В новините
 
24.01.2008 04:30   Новината е видяна 3127 пъти
Днес на заседание на Общински съвет ще се решава съдбата на Интерната - импулсивно решение или грижливо подготвян проект

От две седмици в Бургаските и националните медии се въртят една стара и една нова тема. свързани с Бургас: петролопровода и Интерната. Тук публикуваме материали от в-к Фактор и в-к Черноморски Фара.

Господа, не решавайте съдбата на 88 деца без нас!
Интервю на Калин ГЕОРГИЕВ с ар. Петко Йовчев.
Новината за нездравото бързане по преместването на интерната ще стигне до нашите приятели зад граница и ще осуети финансирането на два големи проекта за младите хора на Бургас, предупреди ротарианецът

Арх. Петко ЙОВЧЕВ, член на настоятелството на Дома „Ал. Г. Коджакафалията”:
     
 - Арх.Йовчев, Вие сте член на настоятелството на дома като представител на ротарианското движение, което с помощта на приятели от чужбина направи много за децата. Някой от новите управници пита ли Ви доколко е целесъобразно преместването му на друго място?
- Аз съм благодарен за това, че се чува мнението на част от хората, които през последните години се занимават с проблемите на дома. Връзката на Ротари с този дом е от началото на 90-те години, когато с една сериозна инициатива в лицето на покойния Александър Хаджипетров и неговата съпруга се проучи възможността да се ангажираме с решаването на жилищния проблем на децата. Първата дарителска акция е от 1992-95г., но тогава хиперинфлацията съкрати нашите усилия до жалка сума, която беше отредена за реконструкция на сградата, ние подехме отново тази кампания, направихме проекти  за пълната реконструкция и през 1997-98г. стартирахме първия етап, средствата бяха сериозни, защото се включиха клубове и от други държави. Ремонтът на третия етаж беше завършен през 2000г. със съдействието на клубовете от Щаде-Германия и Лекеркерк-Холандия. Нашите приятели от другите ротариански държави останаха възхитени от свършеното, първият етап беше за 70 хил.щ.д. Завършихме изцяло реконструкцията на сградата през следващите 3 години, направени бяха стаи за по 4 и 5 деца, със самостоятелни санитарни възли и съвременно обзавеждане, със снимков материал можем да докажем, че през 2004г. домът предлагаше жилищен комфорт, какъвто много от нормалните семейства не можеха да осигурят на децата си. Във втората част от акцията ни ангажираните средства бяха 100 хил.щ.д.
- Но помня, че пожар опропасти голяма част от помещенията на горните етажи. След това какво се случи?
- Пожарът от немарливост тръгнал от подпокривното пространство и няколко човека от нас присъстваха и помагаха при гасенето, благодарение на качествения ремонт пораженията бяха минимални. После поправихме изгорелия покрив и възстановихме голяма маст от щетите като членове на настоятелството, в което сме аз и арх. Константин Коцев, от 1994-а.  Тогава ротарианците посветиха  18 деца  в християнската вяра  и оттам нататък за кръщелниците ни всеки от нас положи допълнителни грижи и пое ангажименти, за да не чувстват изолацията, да се докоснат и до някои нормални семейни ценности. Аз следя отблизо събитията в дома от 11 години насам и винаги Ротари клуб - Бургас е бил дясна ръка на директора. И в студените зими, когато общината не можеше да осигурява нафта, сме помагали за разквартироването на децата, спонсорираме лятната им ваканция, изобщо не включвам в тези изяви стотиците кашони дрехи, които сме организирали от чужбина, не включвам и  големия принос на един наш приятел от Финландия, който от 15 г. изпраща всяка година средства за издръжка и който редовно посещава дома.
- Сега Вие не сте ли длъжни да информирате приятелите-ротарианци за това, което се случва? 
- Нашите приятели от Германия и Холандия няма да останат доволни, защото бяхме поели ангажимента, че влагаме средствата в дом, който няма да бъде преместен или използван за други нужди. В последните седмици нещата, които се случват, и решенията, към които се върви, силно ни безпокоят, защото ние трябва да информираме нашите приятели, а последствията ще са, че ще бъдем отрязани от възможностите за външно финансиране по такива социални проекти. Сега аз се безпокоя много сериозно дали има бъдеще проектът ни за изграждането на център за млади хора, както  и за разширяването на Дом “Надежда”.
- Казвате, че наблюдавате дома от доста години. Защо се стигна до тази нетърпимост?
- Регресът почна преди няколко години, откакто по нова социална програма на МС децата бяха разпределени в над 10 училища, те попаднаха абсолютно неподготвени в реална среда на общуване и срещнаха неприязънта на останалите деца с всичките присъщи, но не толкова невинни подигравки. Нашите деца са по-трудни, по-агресивни, по-различни и отвръщат със сила. В своя си дом те се чувстваха сред себеподобни, защото бяха общност. Сега всяко от тях е само за себе си, не зная какъв ще е крайният резултат от това социализиране. Защото стигнахме до момент, в който  излиза в публичното пространство, че този дом е генератор на злото. Но тези 88 деца не са чужди, те са наши, във всяко общество има така наречените аутсайдери, има хора, които са нещастна съдба и лош късмет да се родят в неподходящата среда, но обществото трябва да може да се справи с това по най-добрия начин. Не считам, че е достатъчно добре премерено решението за изместването на дома от тази сграда. Тя е от 1911г. на това място и в този си вид изпълнява своите функции без значение на обществени строеве и виждания на различни политически лидери, защото в крайна сметка приютява деца с лош социален статус, те не са болни, не са невменяеми, а са част от нас и тяхното право да бъдат част от картината на един град е абсолютно категорично.
- Има мнение, че самите учители и възпитатели  са занемарили работата си, Вашите впечатления какви са?
- Част от проблемите възникнаха, след като директорката Ирина Иванова стана кмет в Българово,  нейните приемници бяха все външни на дома педагози и това създаде различен манталитет на поведение между деца и възпитатели, това е другата причина като цяло да се влоши положението. Третото е във връзка с преструктурирането на дома - преминаването му  на подчинение от едно министерство към друго, което пък доведе и до наличие на по-малко средства. Допреди 4-5 години имаше танцови и певчески състави, кръжоци по рисуване, обучаваха ги на фокуси, на акробатика, бойни изкуства, сега алиенацията ги тласка към други неща – ние насаждаме негативно отношение, те няма как да не ни отговорят със злоба и лошотия. Защото  като не могат да бъдат обхванати добронамерено да развият своите дарби , нищо добро не ни очаква.   
- Кой имаше интерес да разпали скандала “Баклава”?
- Ние изслушахме участниците и учителите и от това, което чухме, не считаме, че по някакъв начин са нарушени клаузите в договорите в подобни случаи, защото в самия филм няма нищо обезпокояващо. И е странно, че е показан на фестивала още м.г. през лятото, сайтът с клиповете се върти от няколко месеца и броени дни около Нова година някой реши да го забележи и да го експлоатира. Аз се притеснявам, че в цялата тази история най-малко се мисли за децата. Да – те създават лош имидж  на централната градска част, но това е проблем, който трябва да решим заедно с тях, а не без тях.
- В докладната на председателя на ОбС пише, че сградата е в изключително лошо състояние и е невъзможно в нея да се провежда нормален учебен процес, излиза, че не е вярно.
- Не е вярно и не зная кой е давал такова заключение, да - стените са изрисувани, част от душовете не са изправни, има счупени мебели, но  нашите деца не драскат ли по стените вкъщи?! Нужна е само козметика, ние оставихме през 2004 г. дома  по среден европейски образец.
- Виждали ли сте оригиналното завещание на Ал.Г.Коджакафалията, защото май ще се спекулира с волята на дарителя? Той поставял ли е условието сградата да се ползва единствено от сираци?
- Лично не съм виждал завещанието, то се пази у наследниците на Коджакафалията, един от тях беше  Венко Георгиев, който почина преди 3 години, той беше председател на настоятелството, изключително почтен човек. Може да се види каква е била волята на дарителя. Много е примамливо някой да обещава на децата нови условия за живот. Аз с ръка на сърцето казвам, че преди 4 г. тези условия бяха създадени. Но се питам каква е тази бързина сега, в медиите се прокрадна информация, че вече имало готови проекти за  къщички извън града. Чух, че се говори за установяването им в някое от съставните селища на общината. Не мога да си представя как децата сутрин ще стават в 6 часа, за да бъдат транспортирани до различните 10-ина училища, как ще пътуват с тях възпитателите, кога ще ги прибират вечер. Подобна организация не е в нашите възможности. А и какво правим, като  изолираме тези деца изцяло извън града?! Първо, голяма част от учителите и възпитателите ще се сменят, защото няма да искат да пътуват.  От друга страна, местните жители наоколо едва ли ще бъдат толкова търпеливи да вникнат в психиката на тези деца, защото те са по-различни от останалите. Откровено заявявам, че всички тези въпроси бяха повдигнати на дискусията, която възникна в Ротари клуба в понеделник вечерта, усетих напрежение  у членовете, защото няма отговори на тези въпроси. Ние, може би, сме най-големите дарители в България като събрана и вложена сума в сграда за образование. Става въпрос за общо дарение от половин милион лева, най-малкото е коректно да се вземе становището на тези хора, а не набързо, за седмица-две, заради някакъв филм, в който е спорно кой какво е направил и има ли изобщо злонамереност, да предприемем нещо толкова важно като преместването на дома.
- Това беше залегнало в предизорните обещания на кандидат-кмета от „Атака” Валери Симеонов и той просто изпълнява обещаното.
- Може да има и други мотиви, аз не казвам, че това е най-прекрасното място, което трябва да обитават тези деца, но не бива да се срамуваме от тях, а да се опитаме да ги направим нормални граждани. Защото голяма част от предните випуски, които поеха по своя път, не са свързани с престъпния контингент, работят и живеят като нормални граждани, неприятно е да излизат публикации, че са наркомани, проститутки, дилъри. Аз не отричам, че има такова явление сред сега растящите в дома деца.  Аз искам по-сериозна дискусия, а не да решаваме прибързано, за да не се чудим после как да преодоляваме проблемите по преместването.
- Като специалист смятате ли, че тази сграда и дворът й могат да се използват като част от учебния процес на близките гимназии?
-  Ако надделее мнението за преместването смятам, че за да бъде изградена училищна сграда, тази трябва да се събори, защото е мислена за интернат и така е конструирана – със стаи, санитарни възли, столова и всички присъщи за един дом елементи. Може и да съм пристрастен, но не се срамувам от тази сграда в този неин вид, тя е на 100 г.
- Но е опасана с решетки и създава впечатление за затвор, според привържениците на преместването на децата?
- Има стотици сгради, които на партерните етажи са с решетки, защото са банки, офиси и т.н., но тук става въпрос за безопасността на децата. И не трябва да се повдига по този начин въпросът.
- Как посрещнаха ротарианците слуха, че всъщност се готви тайна приватизация на сградата и прилежащия терен, че към нея има инвеститорски интерес, който няма нищо общо с образователните цели?
- Аз съм непоправим оптимист и не смятам, че всички мислят злонамерено особено когато става въпрос за такава структура, но оптимизмът ми почва да се изчерпва, като виждам как от един недоказан скандал стигаме до управленски решения за изместването на дома. Това е нездраво бързане и ме кара да мисля, че има и нещо такова. Изненадващо бързо и категорично се променя статутът на едно заведение, което един век е на това място и аз не мога да го приема. Бяхме помолени да предадем документацията на настоятелството в общината, защото вече нямало нужда от настоятелство. В тези трудни години то просъществува и работи като юридическо лице, това са документите, с които можем да удостоверим какви решения сме вземали и как сме изразходвали средствата. Формалният повод е, че това не било училище, но аз казвам, че това е структура, която се нуждае от обществена подкрепа  и затова 10-ина човека отделяме от времето си  - да помагаме, а не да вземаме. Обидно ми е. Последния път взехме решение за купуване на видеокамери за охраната, те струват пари и ние ги търсим, защото едва ли общината ще отпусне средства за тях.  





Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |