След единадесет месеца усилена законодателна работа, Европейският парламент прие днес пакета за климатичните промени. Той трябва да доведе до постигане на целите на ЕС до 2020 г. в областта на измененията на климата: намаляване с 20% на емисиите на газове с парников ефект, увеличаване с 20% на дяла на възобновяемите енергийни източници в общата енергийна консумация, както и подобряване с 20% на енергийната ефективност.
Преди гласуването днес в пленарната зала депутатите постигнаха неформални компромиси с френското председателство относно шестте законодателни предложения, които се разглеждат по процедурата за съвместно вземане на решение (поставяща на равна основа Парламента и Съвета при вземането на крайно решение).
Ревизиране на схемата за търговия с емисии: доклад на Avril Doyle (ЕНП-ЕД, Ирландия)
Компромисът по този доклад беше приет с 610 гласа "за", 60 "против" и 29 "въздържали се". Схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове е създадена през 2005 г. и цели използването на пазарни стимули за ограничаване на емисиите на парникови газове. Държавите-членки и Европейската комисия приеха план, който определя лимит за количеството СО2, което всяка държава и отделните промишлени предприятия могат да изхвърлят във въздуха. Ако компаниите изхвърлят повече СО2, те трябва да купуват допълнителни разрешителни за това, а ако замърсяват по-малко, могат да продават неизползваните си квоти. Общият размер на квотите, който се разпределя годишно на ниво ЕС, ще се намалява постепенно всяка година, за да се стигне до крайната цел - намаляване с 21% към 2020 г. на емисиите на парникови газове спрямо нивата от 2005 г.
Схемата за търговия с емисии в момента покрива над 10 000 инсталации в енергийния и индустриалния сектор, които излъчват около половината от въглеродните емисии на ЕС и около 40% от всички емисии на парникови газове в ЕС (останалите 60% са покрити от решението за споделяне на усилията в областта на климатичните промени).
Схемата за търговия с вредни емисии има три фази. През първия и втория период (между 2005 и 2012 г.) по-голямата част от квотите ще бъдат раздадени безплатно. Преработената директива постановява по принцип, че от 2013 г. разрешителните за емисии ще бъдат пуснати за продажба чрез търг, но към това правило се прилагат няколко изключения, както беше договорено от Европейския съвет на 12 декември.
Енергиен сектор
По отношение на електроенергийните инсталации, пълната продажба чрез търг ще бъде въведена от 2013 г. Прилагането на преходни изключения (до 2020 г.) ще бъде възможно основно за новите държави-членки и то при определени условия. Така на тях ще могат да бъдат дадени безплатни квоти, които не трябва да надвишават 70% през 2013 г. Едно от условията е те да модернизират своите сектори за производство на електричество.
Промишлен сектор
За промишления сектор продажбата чрез търгове ще бъде въведена постепенно - през 2013 г. 80% от квотите ще бъдат разпределени безплатно, през 2020 г. тази цифра ще бъде 30%, а пълното търгуване на квотите на търг ще започне от 2027 г.
Промишлените отрасли, при които има сериозна опасност от „изместване на въглеродни емисии" (преместване на производства към трети страни с по-малко строги климатични правила, което би увеличило техните въглеродни емисии), могат да получат до 100% безплатни квоти до 2020 г., отново при спазване на определени условия и докато се постигне международно споразумение по въпроса.
Цели на държавите-членки за споделяне на усилията: доклад на Satu Hassi (Зелени/ЕСА, Финландия)
Решението за "споделяне на усилията" определя задължителни национални цели за всяка държава-членка, които се базират на принципа на солидарността: на базата на БВП се определя колко трябва да бъдат намалени емисиите на дадена страна и в кои сектори тя може да увеличи емисиите (оставайки в рамките на общите цели за ЕС) спрямо нивата от 2005 г. Тези цели се отнасят за браншове, които не са покрити от схемата за търговия с емисии (наземен и морски транспорт, строителство, услуги, земеделие и малки промишлени инсталации) за периода между 2013 и 2020 г. Тези браншове в момента са "отговорни" за 60% от всички емисии на парникови газове на ЕС.
Група държави, начело с Унгария (между които България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Словакия), оспориха взимането на 2005 г. за изходна позиция. Според тях тя облагодетелства старите членки на Съюза и не отчита намаляването на емисиите в новите членки от 1990 г. насам, които са резултат от преструктурирането на промишлеността.
В резултат на това, крайните фиксирани национални цели за България ще позволят на страната да увеличи своите емисии до 20% спрямо нивата от 2005 г., докато държави като Дания, Ирландия и Люксембург ще трябва да намалят своите емисии с 20%.
Решението за споделяне на усилията цели да намали емисиите на парникови газове от гореспоменатите източници средно с 10% за периода 2013-2020 г., с което да допринесе за постигането на общото 20-процентно намаление на емисиите към 2020 г., към което се стреми ЕС. Решението за споделяне на усилията е първото по рода си в света. Компромисът по този доклад беше приет с 555 гласа "за", 93 "против" и 60 "въздържали се".
Улавяне и съхранение на въглерод в геоложки обекти: доклад на Chris Davies (АЛДЕ, Великобритания)
Този доклад предлага всички големи централи за производство на енергия, построени след 2015 г. и работещи с изкопаеми горива, задължително да бъдат снабдени с новата технология за улавяне и съхранение на въглерод в геоложки обекти под земята. Депутатите подкрепиха и т.нар. клауза "Шварценегер", която предвижда специален емисионен стандарт за нови централи с капацитет над 300 мега вата. Текстът беше приет с 623 гласа "за", 68 "против" и 22 "въздържали се".
20% енергия от възобновяеми източници в общия енергиен микс на ЕС към 2020 г.: доклад на Claude Turmes (Зелени/ЕСА, Люксембург)
По въпроса за възобновяемите енергийни източници главната цел е до 2020 г. най-малко 20% от общата енергийна консумация на ЕС да бъде от възобновяеми енергийни източници. За да се постигне тази цел, ще бъдат въведени задължителни национални цели за всяка държава-членка, които да доведат до увеличаване на дяла на възобновяемите енергии, използвани за електричество и отопление, както и в транспортния сектор. Целта за България е фиксирана на 16%. Компромисът, приет днес с 635 гласа "за", 25 "против" и 25 "въздържали се", определя също така цел за използване на поне 10% енергия от възобновяеми източници от всички видове транспорт към 2020 г.
Намаляване на емисиите на CO2 от нови коли: доклад на Guido Sacconi (ПЕС, Италия)
Компромисът със Съвета, приет днес с 559 гласа "за", 98 "против" и 60 "въздържали се", подкрепя предложената от Комисията цел за намаляване на емисиите на CO2 до 120 грама на километър за цялата автомобилна индустрия до 2012 г. (при сегашни нива от 160 г/км).
Конкретната цел, която се поставя, е за средни емисии от 130 грама CO2/км до 2012 г. за новите пътнически коли, което трябва да бъде постигнато чрез подобрения в автомобилните двигатели. Ще бъдат въведени и допълнителни мерки за постигането на допълнителни 10 грама намаление, за да се достигне глобалната цел от 120 г/км. Това ще се осъществи чрез други технически подобрения, като по-добри гуми или използване на биогорива. Същевременно компромисът поставя дългосрочни цели за новите коли от 95 грама CO2 за километър към 2020 г.
За производителите на коли ще има преходен период до 2015 г., по време на който те ще трябва постепенно да достигнат до пълното изпълнение на фиксираните цели за въглеродни емисии. Производителите, които надвишават поставените им цели за емисии, ще бъдат глобявани.
По-малко емисии на парникови газове от горива: доклад на Dorette Corbey (ПЕС, Нидерландия)
Според доклада за качеството на горивата до 2020 г. постепенно трябва да се намалят емисиите на парникови газове, получени по време на производствените процеси и транспорта на горивата. Фиксираната задължителна цел е намаление с 6% (спрямо нивата от 2010 г.) до края на 2020 г., като Комисията трябва да направи преглед на директивата през 2012 г. и може да предложи допълнително задължително намаление от нови 4%.