137, че всички инвестиционни проекти трябва да бъдат възлагани по ЗОП. От една страна, в чл. 1 е казано, че това са тези задачи, които са във връзка с бюджетни и извънбюджетни средства и в случаите, когато става дума за дейности с обществено значение. Ако човек от село си прави някаква пристройка или лятна кухня, излиза, че по реда на ЗОП той трябва да процедира. Вие знаете колко е тежка процедурата, какви документи се подават. Това, очевидно, не е обмислено добре. Очаквахме някои промени, които да стабилизират работата на двете камари, например бих бил щастлив, ако в Преходните разпоредби, където се казваше, що е проектантско бюро, не се разбира, че това е всеки бръснар, който може да има търговска дейност и под закрилата на нея да извършва проектиране, а например да беше казано по-ясно и категорично, че проектантската дейност могат да извършват такива юридически лица, които имат в основата си или в преобладаващата си дейност приходи от предишната година, повече от определена сума. Оказа се, че чуждестранното лице може да извършва инженерингова дейност, а пък българското не може. Извършихме някои превантивни мерки вече, нашето общо събрание мина на 2 април. И там ние се помъчихме предварително да решим въпроса с лицата по чл. 143, ал. 1 - така наречените дружества доставчици на енергия, водоснабдяване, канализация и т.н. Това са дружества монополисти, които спекулират с монополното си положение в общественото пространство и досега по силата на това, че те извършваха строителство, строителното предприемачество и търговия с недвижими имоти, ние на техните служители не сме издавали пълна проектантска правоспособност и това благоприятстваше разделението на процесите. Сега обаче с промените, които се предлагат, очевидно е, че ние няма да можем да свършим основната работа, която ни е заложена в Закона за камарите на инженерите, т.е. да защитим професионалните интереси на нашата гилдия, в съзвучие с обществените интереси. Излиза, че общественият интерес отива на задно място. Безпокоя се, защото, когато отида при инвеститор, просто ми казва: “Аз си имам консултант. Нямам си проектант, защото нямам право да му дам пълна проектантска правоспособност.” Сега като пуснем духа от шишето, когато строителят, освен консултант си има и проектант, смятайте, че нещата изцяло са изпуснати. А би могло да се заостри вниманието именно върху ЗУТ, в чл. 160 е посочено кои са участниците в инвестиционния процес и веднага втората алинея казва: “Всички взаимоотношения между участниците в инвестиционния процес се уреждат чрез писмени договори.” Аз съм участвал в обществени поръчки, при които се явява инвеститор, по силата на предишния закон, и в качеството си на участник в инженерингова услуга, казва – а проектът аз го подарявам. Ето такъв дъмпинг, при което се стига до нула за проектантския труд, ние желаем да го избегнем.
Арх. П. Йовчев:
Няколко думи в заключение, след експозетата, които ние четиримата направихме, за да можем да се върнем обратно към причината за свикването на пресконференцията. Обобщено – всичко, което касае сливането на проектирането и строителството в едно юридическо лице, е в ущърб на крайния клиент. Това ни притеснява, искаме да се знае, че това съчетание дава възможност за различни видове далавери в ущърб на този, който накрая плаща. Второ – с промяната и даването на възможност безпрепятствено до нашия пазар, /без необходимата квалификация и без необходимото признаване съгласно българското законодателство/, да влизат и да проектират чужди проектанти, сме обречени на загуба на нашия национален проектантски пазар и навлизането в него на хора, които вероятно няма да имат и необходимата квалификация. Няма да познават българското законодателство и не биха се съобразявали със спецификата на българското обитаване, архитектура и обществен живот, така че да запазим нашата национална идентичност. Това са двете основни теми. Минахме през конкретните текстове, които колегите цитираха и заостряме вниманието върху това, защо се обръщаме към вас – защото общественият интерес е по-голям от нас, включително и от нас като професионалисти. Благодаря ви.
Въпрос от Ленко Петков -  „Арх и Арт борса”:
 Беше сключен меморандум между Камарата на инженерите, Камарата на строителите, Камарата на предприемачите и Камарата на архитектите за съвместни действия. Какво е становището на останалите камари? Смятате ли, че промените в ЗОП са инициирани от някои браншови организации, чиито представители не присъстват на пресконференцията?
Арх. Йовчев:
Първо, пресконференцията я организирахме изключително бързо. Бяха водени разговори и с Камарата на предприемачите да участват в нея. Те по друг начин са засегнати от тези същите промени. Предприемачи от чужди държави много по-безпрепятствено и лесно могат да влизат вече на нашия пазар, отколкото нашите собствени предприемачи. С органите на браншовите организации, с които подписахме меморандум на официално ниво - Строителната камара и Камарата на предприемачите, ние нямаме проблем по отношение на смисъла от въвеждането и спазването на Закона за камарите на архитектите и инженерите. С тях имахме известни притеснения по отношение на цените, но не и по смисъла на разграничение на отделните дейности. Мога да заявя съвсем открито, че браншовите организации и съответно фирмите, които членуват в тях, принципно подкрепят досегашните текстове в закона. Въпросните лобита, за които споменахме, са обикновено от сивия сектор, които не искат да се регистрират в Строителната камара, това са от тези дребни предприемачи, които не са членове на Предприемаческата камара, но искат да върви техния бизнес някъде си. Така че в нашите официални взаимоотношения с тези браншови организации ние нямаме разминаване. Вероятно изниква някакво напрежение в последно време с Асоциацията на архитекти и инженери консултанти от гледна точка на заявеното от тях желание да вземат още една част от инвестиционния процес, с което всички останали не сме съгласни. Но тъй като това е и доста фрагментарно, нахално, едва ли ще види бял свят. Затова няма да го коментирам в момента.
Инж. Л. Ташков:
Меморандумът беше подписан между четирите камари без БАИК. А между другото, останалите си контактуваме, правим си формални и неформални срещи и съвсем скоро ние ще обсъдим и ще предложим изготвянето на два основни документа, касаещи строителството. Аз не искам да отнемам авторството на архитектите, но това ще бъде един документ, който да е само ЗУТ и който да се занимава изключително с устройството на териториите и един друг, който да бъде нещо като изисквания, етичен кодекс, добрата практика на всички участници в строителството. Така че нямаме влошени отношения. Подчертавам изрично, че никой не се е сетил да ни пита – в самите сфери, в които ни поставя този закон, държавата изрично подчертава, че трябва в такъв рисков сектор да участваме, да помагаме с наши становища, да участваме с изготвяне на документи.
Арх. П. Йовчев:
Доказателство за това, че става въпрос наистина за някакви частни интереси, е фактът, че в същия момент, в който ЕС и САЩ изработват споразумение за взаимно признаване на дейността на архитектите, при какви условия се признават квалификациите, в същия момент нашият парламент си прави собствени съчинения, с които с лека ръка премахва тези изисквания.
Въпрос от Татяна Пунчева - в. “Дневник”:
Може ли да дадете пример за такъв инвестиционен проект, който трябва да се извърши по ЗОП, обяснете къде могат да се явят корупционните практики, за да стане просто и ясно.
Арх. Тосев:
Условията за възникване на подобни практики са заложени в самия закон.
Възложителят, т.е. държавата в лицето на нейните институции, взема решение за възлагане на обществена поръчка, обявява процедурата, разглежда и оценява проектите и договора за изпълнението.
Отсъства вменено задължение на възложителя да съгласува конкретните програми, които определят правилата за провеждане на конкурси и да включи в състава на журито правоспособни представители на професионални браншови и обществени организации.
Отменените текстове от Закона за устройство на територията, които задължаваха компетентните органи да приемат Наредба за реда и условията за провеждане на конкурсите в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, пораждат същите опасения, ако назначеното от възложителя жури (комисии) за оценка на проектите няма в състава си независими членове, по скоро би се изкушило да защити собствения си (поръчан) интерес, отколкото този на ползвателя – крайния потребител.


Арх. П. Йовчев:
Един пример ще ви дам. Обществените поръчки в България се оценяват по най-ниска цена, най-къс срок за изпълнение на проекта, т.е по възможно минималните критерии. В една обществена поръчка в Германия се оценява ефектът от експлоатацията на сградата, след като бъде построена. Значи, когато се състезават две сгради, предвидени за училище, печели тази, която е така проектирана, че във времето експлоатационните разходи да са по-малки. Да се харчи по-малко ток, вода, да има по-добра топло и хидро изолация, да е красива по-дълго време. Разбирате ли разликата във фундамента? Ние би трябвало да се стремим към тази практика – защото не сме достатъчно богати, че да строим евтино. Не е необходимо да си специалист, за да оцениш една оферта по нейния срок и по нейната цена. С което се подменя обществения интерес и му се предлагат сурогати, които с времето обаче не работят добре. Общественият интерес е силно нарушен, независимо, че са му спестени уж някакви пари. Ето тук е лъжата – в спестяването на парите. Защото недобре измислена сграда ще харчи много ток, вода, трябва да й се правят ремонти и експлоатацията й ще бъде много скъпа за обществото. Нищо, че е проектирана за малко пари. Ето тук е фундаменталната разлика, с която нашите политици не искат да се съобразят с професионалистите, които да им подскажат къде биха могли да защитят обществения интерес. И когато не могат да защитят обществения интерес, защитават личния си.





Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |