Вчера, четейки новини за Бургас установихме с ужас, като противници на дневната чалга, че роднините на авторите на текста и музиката на песента “Бургаски вечери” (композитора Иван Коларов и поета Иван Ванев) се приели предложението на Община Бургас да откупи правата върху "неофициалния химн на град". Мир на праха на авторите, които за съжаление не са вече сред живите, но тази песен е писана за неформални среднощни събирания, не на Общински съвет, а на брега на морето в някое капанче.
Нищо лично, нищо срещу песента. Действително тя се е превърнала в нормален завършек на всеки запой и тържество с виеща певица и/или група цигани, скимтящи в опита си да наподобят Ева на Гого, но да ни обидят като кажат, че това е най-важната, най-стойностната песен за Бургас - идва ни малко множко. Шумните, полупияни компании със същият успех могат да поискат за неофициалне химн да се сложи "Черен влак се композира" или "На бургаската гара", или нещо друго.
С риск отново да ни обвинят, да чукнем на дърво, в антикметски изяви, и като молим да ни прости Митко Николов, но може би средите, в които той се движи и заведенията, които посещава са от типа "Бургаски вечери". Ако кметът е толкова възторжен от песента и иска да я откупи - да го стори и да го подари на някой от близките или приближените си, но никой не е длъжен освен с АКАГА, Г.Р.А.С и т.н. да се съобрази и с тези критерии (думата е критерии, а не КРЕТЕНИ, както ни направиха забележка). Силно се надяваме изборът да не е негов личен или на екипа му, който има претенции, че слуша блус, джаз и ненавижда чалгата, а е просто реванш за нещо и към някого, което само те си знаят. А може да е просто отмъщение към други бургаски творци или най-милото, което можем да предположим е, че по някакъв начин, в тъмни доби, в някаква кръчма, някой е свирил на ушенце , или пял "химн-а".
Действителнио преди години стихът "Там е закотвен черния вятър, Мъртвия хор на стария свят ..." се пееше с особен ентусизаъм, и натъртване, защото се в него се влагаше особен смисъл.
В крак с модата, вместо да се взема решения на своя глава и да избира символа на града и/или химн, добре би било по един демократичен начин кметът да предизвика референдум или поне да обяви конкурс или най-малкото да направи неформално допи(Т)ване за символите на града. Както това преди време е било направено с емблемата (логото) на общината., което нямаме право да използваме. Означава ли това, че Обшината ще забрани изпълнението на песента по седянки и кръчми?! Ако е "Да" - да я откупуват.
Да, и предлагаме "Не се сърди, не се сърди ... " да замени да речем в бъдещата бургаска ритуална зала, каквото може и да стане Казиното, Менделсон.
Иначе и текста и мелодията са приятни и носят носталгията на Бургас отпреди 40 години:
ПЕСЕН: Бургаски вечери
ИЗПЪЛНИТЕЛ: Ева и Гого
НОТИРАНО ОТ: pulse@mail.bg (Светлин Златков)
Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.
Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури родени от зли ветрове
Пр.
Там е зеленият бряг на мълчанието
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър
Мъртвия хор на стария свят
Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова обич и толкоз мечти.
Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.
и т.н.
Тескта е взет от сайт-а "ПЕЙ СЪРЦЕ!":
====
Ние обаче сме фенове на Христо Фотев:
Там далеч, далеч в Бургас...
Там далеч, далеч в Бургас,
там - в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.
Как да знам че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък.
Бях по-жив от кратък вик
на делфин - и гларус.
Цял - във техния език,
старт, печал и радост...
Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас -
острият му блясък.
Ах, най-подир свободен...
Ах, най-подир свободен, весел, лош.
До смърт реален - и правдоподобен.
На симфоничния оркестър - лека нощ.
О, лека нощ, мой въздух камертонен,
в най-краткия, луминесцентен час!
В най-есенния дъжд - и кристаличен -
ти чакаш автобус, мой контрабас,
докрай добър, усърден, симфоничен.
Роялът... Лека нощ. И реквием.
И ти, мой диригент със бюст гипсиран.
Целувам те по скръбния корем,
мой барабан опитомен -
дресиран.
И си излизам... Тръгвам из Бургас.
В пейзажа му от алкохол и вятър.
В беззвучния му въздух падам аз -
концерт на полунощен вентилатор.
От манекен на манекен, от бюст
на бюст, от дъжд на...
Ти тъгуваш.
Не чуваш ли как сричам наизуст
аз своя ритуал на съществуващ?
Аз съществувам с календарен старт.
По навик съм достъпен и пластичен.
На твоя поглед сребърния алт
е тъй далечен, казал бих
класичен.
Самотен съм... Обичах те, от шест
до девет те обичах аз... С ненавист
аз стъпвам връз блестящия ти шлейф -
връз тоя дъжд, по-остър от кипарис.
И пак целувам твоя мокър глас.
Как се усмихваш ти - мой малък намек
за смърт и сън, за смърт и сън в Бургас...
Ти - мой разплакан и покорен навик.
Сбогом.
Стиховете на Христо Фотев са копирани от Виртуална библиотека Словото, със заннието на Мартин Митов
Картинката всъщност е наша и е адски стар а- окол 2001-ва година. Просто свитата около Митко Николов я използва за презентациите му. Разполагаме с оригиналите на снимките . Логото е на Община Бургас