Шкембе или защо да не ходим там. Бургас.

22.09.2004 02:46 Новината е видяна 4511 пъти

Шкембе или защо да не ходим там
Като всички българи, позабравили леко за независимостта на страната ни, изненадани от неочаквания празник по средата на седмицата, решихме, че вчера беше petyk ... и какво ни се случи (или защо да не ходим в онова мърлявото с найлонови подвързии, наречено още "Липата" ли, "Липите" ли ... във всеки случай онова мръсното и вонящото, което се намира на Ботева до сами Общината и Областна управа ...)

Та кой ли накара нас достопочтените хора /в разцвета на маневрата/, които след лека вечеря в Ронера, където Катето беше на кеф, след по един коктейл (най-после запомнихме, че се казва Long Island Ice tea), приготвен с уважение от бармана в Groovey, когото наричахме Петьо, обаче той бил Краси, /пардон НИКОЛАЙ :))/попадаме на улицата прегладнели, защото 00:30 в предутрието на Независимостта си е едно доста гладно време.

Естествено търсим нещо толкова мръсно и гадно, колкото е точно тази бараka, кояtо по-горе описахме, по мое мнение доста точно. Сядаме и пътьом се усмихваме на едно нещо, което ни изглежда със странен поглед, защото сме по-чистички от прошляка, току-що напуснал съседната маса. Внимание - цък!

След пет минути любезно напомняме за съществуването и присъствието си, като най-младият и току-що взел последния си изпит за тази сесия, човек отива и миличко пита дали ще дойдат. Мълчание, онова мълчание, което имат агнетата или по-скоро телетата, които са станали на чорба миналата година.

Това, както можете да предположите, не скапва нашето търпение и ние продължаваме да оглеждаме найлоновите чували станали стени на коридора, тип вагон на самия тротоар. е! масата била мръсна - капризи от страна на префинените елементи в компанията ни....

Задава се група от 4 дечица, чиито тениски някога са били бели и с надписи, а сега са само кирливи. Те сядат мъдро по-близо до "бара", което е неразумно, защото до него има едно клекало, скрито за няколко врати, иззад които се носи аромат на друго. Странно обаче, момчурлята са веднага "обслужени" и една писюрка отива да им вземе поръчката - а те, странно, изглеждат по-неплатежоспособни от нас, но нейсе - и това преживяваме - децата са гладни и новят едни дисаги ... и са в прокурорска възраст.

Неразумието ни достига дотам, че най-нетърпеливият член на компанията отскача до вътре и пита двете каки дали можем да разчитаме на любезното им съдействие преди консумация ... Мучене - този път разбираме, че кравите са на почит при подготовката на храната ... "Моля? Не разбрах ... " е естественият въпрос, защото не всеки е в състояние да има такава слухова резолюция, че да усети звуците в това мучене.

И тук, иде онова, което ни бастиса - последва отговор "Моля, моля, кокошки не коля!" от страна на една, която със сигурност не може да диверсифицира риск, както Петьо в бара :) Оркестърът свири туш, ставаме и разбираме, че още едно място отпадна от маневрата.

Интересно обаче - как всички онези институции, като Община, Областна, МВР, данъчни (там не дават касови бележки) и не на последно място ХЕИ, тормозещи нормалните граждани, допускат съществуването на бараката. Нечие шкембе се е облажило с шкембето, коетo така или иначе ще изчезне официално след около 2 години.

Както можете да предположите, познавайки ни - ние не се оставихме и вторникът все пак се превърна в петък като посетихме другото място - едно време беше "златно пиле". Там имаше всичко. За това ще се пише друг път, но да ви признаем - миналата година тъкмо в това заведение ни заявиха, че не сервират шкембе и това е политика на фирмата :)) И в кръчмарския бизнес явно, както и в държавния, да се крием вътрешностите е въпрос на политика.

И да има да взема момата, която твърдеше от страниците на един местен вестник, че стават събирания на Интернетаджии в "Куцата медуза". Медузата беше направо саката, затворена демек ... И то рано сутринта. Мишо да си вземе бележка.

Посветено на Пена. :)

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар