В новините
 
19.01.2008 16:33   Новината е видяна 5373 пъти
Да бъдем ли най-големият транзитен порт на нефт в Европа

Бургазлии, преди да гласувате в неделя, 17 февруари помислете за ползата и вредата
На 17 февруари бургазлии за първи път ще гласуват на референдум и ще  отговорят на въпроса  "Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис, с трасе и с инсталации, разположени на територията на община Бургас?". Съветниците решиха да  отпуснат 60 хиляди лева на администрацията за организиране и провеждане на допитването.
Верни на принципа, че сме бургаска медия, която следи отблизо проблемите на града и региона, вестник "Фактор" започна своята информационна кампания със същата рубрика много преди да се стигне до съдбоносното решение след местния вот, променил съотношението на политическите сили в ОбС. Дадохме трибуна и ще даваме на всички гледни точки, за да могат жителите на града  да бъдат информирани и да  направят сами своята преценка за ползите и вредите от съоръжението, което ще преминава през Бургаския залив.
Ще бъдат разпространени анкети с експерти и специалисти, както и ще се надяваме да чуем мнението на обикновения бургазлия.

  Какво е положението дотук

На 20 декември    м.г., на втората си работна сесия  общинските съветници  решиха да се проведе допитването. Предложението за него беше на  групата общински съветници от Атака, които  поставиха въпроса ултимативно с мотива, че няма време за протакане в размисли и преговори между партиите. Въздържали се гласуваха само съветниците от БСП.  За да бъде легитимен референдумът  обаче е необходимо да участват 51% от избирателите.
 10 хиляди лв. ще бъдат дадени от общинската хазна за разяснителната кампания, която да продължи 20 дни и ще се проведе от администрацията. Тя ще се организира от 7-членна комисия, в която влизат съветници и представители на администрацията. Председател на комисията е зам.-кметът по екология Ивелина Василева. В нея влизат Евтим Цинцарски, Здравко Сталев, Георги Марков, зам.-кметът Костадин Марков, главният секретар на общината Божидар Кънчев и Костантин Луков.
В края на миналата седмица главните редактори и собствениците на бургаските медии се разбраха да се откажат от разпределянето помежду им на 10-е хиляди лева за информационната кампания като ги пренасочиха към създаването на фонд за мониторинг на Бургаския залив. Предложението беше направено от изпълнителния директор на радио "Южен бряг" и бивш  общински съветник Бранимир Петров и подкрепено с морални аргументи от управителя на "Фактор" Веселин Василев. Гилдията го прие единодушно. Така бургазлии ще имат право да кажат на правителството своето мнение, въпреки че проектът не може да бъде спрян, какъвто и да е резултатът от допитването. По-скоро ще се даде възможност на общинската администрация да води преговори за повече пари, които да влизат в хазната на Бургас.
Междувременно Община Бургас изпрати писмо до МРРБ, в което кани министър Асен Гагаузов  да се включи в информационната кампания със свои специалисти. Те трябва да разяснят на бургазлии проекта, екологичните гаранции за региона и ползите от изграждането.  Писма получиха и  всички парламентарно представени партии за съставяне на секционните избирателни комисии.


--------------------------------------------------------------------------------

С този тип кораб с криле  се чисти нефтен разлив във вода, такива обаче са само 4 в света

Кап.Иван Иванов:
Държавата отказа окончателно строеж на нов кей

Миналия петък беше направена мултимедийна презентация за бъдещото изграждане на петролопровода, изготвена от  капитан Иван Иванов, който е бил ангажиран с този проект още от началото на 90-е години.  Инициативата беше част от информационната кампания, чрез която гражданите ще научават за плюсовете и минусите на проекта.  В залата присъстваха освен репортерите, още кметът Димитър Николов и председателят на Общинския съвет Валери Симеонов.
Около 30 000 евро ще излиза транзитната такса за един 150-хилядитонен танкер, който ще превозва нефта до Бургас. 88 евроцента  на преминал тон са пристанищните и транзитните такси. Според кап.Иван Иванов рисковете за Бургаския залив са големи. Те идват от начина, по който ще се разтоварва нефтът тук. Правителството окончателно се е отказало от варианта с нов кей на сега съществуващото нефтено пристанище, което  е по-безопасният вариант и вече е преминало към изграждането на четири платформи в залива, заяви кап.Иванов.
Планирано е буйовете да бъдат разположени на места с подходяща дълбочина, където могат да газят танкери с капацитет 150 000 и дори 300 000 тона. Разтоварването ще става, като корабът се приближава до буя и чрез 250-300 метра дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона за час. При вълнение и при човешки грешки, каквито историята е доказала, че са неизбежни, съществува реална опасност от аварии и разлив. Самите буйове тежат по 70-80 тона и плават над водата, а нови шлангове водят от тях към тръбопровода на дъното. Реална опасност от повреди има и за тази подводна част от системата. Според световната практика за почистване на тези шлангове и за поддръжка на буйовете се прави отделно малко нефтено пристанище, така че не е изключено такова да се появи и някъде по черноморския бряг. Според капитан Иванов твърде е вероятно специалистите да се спрат на Черноморец или Созопол.
Иван Иванов припомни, без да го коментира, случай от 3 декември 1992 г., когато във водите край Ла Коруня в Испания се разливат 60 000 тона нефт. Тогава  целият град е евакуиран,  въпреки че  бил един от най-подготвените в техническо отношение да не допусне подобна екокатастрофа.
От презентацията се разбра, че най-голямата опасност не е  потенциален разлив в морето, а достигането на петното до брега. Ако не бъде почистен в течно състояние и стигне до брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и други дребни частици.
Разливите на нефт трудно се овладяват. Обикновено събирането на нефта по брега става с допотопни средства. В света съществуват само четири кораба с криле, който могат да събират нефт във водата.
Между 400 и 700 кораба годишно ще преминават през Бургаския залив при реализация на двата нефтопровода Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора. В Бургас ще пристигат главно танкери с двойно дъно от типа на гръцкия "Хюндай".  До 100 млн.  тона нефт ще преминават през Бургас, по този начин той  ще стане най-голямото транзитно пристанище на нефт, като ще изпревари дори Ротердам.


--------------------------------------------------------------------------------

Проф. дтн Петко ПЕТКОВ, ректор на Университет "Проф. Д-р Асен Златаров"- Бургас:

Поемаме огромен риск!

Избраният вариант за доставка на нефта  е най-евтиния, но и най-опасен, а проектът засяга много следващи поколения и ние сме тези, които трябва да  вземат разумното решение

Интервю на Александър ИНДЖОВ
Проф. Петков е привличан многократно и в момента участва като експерт в областта на нефта и технологията на нефта в наши и чуждестранни фирми, но няма нито час трудов стаж извън Бургас. В момента е единственият все още непенсиониран професор, доктор на техническите науки в областта на ,,Химията и технология на нефта и газа" в България, с признат авторитет у нас и в чужбина. Има публикувани над 250 научни статии в реномирани наши и чуждестранни списания, над петдесет авторски свидетелства и патенти, над десет учебника в областта на нефта и нефтопреработването. 
Предал е опита си в обучението на хиляди наши и чуждестранни специалисти в тази област, които в момента заемат възлови места в света, свързани с нефта и нефтопреработването.
В момента проф. Петков е ректор на Университет ,,Проф.д-р Асен Златаров"- Бургас и член на комисията по ,,Химия" към Висша атестационна комисия (ВАК) - София. Името, биографията и научната дейност на проф. Петков са публикувани в сборника за известни личности в света - американското издание ,,Marquis Who"s Who in Science and Engineering"-10th Anniversary new edition - 2007.

- Господин Петков, търсили ли са компетентни институции Вашата позиция за петролопровода Бургас - Александруполис?
- Истината е, че досега нито една официална държавна институция не се е обръщала към мен, за да изразя своето мнение по отношение на транзитирането на нефт и нефтопродукти изобщо през България, както и конкретно за проекта ,,Бургас - Александруполис". Единствено през 2006г. Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров" бе посетен от екип на гръцката телевизия, която взе от мен изчерпателно интервю по отношение на тези проекти.
- Как стои въпросът с транзитирането на нефта в глобален мащаб?
- Първо искам да посоча, че нефт, нефтопродукти и природен газ са се пренасяли в промишлени количества почти столетие и ще се пренасят в света още много години до пълното им изчерпване, което по прогнозни данни е не по-малко от още един век. От гледна точка на съвременната наука в момента това са най-проучените, най-рентабилните и най-достъпни енергийни източници.
Едва през последните години се заговори по-сериозно за т.нар. алтернативни енергийни източници и суровини, но за да се наложат масово, са необходими още многогодишни усилия на изследователите, за да ги направят конкурентни на нефта. Това вероятно може да се прогнозира масово през следващото столетие.
- Кое налага изграждането именно на петролопроводи?
- Основните запаси от нефт и природен газ в света се намират в Русия. Съществуващите и новооткрити находища са разположени във все по-отдалечени географски райони и е наложително тяхното транспортиране към промишлените консуматори по света и най-вече към Централна Европа.
В момента основните транспортни възли на тези продукти преминават през акваторията на Черно море главно с помощта на танкери през Босфора. По икономически и транспортни възможности и екологични съображения Република Турция налага определен пропускателен режим, свързан с ограничаване броя и тонажа на танкерите, преминаващи през Босфора за денонощие. Това силно затруднява както производителите на нефт и природен газ, така и консуматорите в света.
За да задоволи транспортните си нужди от тези продукти, Русия и другите азиатски нефтодобиващи републики задължително трябва да прекарат тръбопроводи, които да заобикалят Босфора и тези тръбопроводи могат да минат или през Турция, или през Румъния, или през България.
Най-изгодният вариант - както за продавачи, така и за купувачи на тези ценни суровини, е през България. Използва се най-евтиният транспорт - воден и чрез тръбопроводи. Прокарва се най-краткото трасе до преките разпространители, дава се възможност за разширяване количеството на транспортираните продукти: поради възможности на терена за допълнителни възли, наличие на достатъчно свободна квалифицирана работна ръка и не на последно място на вече натрупания четиридесет и пет годишен опит по този въпрос със съществуващото ,,Нефтено пристанище".
Така че транспортирането на нефт и нефтопродукти с танкери през Черно море съществува и ще се развива все по-мащабно. Това е геополитическо решение и жизнено важен въпрос за световната икономика, с който и ние трябва да се съобразяваме.
- Къде виждате Вие основния риск при тази дейност?
- Най-същественият в момента проблем е как ще се извършват разтоварните операции на нефта от танкерите към тръбопровода, как да се сведат до минимум екологичните рискове, как да се контролира, освен от служебните лица и от независими източници, спазването на технологичния регламент и как да се използва възникналата ситуация така, че да се получат максимални ползи за населението и за общините в региона. Избраният вариант за разтоварване на нефта чрез няколко буйове, разположени на различни места в залива, е най-евтиният и най-рисков вариант. Това, че правителството ни се е отказало от вариант с нов кей на сега съществуващото нефтено пристанище, е продиктувано от икономически причини, но е поемане на огромен риск. При всяка товаро-разтоварна операция ще има допустими технологични пропуски на продукти в морето, които не могат да се ограничат около разтоварището, а да не говорим за възможността от възникване на аварийни пропуски през връзката до бреговата станция.
Необходимо е правителството да решава този въпрос глобално за продължителен период, а не да търси най-евтиния начин, с цел постигане на евентуално поети ангажименти в момента. В заданието за проектиране на тръбопровода трябва да се включат най-целесъобразните изисквания по отношение на екология, контрол и усъвършенствано, в технологично отношение, разтоварване на кей. По този начин могат успешно да се контролират от технологична и екологична гледна точка разтоварващите операции и да се отстраняват възникнали пропуски за минимално време.
Това няма да оскъпи значително проекта, тъй като за регенериране на буйовете при другото изпълнение също е необходимо да се прави ново пристанище. Независимо, че кейовото изпълнение е по-скъп вариант, то ще се компенсира от приходите, които ще се плащат за транспорта.
Смятам, че две са основните направления, в които трябва да се насочат нашите усилия и тези на местната власт:
* каква част от тази сума да остава за местно ползване за подобряване на инфраструктурата на областта;
* как да се контролират изпълнението на технологичните проекти и  провеждането на технологичните операции, за да не се стига до нарушаване на екологията.
Една проста сметка може да покаже, че от построяването на НХК - Бургас досега през Бургаския залив са преминали над 700 млн. т нефт, като отделно са транспортирани обратно почти същото количество готови нефтопродукти и други химикали. Досега не са установени видими последствия от нарушаване на екологичното равновесие в залива, нито има официално публикуван материал по този въпрос или обявени приходи за общината по този въпрос. Следователно, тази дейност се е извършвала, ще продължава да се извършва и никой не е наясно дали не става безвъзмездно за бургазлии.
- Какъв ефект очаквате от предстоящия местен референдум?
- Смятам, че в този референдум нямат място политическите пристрастия на отделните партии. Въпросът не трябва да се използва за политически цели. От неизпълнението на този проект имат полза само съседните ни държави, и то най-вече Република Турция. При преминаване на тръбата покрай нея тя ще се лиши от основните приходи, които взема от танкерите през Босфора. Също и Румъния, която има собсвен нефт и пет нефтопреработвателни завода, няма да откаже построяването на нефтопровод през нея. В тази връзка ние трябва най-рационално да развием проблема в наша полза и да използваме благоприятното географско положение, което имаме, както за страната, така и за областта.

 


--------------------------------------------------------------------------------

 

Павел Маринов -водач на групата на БСП в Общинския съвет: Нефтопроводът ще развие пристанището 

Ще имаме ползи, но трябва да искаме и клауза за компенсации от Европейската комисия срещу  евентуален разлив

Интервю на Силвия Шатърова
- Г-н Маринов, защо групата на БСП в Общинския съвет гласува "въздържали се", когато се решаваше проблема за референдума за петролопровода?
- Гласувахме така,  защото не бяхме съгласни с начина, по който бе формулиран въпроса. Ние дадохме предложение въпросът да бъде зададен по друг начин,  но докладната записка бе гласувана така, както бе входирана от Атака.  Аз мисля, че нашето предложение на зададения въпрос беше много разумно и можеше да се направи политика на  общината в този проект, а начина по който сега е зададен  не дава шанс общината да участва в процеса на взимане на решения.
-   Как може общината да бъде субект в този проект?
- Ако има участие в контрола по проектирането и изграждането на инфраструктурата на тръбата.
- С какви  механизми?
- Чрез провеждане на общи действия с правителството, чрез участие в този процес, а не чрез бягството от него.  Проектът е въпрос на международно споразумение и политика на държавата и ние  трудно ще повлияем   върху   поетите  международни ангажименти. Не бива да разглеждаме интереса на община Бургас в противоречие с интересите на държавата или в противоречие с други черноморски общини. Тази инфраструктура трябва да мине през Бургас, Поморие,  Варна, така или иначе България е част от този процес, трябва да го контролираме и да видим какви ползи можем да извлечем от него, да преценим рисковете, които никак не са малки. Аз потвърждавам, че рискове има и за да бъдат контролирани  трябва да имаме участие в този процес.
- Всички говорят, че е крайно негативно преминаването на тръбата през България, тя няма да донесе ползи, а само щети за отделни отрасли.  Някой компетентен ли е да говори на тази тема и кой трябва да е той?
- Мисля, че нашето общество за пореден път страда от липсата на комуникация. МРРБ, което беше оторизирано да води преговорите с Русия за подписването на спогодбата изглежда си свърши работата без да проведе необходимите коментари с община Бургас, с другите министерства, които имат участие в този проект. Това създаде напрежение. Някой трябва да даде отговор на въпроси, които се задават от много хора. Съжалявам, че няма комуникация и това се отразява на вътрешните ни отношения, а не на проекта.
- Чисто технологично ясно ли е как ще се изгражда трасето, защо държавата се е отказала от варианта с нефтен кей, а прибягва до буйове в морето, където да се извършва разтоварването на нефта?
- Има противоречие в технологичен план по отношение на въпроса как да бъде разтоварван танкера, който идва и обслужва терминала. В самата спогодба са заложени буйове, а по принцип нефтено пристанище е само това в Росенец. Вярно е, че то не е достатъчно голямо, за да поеме количеството нефт, който ще идва както по тази тръба, така и по втората -  Бургас-Вльора. Този въпрос трябва да се реши и отново поради липса на комуникация не е решен предварително. В момента по наши задания в Министерството на транспорта  разработваме  вариант  колко ще струва това като проект ако се разтовра в Росенец, независимо, че спогодбата е подписана под формата но монобуй. Трябва да се направи и самия ОВОС-доклада, който ще бъде възложен от международната проектна компания след май месец. Тя трябва да даде отговор на този въпрос.
- Ако евентуално бъде отхвърлен този доклад по ОВОС, може ли да се върнем на варианта с разтоварване на  нефтено пристанище?
- МОСВ трябва да отоговори на този въпрос.  Има много начини за решаванете му, това е въпрос на оценка от специалистите от МОСВ.
- Тук обаче съществува притеснението, че такъв тип инфраструктурен проект не е минавал през България и тези специалисти надали биха стопирали такъв проект?
- Законите са еднакви за всички и не бива да се правят компромиси по отношение на опазване на околната среда.
- Дали ще тежи екологичната оценка пред един важен инфраструктурен проект?
- Не съм съвсем съгласен, всички големи инфраструктурни проекти решават въпроса за екологията. Това важи за пристанище Бургас. По  начина по който бяха решени екологичните въпроси, свързани с изграждане на терминал №2, той беше изцяло съобразен с мнението на екологични организации и промен ен дори ОВОС.
- Кой има интерес от това да не бъде изграден петролопровода?
- Трудно мога да говоря за това, защото не съм участвал в преговорите. Разсъждавам като бургазлия и представител на Общинския съвет, винаги един инвестиционен проект има положителна и отрицателна страна. Те трябва да се сравнят и да се направи извода -дали положителните страни от този проект покриват отрицателните и какъв е риска. От политическа и икономическа гледна точка има полза за общината, но има и огромен риск по отношение на екологията, не говоря само за самото разтоварване, а за повишаване на риска от морска авария, който винаги стои, включително и сега. Количеството кораби обаче ще се увеличи и ще се повиши риска. Въпросът е как ще бъде покрит този риск? И би трябвало да говорим по тази тема на един език с правителството пред Европейскаката комисия, защото се страхувам да не остане въпросът скрит само между общината и МРРБ и да си остане заглушен, а в същото време проекта да бъде осъществен,  независимо от нашето виждане по въпроса. Добре би било да изработим обща концепция, за да покрием този риск , закупувайки достатъчно добри съоръжения,  които да гарантират евентуален разлив.
- По отношение на възможностите за гарантиране на рисковете, проектите Бургас-Вльора и Бургас-Александруполис са част от европейската трансгранична система за пренасяне на нефт. Имаме право да поискаме компенсации за покриване на рисковете от тази паневропейска нефтена преносна система. И за да направим това община Бургас трябва да работи заедно с правителството, защото носи основния риск заедно с община Поморие и Несебър за развитие на този проект.  Трите общини съвместно с МРРБ трябва  да поискат гаранции от ЕС  затова, че няма да има разливи и ако има такива - да се получат конкретните компенсации.
- Какви ще са ползите на пристанище Бургас от преминаването на танкери с петрол?
- Ползата за пристанищната инфраструктура се изразява в редовното плащане на таксите, които се внасят  при ползване на оперативната зона на пристанището. За 150 000 тонен танкер таксите са около 75 000 евро на кораб. Като се предполага, че това са 35 млн. тона нефт на проект, удвоено за двата петролопровода прави 70 млн. тона.   75 000 евро на ден, умножено  по две са  150 000 евро, които  биха били приходите за пристанищна инфраструктура. За сравнение стойността на всички пристанищни такси в момента  е 20 000 млн. лева годишно.
Само по този проект ще има повече от 200 процента увеличение на таксите, които ще  влизат в пристанище Бургас. Ще се  даде възможност за развитие на пристанищна инфраструктура на нашето Черноморие, това не ни пречи да искаме компенсации от Европейската комисия за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи, както са решени нещата в други европейски градове.
- Вие ще гласувате ли на реферндума на 17 февруари? - Да.

Пълният текст:
http://factor-bs.com/newsSingle.php?article=2196





Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |