, участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на Р България – анализи и препоръки“:
обсъдихме различни аспекти, свързани с предложения от Министерството на икономиката и енергетиката „Проект за енергийна стратегия на Р България до 2020 г.“ и в частност тези, свързани с действията срещу промените в климата, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и въздействието на стратегията върху развитието на България
установихме сериозни слабости на предлагания документ, а именно: погрешна изходна база на стратегията, силна държавна подкрепа за големите енергийни проекти, липса на ясни стратегически действия за развитие на енергийната ефективност и на ВЕИ;
отбелязахме тоталното игнориране на възможностите за подкрепа на иновационната икономика и в частност тази, свързана с нисковъглеродната енергетика;
достигнахме до общо съгласие и разбиране, че са необходими значителни промени в подхода на подготовка за приемане на енергийна стратегия на България, както и на целите, приоритетите и стратегическите решения в нея.
България се нуждае от съвременна и модерна стратегия за развитие на нисковъглеродна енергетика, насочена към подкрепа за политиките срещу промените в климата. Подобна стратегия трябва да влезе в схемата на европейските начини на правене на стратегии, а именно да се предвиждат периоди на ревизиране на стратегията спрямо реално постигнатите цели на определен период от време. За целта е необходимо да се предложат на анализ няколко алтернативни предложения, които използват еднаква информационна база и имат ясно формулирани краен брои цели. като от тях се избере предложението, което отговаря на критериите;
Стратегията трябва да предвижда ясни механизми за използването на обществените средства в енергетиката, включително и външното финансиране.Изключително важно е да се предвидят начините за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и инвестиционните предложения. В същото време трябва ясно да се укаже, че с обществени средства не могат да се финансират или индиректно да се подкрепят проекти на основа изкопаемите горива, ядрената енергетика и големите хидрокомплекси;
Стратегията трябва да бъде придружена със серия от допълнителни анализи и в частност:
√ анализ на въздействието (impact assessment);
√ анализ за макроикономическото въздействие на стратегията
√ екологична оценка
√ социална оценка
√ анализ на разходите и ползите
Стратегията трябва да бъде съгласувана и подчинена на все още липсващите Национална стратегия за устойчиво развитие на България, Национална стратегия за енергийна ефективност и Иновативната стратегия;
Стратегията трябва да отчита и развива енергийната ефективност в самия сектор;
Стратегията трябва да отговаря на общите европейски цели за борба с промените в климата и директно да дава българският принос към тяхното постигане, както и за продължаване на водещата роля на ЕС в тази област чрез приемане на още по-амбициозни цели за редукция на парниковите газове;
Стратегията трябва да работи за реална либерализация на енергийния пазар, като в същото време предложи конкретен план (вкл. финансов) за решаване проблема с енергийната бедност.
Стратегията трябва да засилва възможностите за децентрализирани решения и свобода на местните инициативи, включително енергийно независими общности;
Стратегията трябва да преразгледа сериозно институционалната рамка на сектора.
Стратегията трябва да даде яснота за по-нататъшното участие на България в международното коопериране за промяна на съществуващите или създаването на нови механизми за РКООНИК след 2012 г. с много по-съществена роля на ВЕИ;
В стратегията да се включи част “Обществено информиране” в синхрон на чл. 6 от РКООНИК (рамкова конвенция на ООН за изменение в климата);
Стратегията трябва да даде възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н.
Да се въведат задължителни норми за въвеждане на ВЕИ при проектирането на инвестиционни проекти с разходване на обществени средства.
Развитието на енергетиката, включително и на ВЕИ да не влиза в конфликт с опазването на биоразнообразието, в съответствие с директивата за птиците 79/409 ЕИО, директивата за местообитанията 92/43 ЕЕС и рамковата директива за водите.
Ангел Ангелов, АДИГ ГРУП ООД
Андрей Ковачев, СДП Балкани
Андрей Ралев, СДП Балкани
Асен Асенов, Винарска изба Кехлибар
Атанас Чепъков, К.Чепъков ЕООД
Валентина Данева, Провида ООД
Венелина Величкова, ЕС За Земята
Георги Гушлеков, Европейски форум на експертите
Георги Стефанов, WWF DCP
Деница Петрова, Институт за зелена политика
Димитър Иванов, БлуЛинк Информационна мрежа
Добромир Добринов, Зелени Балкани
Драгомир Захариев, СКОПС – ЛТУ / студентски клуб за опазване на природната среда/
Елена Михайлова, Фондация за околна среда и земеделие
Иван Шишков, СОФЕНА
Илиян Илиев, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие - ОЦОСУР Варна
Инж. Димитър Бучков, Член на Национален комитет към СЕС (WEC) и консултант към комисията по енергетика в Народното събрание
Кристина Боянова, Кампания Да спасим Иракли
Людмила Тодорова-Стоянова, ЕТ”АГОРА-ПЛС-ЛЮДМИЛА ТОДОРОВА-СТОЯНОВА”
Марин Йотов, Сдружение за енергийна култура
Мартин Микуш, Проект Място за Бъдеще
Милен Гешев, Самана ЕООД
Младен Граматиков, Българско дружество за защита на птиците
Найден Чакъров, СДП Балкани
Наталия Димитрова, ПРООН
Нели Иванова, Самана ЕООД
Нели Папазова, Фондация „ЕкоОбщност”
Петко Ковачев, Институт за зелена политика
Петя Иванова, Център за образование, култура и екология 21
Проф. Др. Мария Златева, Интереко21
Ради Радев, Сдружение Екофорум
Росен Василев, Българска фондация Биоразнообразие
Стоян Фълджийски, Фондация ТАЙМ Екопроекти
Тодор Славов, ЕС За Земята
Тодор Тодоров, ЕС За Земята