Резултати от преговорите в Познан и последиците за България . Бургас.

14.12.2008 01:29 Новината е видяна 5024 пъти

Резултати от преговорите в Познан и последиците за България

     В сградата на Агенция „София Прес” се проведе пресконференция на тема „Резултати от преговорите в Познан и последиците за България”. Събитието се организира от международната мрежа от неправителствени организации АГРЕЕ.НЕТ и Коалиция „Действия срещу промените в климата”. На пресконференциятя представители на български неправителствени организации представиха резултатите от провелите се международни преговори и обсъдиха ролята на България в тях.

     На 12 декември приключи 14-ата конференция за климатичните промени на ООН, която се провежда в полския град Познан. Преговорите в Полша събраха на едно място 11 000 делегати от над 160 държави. Целта на тази конференция е да бъдат поставени основите на ново споразумение за намаляване на емисиите парникови газове след 2012 г., когато изтича Протокола от Киото. Очаква се 192-те страни, подписали Рамковата конвенция по промените в климата на ООН да приемат бъдещото споразумение през декември 2009 г. в Копенхаген.

     На международната среща на ООН, делегатите обсъдиха методиките за отчитане на емисиите парникови газове, както и секторите и дейностите, които да бъдат обект на тези отчитания. Обсъдиха се мерки срещу обезлесяването, което е една от главните причини за климатичните промени. По действащите в момента международни правила , изсичнето на древни гори и засаждането вместо тях на нови, не се смята за обезлесяване. Младите гори поемат повече въглероден диоксид, но при изсичане на старите се изпуска 60% от въглерода, който те са усвоили през живота си.

     На конференцията на ООН се обсъждаха и необходимите финансови мерки за адаптация към неизбежните последствия от климатичните промени. Друга важна точка от дневния ред на преговорите беше търговията с емисии и продължаващата порочна практика на отпускане на безплатни квоти за отделяните количества парникови газове.

     По време на преговорите страните се разделиха на няколко основни лагера. В единият лагер са страните от Европейския съюз (ЕС), които традиционно са водещи в разработването и прилагането на политики насочени към преодоляване на климатичните промени. По време на тези преговори, обаче, страни като Полша, Италия и Германия се опитаха да се противопоставят на амбициозните цели на ЕС за намаляване отделяните емисии парникови газове с 20% и увеличаване делът на енергията от възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност в съюза с 20% до 2020 г. В другия лагер са страните, които твърдо се противопоставят, както на Протокола от Киото, така и на по-радикалните мерки, които да влязат в новото споразумение. Сред основните противници на амбициозните мерки предлагани от ЕС са Австралия, Канада, Русия и Япония. Позицията на САЩ е по-скоро пасивна, в изчакване застъпването на новия кабинет на президента Барак Обама и обещаваните от него промени в климатичната политика на страната. В същото време, Китай и развиващите се страни от Г77 дават положителни индикации по отношение намаляването на емисиите парникови газове и развитието на „зелени” технологии. Развиващите се страни дадоха положителни индикации и редица предложения по отношение на фондовете за адаптация към последствията от климатичните промени, както и по отношение на фондовете насочени към мерки за намаляване емисиите парникови газове. Тези предложения, обаче, не срещнаха ответна реакция от развитите държави, оправдаващи липсата на инициативи от своя страна със засилващата се финансова криза.

      Новото международно споразумение е плод на поредния компромис характерен за последните прояви под егидата на ООН, посветени на промените в климата. Мерките, които се залагат в споразумението целят по-скоро отлагане, отколкото решаване на проблемите.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар