Остават броени дни до началото на първия тенис турнир от големия шлем „Australian Open”. Там ще премери сили и първата ракета на България, пловдивчанката Цветана Пиронкова. Високата 180 см тенисистка тръгва с отлично настроение за престижния турнир, като се надява да намери място сред най-добрите представителки на този аристократичен спорт. Какви са целите и амбициите през 2009 година на най-добрата ни тенис състезателка ще разберете от следното интервю.

Цвети, макар вече да сме 2009, как оценяваш своето представяне през изминалата година?
- Като цяло мисля, че годината за мен беше много успешна. Постигнах най-доброто си класиране като №40 в световната ранглиста. В края на годината малко паднах надолу в класацията, защото имах да защитавам доста точки, но до края на този сезон имам възможност пак да се изкача нагоре. Надявам се да го постигна. Нямам някакви конкретни цели като класиране за 2009. Предстоят ми тепърва много турнири. Амбицията ми е да играя добър тенис, а оттам да дойдат и точките, които отново да ме изстрелят на челните позиции в световния женски тенис. Защо това да е стане още в Австралия след няколко дена.

Именно на зеления континент преди 3 години ти направи фурор след като отстрани не кой да е, а Винъс Уилиамс. Готова ли си сега за нови подвизи на турнира?
- Винаги съм играла за победа във всеки двубой независимо срещу кого. В спорта е нормално да има възходи и спадове, на възходите се радваме, а спадовете чакаме да преминат. Най-важното е всеки ден играта ми да прогресира, тогава и резултатите ще дойдат. И се надявам тогава победи над супер състезателки да не се приемат като изненада. Може би и заради това давам всичко от себе си и се представям много добре. За мен няма съперница, от която да се страхувам, или пък такава, срещу която да ми е лесно. Приемам всички по един и същ начин независимо от мястото им в женската класация. Срещу когото и да излезеш, може да ти създаде проблеми, ако се отнесеш непрофесионално към играта. Затова в Австралия излизам пределно мотивирана и с нормалната доза късмет за тениса се надявам на едно добро класиране.

През 2008 година в Рим победи също така друга супер звезда и бивша номер 1, сръбкинята Ана Иванович. Това ли ти бе най-ценния успех?
- Може да звучи познато клише, но всяка победа е сладка, без значение срещу кого. Аз лично не отдавам голямо внимание на това кого съм победила. В случая с Ана се промени само мястото ми в класацията и за първи път в кариерата ми попаднах в топ 50. Много по важно е това да видиш как всекидневния ти труд и потенето от  тренировките се възнаграждава.

През изминалата година взе участие и на олимпиадата в Пекин. По различен ли е този турнир от другите?
- Естествено, че да. Много съм доволна, че успях да се докосна до магията наречена олимпиада. За мен това беше едно много вълнуващо и интересно изживяване. Атмосферата е много по различна от другите турнири на женската асоциация. За съжаление отпаднах още първия кръг, но самото ми присъствие там бе достатъчно да мисля за Лондон през 2012.

Един твой колега хасковлията Григор Димитров направи шеметна кариера през 2008 година в юношеските турнири. Мнението ти за него и има ли други таланти, които да вървят по вашите стъпки?
- С Григор сме тренирали заедно не веднъж. Даже сме играли няколко пъти, в които все той ме побеждава и аз непрекъснато го търся за реванш. Според мен той израсна неимоверно много през последните месеци и си мисля, че има изключителен напредък. Играе доста агресивно и много разнообразно. Пожелавам му да се развива още повече и да върви нагоре. Дано тази година направи пробив и при мъжете, което ще е нещо изключително за българският спорт. В последно време българката федерация полага големи усилия за развитието и подобряването на условията за тенис и мисля, че има напредък в това отношение. Също така се организират и множество турнири, където се търсят новите надежди за бъдещето на българският тенис. Точно по този начин може да се намерят талантите, които да влязат в орбитата на световния елит. Обаче трябват още бази и кортове. Мисля, че това е нещото което е крайно недостатъчно и федерацията трябва да обърне повече внимание този голям проблем. Ето например, през зимата в Пловдив има само два покрити корта и целия град играе там. Едва ли и при вас в Бургас положението е по различно, което е недопустимо.

Цвети, като стана въпрос за нашия град ти откога не си ни посещавала?
- От много, много отдавна не съм идвала в Бургас. Помня, че бях 6-ти клас и участвах в някакво състезание за деца. От тогава не съм идвала. А няма и как, просто програмата ми е абсолютно запълнена и всяка свободна минутка отделям за тренировка на корта. Просто ако искаш да постигнеш нещо значимо в световния женски тенис това е пътя.

Кирил Евтимов
София