Държавният културен институт представя в МВнР фотоизложбата на Борис Мисирков и Георги Богданов VIU Life.
Проектът е осъществен през 2005 година във Венецианският международен университет на остров Сан Серволо. Експозицията се състои от 12 отпечатани върху канава режисирани фотографии, които провокират с усмивка съвместния академичен живот на студентите.
Изложбата беше представена и на откриването на фестивала на изкуствата „Аполония” 2008 в Созопол със съдействието на ДКИ.
Борис Мисирков и Георги Богданов са кинематографисти, фотографи, автори на визуални концепции, идеолози и основатели на студио АГИТПРОП. Кореспонденти са на сп. Colors (Италия), с публикации във водещи издания в областта на фотографията: Фото и Видео и Афиша (Русия), Arena (Великобритания), Imago (Словакия), European Photography (Германия), Camera Austria (Австрия) и др. Техни фотографии се намират в колекции на Музея на изящните изкуства в Хюстън, Музей Елизе в Лозана, Музей на фотографското изкуство в Одензе и в частни галерии и колекции.
Двамата живеят и работят в София.
За проекта
"Всеки нов проект прилича на игра. Имаме нужда от правила, за да я играем – игра без правила е хаос. Имаме нужда от съмишленици – дори пред компютъра не сме сами срещу себе си, а срещу машината. Имаме нужда от забавление – игра, която не ни доставя удоволствие, е безсмислена.
Във Венеция началното условие за играта беше по-сложно от обикновено: тя трябваше да се случи в района на Венецианския международен университет на остров Сан Серволо, във физическите граници на островните стени; трябваше да следва логиката на академичната институция; мястото беше до известна степен известно, но повечето от действащите лица ни бяха изцяло непознати преди да започнем да правим отделните постановки...
Накрая, но не на последно място, всичко трябваше да се случи бързо – наистина бързо.
Предизвикателството беше там, на място, новата игра трябваше да бъде измислена. Островът е имал в миналото различни лица – да прибавим още едно лице като смесваме пластовете от миналото, представяйки си “виртуалния Сан Серволо” и съставяйки карта върху пространството на острова, заобиколено с тухлени зидове... Академичната институция има собствена структура, комплексна и прецизна – защо да не я поразбъркаме и да не се опитаме да я пресъздадем наново.
Ограниченията идваха от мястото. Какво можехме да направим? Венецианският “воден синдром” се превърна в игра: смес от дисциплина и хаос. Можете да се наслаждавате на нескончаемите промени на вълнението в лагуната, но всяка капка вода следва логиката на основните течения; наблюдаването на залеза на слънцето от кея отпраща вашите мисли отвъд хоризонта, но разписанието на вапоретите ви връща към вашия ден. И играта започва.
Беше една наистина интензивна седмица. Избирахме местата наоколо, прекарвахме нощите в обсъждане на възможните за всяка картина обстановки, събирахме реквизита и подреждахме сцените. Водовъртежът на играта налагаше свой ритъм. Понякога, когато започвахме снимките за дадена панорама от единия й край, не заехме как ще стигнем до другия край. Но скритата логика на цялостната игра поставяше всичко на мястото му.
Преместване – това бе основното правило на играта. Разменените места променяха не само пространствената ситуация – всяко ново местоположение отпращаше участниците на друго равнище, в пространството на играта. “Актьорите” бяха свободни да изиграят всекидневните си занимания по различен начин, да бъдат себе си в един идеален класически свят, в който тревата е зелена, слънцето грее и всеки жест и изпълнен със значение.
Това беше един процес на взаимно въздействие, в който играта се развиваше по два пътя – по зададената от нас драматургия и условия, както и според личната интерпретация на участниците. Да импровизираме заедно беше най-доброто решение. Бяхме много благодарни на всички студенти, преподаватели, изследователи и служители, които се включиха и с които заедно се забавлявахме. За нас VIU Life е един от най-забавните ни проекти. И ако част от това настроение, ако част от това удоволствие се върне от пространството на играта към реалния Life на Университета и остане там, това ще направи картината завършена..."
Борис Мисирков и Георги Богданов