С развитието на финансовата и икономическата криза в глобален мащаб на 12 ноември 2008 г. Българската стопанска камара оповести Отворено писмо за спешни превантивни мерки, с цел минимизиране последиците за българската икономика. Изминалите повече от три месеца, за съжаление, потвърдиха опасенията ни от влошаване на икономическите показатели. С оглед минимизация на задълбочаването на тези негативни явления, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес предлага на вниманието на българската общественост допълнение към пакета от мерки, както следва:

Съветът за икономически растеж, който практически не функционира, да се реорганизира в Антикризисен икономически съвет към министър-председателя, който да има редовни заседания поне веднъж месечно, както и извънредни заседания по конкретни поводи.
С цел оздравяване на конкурентната среда всички следващи икономически мерки на държавата да са насочени към всички стопански субекти. Да се прекрати незабавно практиката за подпомагане на отделни стопански субекти, което формира нови корупционни ниши.
С оглед рязко ускоряване и подобряване на усвояването на европейските фондове:
Да се ограничи до 30 календарни дни срокът за оценката на проектите по оперативните програми. Процедурите да се ускорят и чрез електронизация на подаването и оценката на проектите.
Да се изготвят и оповестят постоянни общи правила за техническо и финансово отчитане на проектите с европейско финансиране, които правила да са валидни за всички оперативни програми и да са ясни още при кандидатстването;
Да се увеличи размерът на авансовите плащания по проектите до 30%;
Съгласно с европейските директиви, да се ограничи участието на фирми, изпълнители и подизпълнители, от страни извън ЕС, в които се субсидира износът и строителните услуги;
Да бъдат разработени и оповестени ясни правила, по които бюджетът ще разплаща средствата от т.нар. „бюджетни буфери” в размер на 10 процента от разходната част. Да се изясни по кои пера ще се заделят тези буфери, как и при какви условия ще се разплащат.
Да се възстанови конкурентната среда в икономиката, като се разработи и приложи съвместно с бизнеса широко мащабна междуинституционална програма за осветляване на сивия сектор, в частта скрити и занижени плащания по сделки, намалени социални плащания и т.н. Сред възможните мерки са следните:
подобряване на координацията м/у институциите, отговарящи за контрола по спазване на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство;
въвеждане на хоризонтални връзки между държавните институции и НАП, при въвеждане на определени обекти в експлоатация (количествена сметка и фактури за бетон, желязо), при категоризация на хотелите и пр.;
проверка на източниците за погасяване на кредити, лизингови вноски и др. на физическите и юридическите лица;
свързване на всички касови апарати “on-line” с автоматизирана специализирана система за следене на плащанията към НАП;
завишаване контрола върху: добива на инертни материали, продукцията на бетоновите центрове, асфалтовите бази, автомивките, доставките на горива на бензиностанциите и др.
Да стартират незабавно преговори със заинтересовани купувачи за продажба на емисионни права по Протокола от Киото, с оглед реализиране на приход, не по-малък от 1 млрд. евро, по примера на Чехия. Получените средства да се инвестират в проекти за намаляване на емисиите на СО2.
С оглед намаляване на двустранния макроикономически натиск върху платежния баланс по текущата сметка и по капиталовата сметка, да се разработят подходящи механизми, в т.ч. и данъчни, за туширане на тези явления.
Да се предприемат мерки за рязко ускоряване връщането на ДДС-кредита. В случай на предоставяне на банкови гаранции от страна на фирмите възстановяването да става в рамките на 3 работни дни.
При необходимост от повишаване ликвидността на финансовата система, държавата да предвиди от резерва или чрез международни финансови институции предоставянето на разположение (stаnd by) на ресурс в размер до 5 млрд.лв. на Българската банка за развитие. ББР, по искане на търговските банки, да предоставя субординирани кредити с висока ставка или да придобие съответно дялово участие в тях, под условие временно блокиране на дивиденти и мениджърски такси към всички акционери. Предоставеният ресурс да се ползва за префинансиране на кредита от банките-майки.
НАП (вкл. НОИ) да направи промяна в софтуера си, така че да стане възможно данъчно-осигурителните плащания да се извършват с едно платежно нареждане.  Разпределението на средствата по съответните фондове да се извършва на основата на електронни записи. Тази промяна ще намали разходите на бизнеса с над 100 млн. лв. годишно.
Да се въведе ограничение за изплащане на допълнително материално стимулиране на заетите в бюджетния сектор, предвидено с нормативни актове, в размер не повече от 10 процента от предвидените средства във фонд „работна заплата”.
Да се промени законовата база за определяне на таксата за битови отпадъци чрез промени в Закона за местните данъци и такси, като за единствена база за определяне на такса „смет” се приема количеството генерирани отпадъци.