Докладът върху културните индустрии в рамките на Лисабонската стратегия поставя акцент върху дигиталната ера и свързаните с нея въпроси в областта на интелектуалната собственост, авторските права и пиратството, докато Докладът относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят поставя ударение върху по-доброто отразяване на аспектите на общоевропейското културно наследство.
Културните индустрии - фокус върху заетостта и икономическия растеж
Докладът върху културните индустрии в рамките на Лисабонската стратегия беше приет от членовете на ЕП на 10-ти април с 586 гласа "за" и 36 "против". Докладът на депутата Guy Bono (ПЕС, Франция) подчертава, че свързаните с културата индустрии се разрастват по-бързо от много други сектори, което играе важна роля за постигането на целите на Лисабонската стратегия за заетост и икономически растеж. Така например културният сектор е генерирал приходи за над 654 милиарда евро през 2003 г. в Европа (при 271 милиарда за производството на автомобили), като в него са заети над 5 милиона европейци.
Нужда от повече финансова подкрепа
Депутатите от Европейския парламент отправят конкретни предложения към Комисията и страните-членки, които включват създаването на работна група за култура и творческа икономика, която да проучи приноса на културата за нововъведенията, икономическия растеж и социалното развитие в Европейския съюз.
Набляга се на нуждата от адекватно финансиране за културните индустрии и общности, като се препоръчват смесени форми на финансиране и по-добри фискални рамки, като например прилагането на данъчни кредити и намалени ставки за ДДС за всички продукти на културата, включително онлайн произведенията.
Докладът призовава Комисията да разгледа възможността за съставяне на програма, сходна с програма MEDIA, която да подкрепи създаването на Европейска дигитална библиотека, да стимулира и подкрепя музиката, театъра и издателската индустрия.
Потребителите не бива да бъдат преследвани
Депутатите приканват Комисията да преосмисли ключовия въпрос за интелектуалната собственост от културна и икономическа гледна точка и да намери решения, които да гарантират справедливо заплащане за всички категории носители на права, както и реална възможност на потребителите за избор и безпрепятствен достъп до културното съдържание онлайн.
В Доклада се призовава Комисията и държавите-членки да признаят факта, че интернет е обширна платформа за изразни средства на културата, достъп до знания и демократично участие в европейската творческа дейност, като се препоръчва избягване на приемането на мерки, които противоречат на гражданските свободи и правата на човека, като например прекъсване на достъпа до интернет.
Специално внимание е отделено на важността на трансграничната мобилност на творците, на нуждата от подобряване на квалификацията и системите за обучение и се препоръчва по-пълно включване на културата във външните политики на Европейския съюз.
Европейска програма за култура в глобализиращия се свят
Kултурният сектор в Европа играе важна роля за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия, но са необходими усилия за по-доброто отразяване на аспектите на общоевропейското културно наследство в програмите на ЕС, се подчертава в Доклада относно Европейската програма за култура в глобализиращия се свят, приет на 10-ти април с 542 гласа "за", 62 "против" и 12 "въздържали се".
Европа е в първите редици сред останалите континенти благодарение на своето културно наследство, се изтъква в доклада на депутата Vasco Graça-Moura (ЕНП-ЕД, Португалия). Въпреки че програмите на ЕС в областта на културата допринасят и ще доведат до положителни резултати в областта на социалната кохезия, икономическия растеж, устойчивото развитие, трудовата заетост и конкурентоспособността, депутатите смятат, че съществуващите програми не отразяват пълно многообразието на общоевропейско културно наследство.
Маркировка "Европейско наследство"
В този смисъл депутатите призовават Комисията да предложи специфични програми за запазване на европейското културно наследство, като например маркировка "Европейско наследство", която да подчертава европейското измерение на паметници на културата и места с емблематично значение за историята и културните традиции на континента.
Препоръчва се също така изработването и популяризирането на "списък за посещение на културни обекти" във всички държави-членки, както и по-голямо място на културата в европейските дипломатически представителства.
Културни сектори в криза
Идентифицирани са секторите в криза в европейската културна индустрия, като се обръща специално внимание на книгоиздаването, където опасно намалява създаването на качествена литература за сметка на бестселъри, както и на музикалната индустрия, където качеството и разнообразието също са застрашени от глобалното разпространение на цифровите технологии, колективното управление на правата и пиратството.
2010 г. - Европейска година на Шопен
В крайна сметка, Комисията по култура и образование към ЕП препоръчва засилване на подкрепата за литературните преводи, предвидени в програмата "Култура 2007-2013 г.", както и създаването на престижни европейски награди, които да се присъждат във всички области на културата. Успоредно с това, предлага се с оглед на двестагодишнината от раждането на композитора Фридерик Шопен, 2010 г. да бъде определена за "Европейска година на Фридерик Шопен", а 2011 г. на свой ред да бъде "Европейска година на гръцката и римска класика".
Едноминутните изказвания на българските евродепутати г-н Димитър Стоянов (Независими), г-н Слави Бинев (Независими) и г-жа Петя Ставрева (ЕНП-ЕД) от пленарното заседание вчера са приложени.
Изказването на българския евродепутат г-жа Румяна Желева от пленарното заседание вчера от дебата относно Междинен преглед на изпълнението на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда е приложено.
Пленарна сесия на Европейския парламент - Брюксел, 9 - 10 април 2008 г.