В новините
 
01.04.2009 13:31   Новината е видяна 2697 пъти
Пресконференция на президента Георги Първанов по въпроси, засягащи изборното законодателство и хода на реформата на политическия модел на страната

Уважаеми госпожи и господа,

Днес подписах указите за насрочване на изборите за представители в Европейския парламент, датата е 7 юни, тя едва ли е изненада за някого, както и за назначаването на Централна избирателна комисия, която, с оглед на изискването за ефективност, ще бъде единна и за двата избора.

Искам да благодаря и публично за конструктивния подход на парламентарните партии, включително оценявам и факта, че голяма част от предложенията са за доказани високи професионалисти, което смятам за една много важна предпоставка за провеждането на поредните демократични и честни избори в България.

Изправям се пред вас не толкова, за да оценявам това, което е направено в последните дни, но и за да хвърля поглед в по-дългосрочен план и да се опитам да обоснова отново своето мнение по окончателното приемане на тези и други закони, които оформят базата за провеждането на редовните избори за национален парламент, от една страна, и от друга страна, смятам ще споделите това мнение, ще окажат своето влияние върху цялостния политически процес.

Някъде около преди 15 месеца в своето годишно обръщение към парламентаристите призовах да се приемат не просто навреме изборните закони, но и да заложим параметрите на една мащабна реформа във функционирането на политическия модел.

За съжаление се повтори утвърдената от предишни години практика, порочна практика, изборните промени да се приемат в последния момент. Основната енергия на дебата, както вие самите знаете, се изчерпваше в едни не особено значими според мен проблеми - дали да има ден за размисъл, дали се свие продължителността на кампанията и други такива. И тъй като аз имам и претенцията, и отношението, и отговорността по предложението за по-цялостни и комплексни реформи в политическия модел, ще направя един опит за равносметка на извършеното досега.

Както е известно, аз предложих пакет от конкретни виждания и мерки най-вече в три области.

Първо, реформа на партийната система в посока към засилване на нейната представителност и въвеждането на прозрачни механизми за финансиране, както и контрол върху финансовите средства и потоци за политическите субекти и за предизборните кампании, с оглед прекъсването на нечистите връзки между представителите на частния бизнес и политическите партии.

Второ, промяна на изборното законодателство и избирателната система чрез въвеждането на мажоритарен избор за депутати в рамките на смесената избирателна система, съчетаваща предимствата и на мажоритарния, и на пропорционалния избор.

Трето, практическо въвеждане на по-широкото използване в българския политически живот на пряката демокрация и по-конкретно на референдума като основен лост на пряката демокрация, в съчетание и в рамките на утвърдилата се вече у нас система на представителната демокрация.

Не случайно тогава предложих и сега акцентирам върху това, тези въпроси трябва да се решават в пакет. Тяхното придвижване трябва да бъде паралелно и комплексно, защото само така според мен ще преодолеем това негативно наследство от годините на прехода и това все по-трудно работещо статукво.

Какво можем да кажем към днешна дата? Доколко направените предложения за реформи в политическия модел намериха своето реално покритие в извършените законодателни промени?

Първо, по Закона за политическите партии. Бяха премахнати даренията за партиите в предизборните кампании от юридически лица, фирми, фондации и еднолични търговци, нещо, за което аз много категорично настоявах. Въведен беше таван за даренията на физическите лица, въведено беше изискване за декларации за произход на дарените средства. В тази връзка веднага, разбира се, идва и другото, за което ние настоявахме, да бъде увеличен размерът на държавната субсидия. Предвидено бе да се декларират банковите сметки на партиите. Въведен беше публичен регистър на дарителите, PR-рекламните и социологическите агенции, които обслужват политическите партии. Спомняте си, че това предизвика много широк дебат. Отново искам да подчертая, не става дума за подозрения към един или друг субект, става дума за един принцип, който е важен и който е една от гаранциите за чистота на изборния процес. Прекратена беше практиката за преотдаване на партийната клубна база, доколкото от това не просто се печелеше, но това беше един от факторите, които накърняваха авторитета на отделните политически формации, особено на местно равнище. Аз самият знам много такива случаи.

Увеличени бяха възможностите и правомощията за финансов контрол от страна на Сметната палата. И за да сме справедливи, уважаеми дами и господа, трябва да кажем, че такива промени като обем с оглед на качеството на политическия процес у нас не са правени от началото на прехода. Ако някой има спомен за нещо по-различно, за друг тип оценка, нека да сподели. Подчертавам това, въпреки че не всички от моите предложения бяха приети, някои дори и не бяха обсъждани. Но тук няма място за лично огорчение.

Веднага искам обаче да кажа, че съзнателно или не, бяха оставени известни немалки празнини, своеобразни вратички в законодателството. Питам се, можем ли ефективно да решаваме въпроса за контрола върху финансирането на политическите партии и предизборните кампании, ако не се предвиди, както предложих навремето, единна публична сметка на партиите, където да постъпват всички дарения, и от която сметка да се разплащат всички предизборни мероприятия.

Уважаеми госпожи и господа,

След дълга дискусия, в близките десетина дни депутатите ще трябва да се произнесат по идеята за въвеждането на мажоритарен елемент в рамките на смесената пропорционална система. Силно се надявам, че това предложение ще получи при гласуването необходимия брой гласове. Припомням, че в различни социологически проучвания от агенции, които доста често стоят на противоположни позиции, около 80-85 % от гражданите са за такава промяна. И аз се изправям тук, броени дни преди гласуването в парламента, за да припомня основните аргументи в полза на това предложение. Хората искат да изберат личности. Все по-трудно избирателите се съгласяват да участват в избора на изхабени или компрометирани политици, които са умело, дълбоко скрити в партийните пропорционални листи.

Разбира се, нямам илюзията, че елемент на мажоритарност в избирателната система ще бъде универсално лекарство. То няма да доведе до реабилитирането на политиката. Такава реабилитация ще бъде възможна, когато чрез политиката, чрез управлението, чрез действията на всички нива започнат да се решават реално проблемите на хората; когато се прекъсне връзката на политиката със сивата икономика.

Но все пак изборът на личности, при това пряко, не само на тези, които са предложени в партийните листи, ще засили интереса към политиката. И аз съм готов да се обзаложа за това. В този смисъл това е важна и необходима стъпка. Това няма да обезсили партиите, каквито тези се чуха през всичките тези 15 месеца. Напротив, партиите само могат да бъдат укрепени, да бъдат засилени с по-голямото доверие, с по-мощната подкрепа от по-високото участие в едни избори. В този смисъл отново искам да кажа – оздравяването на политическия ни модел минава през лекуването на партиите, а не през тяхното отрицание. Тук нямаме различия с лидерите на отделните партии.

Естествено, аз не се наемам да давам рецепти за съотношението между мажоритарното и пропорционалното, още по-малко да вземам страната на някои от вносителите на проекти, знаете, че има няколко проекта с различни квоти. Това е работа на народните представители. Аз самият се надявам мажоритарната квота да бъде по-висока. И съзнавам, че за тази първа стъпка не бива да бъдем максималисти. За мен е важно решението на парламента да покаже политическата воля за промени и в тази посока.

В случай, че Народното събрание не подкрепи избора на личности чрез въвеждането на мажоритарност в една смесена избирателна система, имам готовност още в рамките на следващата седмица да направя предложение до българския парламент за провеждането на референдум по въпроса. Разбира се, това решение ще се отнася до следващите състави на Народното събрание.

Подобен референдум може да се проведе заедно с изборите за национален парламент. Впрочем, изборите за национален парламент могат да се проведат, както знаете, не по-рано от 28 юни и няма да бъдат по-късно от 5 юли. Не искайте обаче аз да заковавам датата с указ преди Народното събрание да е приело съответния закон. Като си свършат работата партиите, аз, както стана вчера и с консултациите за Централната избирателна комисия, няма да се бавя нито час, нито минута. Официално тази дата ще бъде обявена. И все пак, в неофициален порядък мога да кажа, че ако нещата се развият по този сценарий, можем да очакваме, че на 5 юли ще имаме пак две в едно, само че избори за национален парламент и референдум.

И още нещо искам да кажа в изпреварващ порядък – ще реагирам негативно на евентуалните опити за вдигане на изборната бариера за коалиции, каквито заявки и коментари имаше в последните седмици. Казвам го сега, да не се наложи, както сме в момента в цайтнот със Закона за европейските избори, да връщам закона и да сме пред тежкото изпитание да не проведем или да отложим за по-късно изборите за национален парламент.

И накрая последната, но не по значение тема - приемането на проектозакона за прякото участие на гражданите в управлението намирам за важна стъпка напред към разширяването на пряката демокрация. Ако това стане, разбира се. Защо? Защото позитивно би било намаляването на прага за валидност на допитването. Това е заложено в проекта. Дори там онези проценти, които са заложени, надминават и моето собствено предложение. Аз предлагах един по-динамичен критерий, съотнесен към резултатите от последните парламентарни избори, защото според конституционалистите важно е един референдум да не делегитимира представителната власт в парламента, но ако допитването вземе решение с резултат, който е по-висок, макар и с малко, от участието в последните парламентарни избори, тогава проблем няма. Авторите на законопроекта са го решили по-простичко, сваляйки просто бариерата. Каква ще остане тя, аз не мога да прогнозирам, но намирам за положителен този знак.

Важно би било да се приеме възможността за задължително свикване на референдум по инициативата на гражданите при събиране на определен брой подписи. Тоест, разширяването на кръга на инициаторите. Това са идеи, които и аз обосновах преди 15 месеца. Разбира се, много от моите формулировки, моите предложения не са намерили място в проекта. Не се предвижда промяна в президентските правомощия с възможност държавният глава да предизвика референдум. Част от местната власт вероятно би могла да го прави и аз намирам това за позитивно. Но защо държавният глава, който е избран с много по-голям процент и брой гласове, да няма подобна възможност. Задавам този въпрос риторично, но смятам, че той е важен от гледна точка на принципите в общуването между институциите.

Както вече казах, по различен начин е решен и въпросът за легитимността на допитването. Независимо от тези различия, аз съм за този проект. И смятам, че приемането му ще е необходим елемент от процеса на реформирането на политическия модел. Изобщо, макар и на приливи и отливи, дебатът в последната година показа, че реформите в политическия модел, уважаеми дами и господа, нямат алтернатива. Направеното чрез досегашните и предстоящите промени очевидно е недостатъчно, ще бъде грешно обаче да бъдат пренебрегнати тези резултати или да бъдат подведени под отрицателен знаменател.

Въпросът е да не се смята, че с това приключва реформата в модела. Това е само един етап. Трябва да сме наясно, че в следващия парламент ще се налагат и по-радикални, и което е по-важно, по-дългосрочни стратегически решения в тази посока. В т.ч. обръщам внимание отново - и чрез създаването на изборен кодекс, който да сложи край на порочната практика за приемането на изборните правила в навечерието на изборите с доминирането на партийно-конюнктурен интерес.

Вчера беше много лесно да коментираме по време на консултациите персоналните предложения и съотношението в ЦИК. Признавам, че по-голямата част от разговора беше посветен точно на това - следващият парламент, следващото управление, на което никак няма да му бъде лесно в условията на криза и това ще коментирам след малко, да започне или поне в рамките на първата половина от мандата да поставя в своя дневен ред промените в изборното законодателство. Не знам дали не трябва да отидем до една още по-радикална практика, която съществува в някои от европейските страни. В този парламент да се приемат законите, които ще са валидни за изборите не на следващия, а на по-следващия парламент. Тоест, да не се нагласяват конюнктурно, в зависимост от това кой управлява и при това в последния момент.

Във всеки случай, аз се надявам, че след месец юли ще има повече политическа воля и смелост за решения в посока към оправдаване на очакванията на гражданите за повече ефективност, за повишаване авторитета на българския политически модел.

Ще кажа още нещо и с това наистина завършвам. В условията на икономическата криза на нас ни трябва стабилност в промените. Основното очакване от тези избори е да произведат стабилно и действено управление. Управление, което да има широка обществена подкрепа, управление, което да може да постигне консенсус по реализацията на една силна и може би често актуализирана антикризисна програма, защото и едната година, първата година от работата на следващото управление, а дано да не съм прав, може би по-голямата част от мандата на следващото управление, ще бъдат в сянката на кризата, по ограничаването на самата криза, на кризисните моменти и по преодоляването на последиците от нея. А за това се изискват една немалка част от тези неща, за които споменах в своето изложение.

Благодаря ви.

Евгения Марчева, Дарик радио: Господин Президент, дори да приемем, че Народното събрание ще приеме предложението на БСП за избирането на 58 мажоритарни депутати, което според мен е малко вероятно, дори това е далеч от Вашите идеи за повече мажоритарност в избирателната ни система. Защо според Вас българските политици така панически бягат от въвеждането на повече мажоритарност? Вторият ми въпрос е - откъде сте толкова уверен, че следващото Народно събрание едва ли не в първите дни от своята работа ще се заеме с нови промени в изборното законодателство? Ще Ви дам само един пример. В дебата, който организирахте през юли миналата година Лютви Местан от ДПС даде краен срок за промени в изборното законодателство краят на октомври и нито ден повече. Днес сме няколко дни по-късно.

Георги Първанов:

Вижте, не съм уверен. Впрочем, по втория Ви въпрос, за това вчера говореха всички. Така естествено се чуха клетви на споменатата дискусия не само от Лютви Местан, но и от много други, и от БСП, и накрая, в крайна сметка ние се договорихме ноември месец да имаме промените в изборното законодателство и на другите закони, които кореспондират с провеждането и на изборите, и с реформите в политическия модел. Това не стана. Така че не съм оптимист. Казвам, че това е важна задача, за която аз самият ще настоявам и се надявам да намеря съюзници в търсенето на решения по този въпрос.

Важна задача, която обаче ще бъде препятствана в своята реализация от споменатия проблем за кризата или най-малкото управляващите, които и да са те, ще имат оправданието, алибито да кажат: “Има по-важни проблеми от промяната в изборното законодателство, дайте сега да борим кризата”. Но очаквам и натиска на общественото мнение тук, на гражданските структури. Защото правилата трябва да са ясни далече преди началото на всяка една кампания. Аз нескромно ще посоча, макар че и тогава нещата не бяха идеални, примера с президентските избори. Може би това беше изборът, чийто правила бяха ясни най-рано, най-далече от датата на изборите и никой не загуби, нито един от конкурентите.

По отношение на мажоритарния елемент, колко да бъдат избраните мажоритарно и защо политиците гледат така предпазливо, скептично и дали трябва да бъдем удовлетворени от това, което се очертава като гласуване. Ще бъда неудовлетворен категорично, ако се запази сегашната система. Ще бъда неудовлетворен, ако се излезе с тезата, че видите ли, преференциалната система е въпрос на избор на личности. Преференциалната система беше изпробвана. Особено с този висок процент, който сега е заложен и който ще остане вероятно и в следващите избори, с възможността изборът да се насочи вътре в партията, конкуренцията става вътре в партията, а не между личностите в обществото. Тоест, преференциалната система не е промяна. Тя е подмяна на идеята за личностен избор. Не оспорвам нейните достойнства като цяло, но в контекста на този спор, който сега водим, мисля, че аргументите на мажоритарното са много по-силни.

Имаше една приказка, която звучеше горе-долу така: като не можем да имаме това, което харесваме, ще харесваме това, което имаме. Бих се удовлетворил и на по-нисък процент, и на по-ниска квота, но само като заявка и оттук-нататък много зависи от гражданите. Ако този експеримент се провали на предстоящите избори, ако се окаже, че ние не сме били прави в очакването, че изборът на личности ще изкара повече избиратели, ще предизвика по-голям интерес, по-реален, по-интересен дебат, ако това не стане, тогава няма на кого да се сърдим. Тогава ще дойде един следващ и ще върне пропорционалната система в нейния чист вид и всичко ще дойде на познатото си място.

А защо се бяга? Обръщам внимание на нещо, с което искам да изразя своето несъгласие. Не мога да възприема тезата, че трябва да има само партийно издигнати мажоритарни кандидати. Извинявайте, това е отстъпление от досегашната линия. Всеки би трябвало да може, има в Конституцията залегнали начини, в това число и чрез инициативен комитет, да издига когото си иска. И тогава, когато излязат бизнесът, ако иска да участва в политиката, да прави политиката, експертно подготвените хора, ще излязат атрактивните лица. Естествено, че на партийните щабове ще им бъде малко по-трудно, не малко, доста по-трудно и това ще ги накара да се мобилизират. Затова твърдя, че е полезно за партиите, но това ще скъси реално партийните листи, защото и 31 депутати да извадиш от 240, това означава, че напрежението в партийните листи ще стане по-голямо.

Валерия Велева, вестник “Труд”: Казахте, господин Президент, че ни трябва стабилност след изборите, изобщо след есента, която ни предстои. С оглед на настоящите социологически прогнози и представянето на политическите сили на тези избори смятате ли, че след тях ще може да се създаде стабилна политическа конфигурация за изпълнителната власт и как гледате на прогнозите, че евентуално ще ни чака есента поправителен изпит и каква ще бъде Вашата роля в една такава несигурна и нестабилна ситуация?

Георги Първанов:

Ще припомня, че дори аз си позволих на определен етап да направя една относително скептична прогноза. Аз също си давам сметка, че при определени обстоятелства, при тези данни от социологическите проучвания, независимо от противоречивия им характер, при очакването за евентуално блокиране на лявото и дясното, на две трудно съвместими политически тенденции, а те се очертават като такива на този етап, може да се изправим пред проблема за невъзможност за формиране на правителство в рамките на определените от Конституцията дни след изборите.

Политическият процес обаче е динамичен. Динамичен е, защото се променят съотношенията. Това е първото. Тоест, в крайна сметка може да се стигне и до работещо съотношение, може да се направи работеща коалиция. Второ, политическият процес е динамичен и с оглед на това, че вече има и знаци за диалогичност. И трето, и по силата на вътрешния социално-икономически натиск, обществен натиск, и по силата на някои външни фактори, защото виждаме, че сега се събират трудно съвместими величини и сили в световен мащаб, преодоляват се наслоявани с десетилетия противоречия и конфликти. Какво пречи ние тук да преодолеем собствените си различия в името на една програма за национално съгласие. Отново повтарям това, което казах преди няколко месеца. Тогава всички скочиха и се разграничиха и след това всеки започна постепенно на своите партийни форуми, в по-тесен кръг, да коментира необходимостта да се разберем по 5-10 пункта, по които не може да се спори. Или ако спорим, да спорим сега, но тогава, когато се формира новото правителство, то да разполага с този комфорт.

Отново припомням 1997 година. Не сме били по-добре през 1997 година и въпреки всичко тогава съгласието беше постигнато.

Надявам се държавният глава да няма нужда да изпълнява други по-активни функции от онези, които са тясно заложени в конституционните му правомощия по връчването на мандата и по осигуряването на процеса по формирането на правителството.

Даниел Чипев: Господин Президент, каква предизборна кампания ни очаква, особено по политиките на двете основни партии БСП и ГЕРБ, ако вземем като изходна точка дебата по БНТ между лидерите на двете партии. Смятате ли, че те ще предложат наистина алтернативни политики за справяне с икономическата криза? И вторият ми въпрос е какви очаквате да са приоритетите на Народното събрание до края на мандата му, не остава много време?

Георги Първанов:

Сигурно съм вече последният, тъй като всички коментираха проведения дебат между премиера и кмета на София. Аз лично го намирам за позитивен знак, особено след всичко онова, което се случи в предишните месеци след разменените тежки, в това число и в личностен порядък, думи и оценки. На този дебат се сблъскаха визии за управлението. Няма да вземам страна. Имам своята оценка, естествено, но няма да коментирам кой от екипите как се е представил. Факт е обаче, че се спореше по политика. Това не се беше случвало не месеци, а години може би. Този дебат върна политиката в дневния ред на отношенията между основните политически сили. Оттук-нататък това трябва да бъде линията.

С изненада разбрах в следващите дни, че като че ли има отстъпление, че това бил дебатът и приключил. Не, трябва да се почне оттук-нататък . Разбира се, не винаги между лидерите. Най-малкото в случая хората трябва да видят екипите, бъдещите министри, тези, които ще правят законите. Още по-важно е да се види визията по основните елементи на антикризисната програма.

Някак си смачкан беше проблемът за ролята на държавата в условията на кризата. Много ключов проблем, на него си струва да посветим не една, не две дискусии. Това е основният проблем в отношенията между западните лидери в момента, в техните публични изяви и нищо по-естествено от това да го коментираме. Разбира се, не повърхностно, а на базата на конкретните факти и предложения, на базата на очертаващата се динамика в икономически и социален план.

Знаете, бях в Балтийските републики, които основателно бяха сочени като пример в предишните няколко години. Положението там е драматично. Актуализира се държавният бюджет към днешна дата като се залага минус ръст на брутния вътрешен продукт 5-7-10-12 %. Залагат се съкращения, много солидни съкращения в разходите на администрацията и никой не мърмори. Когато им казвам, че тук някои среди у нас искат 50 % увеличение на заплатите, те си мислят, че ние сме от друга планета.

Впрочем, тук искам и това да кажа, макар че няма отношение към дебата между лидерите. В нашата администрация имаме намерението и вече има подготвен план за свиване на разходите с 10 % за годината, без никой да ни го е искал. При това става дума не за съкращаване на някакви бройки, които са били празни или на нещо фиктивно, тъй като ние сме царе на финтовете, когато става дума за подобни реформи. Става дума за реални съкращения на 10 % от бюджета, с който ще борави президентската администрация. Гледам, че главният секретар и началникът на кабинета ме гледат строго, но това е положението. Така ще я караме, защото не искам на есен, ако ни се наложи да го правим, да се окажем неподготвени. И това се отнася не само за нас, президентската администрация, която е най-лесна, ние имаме под 7 милиона бюджет за годината. Да му мислят другите, които имат много по-тежка система.

Като цяло очаквам все пак дебатът да бъде насочен към преодоляването на кризата. И, разбира се, стратегическият момент, който винаги е липсвал на българската политика, особено на изборната политика. Ние имаме мандатно мислене, ние мислим само в рамките на четирите години в най-добрия случай. Този, който успее да предложи ясна, динамична, ефективна антикризисна програма, съчетана с добра, убедителна стратегическа визия, мисля, че този политик, лидер, респективно партия, може да събере най-голяма подкрепа.

Цветелина Христова, БНР: Господин Президент, за достатъчни ли смятате промените, които се извършват в законодателството по отношение на ограничаване на явлението купуване на гласове? И как гледате на вече появили се призиви, че трябва да дойдат външни наблюдатели в България, за да има честен и демократичен вот и да има гаранции за това?

И в контекста на това, което казахте, че не е редно в условия на криза да се иска 50-процентно увеличение на заплатите, това означава ли, че категорично заставате зад ръководството на МВР и тяхната позиция, че това не е възможно? Благодаря ви.

Георги Първанов:

По отношение на прозрачността на това порочно явление за купуването на гласове беше направено немалко от гледна точка на законите. Имаше някои по-радикални идеи, които обаче можеха да отидат в другата крайност – да се нарушат правата на свободна изява, на волята на свободно гласуване. Въпросът е дали тези закони ще се изпълнят така, както трябва. Защото и в предишните избори бяхме свидетели как в рамките на два тура нещата се обръщаха само защото на втория тур се гледаше по-внимателно на подобни прояви. Тоест, ако законът се изпълнява, мисля, че бихме могли да преодолеем това явление. Не виждам необходимост от външни наблюдатели. Ние сме членове на Европейския съюз, това е обидно да дойдат да ни контролират изборите. Освен това сме доказали в поредица избори, че можем добре да организираме тези избори. Някаква по-специална организация не е необходима.

Що се отнася до МВР, една голяма част от исканията на тези, които протестираха, са основателни. И мисля, че трябва да се направи необходимото те да бъдат удовлетворени. Що се отнася до условията, в които работят служителите на МВР, реформата трябва да върви без да бъде препятствана от едно или друго събитие, в това число и от изборите. И трябва да си признаем, че министър Миков разбира от законодателство, той е човек, който е правил много такива закони. В това отношение аз само адмирирам неговите действия.
Колко може да се мобилизира ресурс, за да се отговори на очакванията за по-висок доход в системата на МВР и как той да се мобилизира, на базата на какво вътрешно преструктуриране, аз не мога да кажа, не е моя работа. Но очевидно ресурс има. И това го казват всички онези, които имат отношение към проблематиката.

Между другото, отварям една скоба, наистина смятам, че беше изхвърляне даването на такива високи заплати в ДАНС преди още да имаме резултатите от тяхната дейност. И това предизвика, катализира напрежение. Това трябваше да се предвиди. Съзнавам колко отговорна е функцията, ролята на ДАНС и както знаете, подкрепям всяко нейно действие почти, не всяко действие, защото имам още една бележка. Но това, без съмнение, рефлектира върху настроенията в МВР.

Като държавен глава, като човек, който има отношение към военизираните системи обаче, искам да изразя своето огорчение и негодувание от поведението на някои от протестиращите служители. Аз съм историк. Няма случай в българската история униформен да си е хвърлил пагона по такъв начин. Това означава никакво чувство за държавност. Като не ти се служи, вземи си шапката и си отивай. Само че конкуренцията в системата на МВР за работни места вече става голяма, особено при тази криза. Но по никакъв начин, и мисля, че отговорни за това са и министърът, и професионалното ръководство, не бива да се допускат подобни явления на поругаване честта на пагона, извинявайте за клишето, но това е нещо, което не съм измислил аз и не е измислено сега. Диалог трябва да има, да се води реален диалог, не фиктивен, по параметри. Не оправдавам недиалогичността или имитацията на диалог, но не от такива позиции и не с такива средства.

И понеже имах една бележка за ДАНС, бях провокиран от публикацията в един вестник, не мога да го цитирам, за да не правя реклама, но съм напълно съгласен. Не мога да приема, че ДАНС може да уволнява и да произнася присъди. ДАНС да си свърши работата по събирането на информацията, оттам-нататък имат думата прокуратура, съд, конституционните органи. Казвам това, казвам го и по отношение на някои други органи, които се опитват, може би провокирани от общественото внимание, да надхвърлят ръста си. Защото не искам да стигаме до ситуация, в която тези органи – сега едва ли вече, и време няма, и знам, че никой няма подобно намерение в управлението, но някой някога може да реши да използва тези органи за политическа или икономическа или не знам каква личностна разправа. Затова да се свият в правомощията си едните, другите и третите и да няма подобни искания.

Десислава Ризова: Добър ден, господин Президент. Намекнахте, че ще реагирате негативно на увеличаването на бариерата за коалициите, тоест евентуално ще наложите вето. Има ли други идеи в политическия дебат в момента, които биха ви провокирали към такова действие?

И ако позволите, още един въпрос. Премиерът Станишев поиска чужди експерти в българската администрация, на което г-н Барозу му отговори, че има умора относно подпомагането на България. Как бихте коментирали този диалог?

Георги Първанов:

Дадох само един пример, тъй като темата за възможно по-висока изборна бариера за коалициите се коментира в публичното пространство, даже имаше и заявки от определени политически среди. Има и други такива, които напрягат. Вижте, едно е ако направиш промяна в правилата три години преди изборите. Тогава може и това. Ако то се дебатира, ако обществото е узряло, ако партиите в огромната си част го искат, ако ще помогне за демократичната консолидация на политическия живот, ако ще помогне тези 380 или колко са партии да се оздравят, което означава да останат една малка част от тях, то нека да стане. Но не три дни преди изборите.

Не искам да набиваме думата вето, защото, нали разбирате, ако днес бях наложил вето на Закона за избори на депутати в Европейския парламент, това означава, че тези избори не могат да се проведат. Датата е закована в европейските документи - 7 юни. Нашата Конституция, законите определят точно срока. И какво правим? И това се случва всеки път, на всички избори.

Що се отнася до втория въпрос, който предизвика определени коментари – готовността на премиера Станишев да бъдат поканени, да бъдат приети европейски експерти. Не познавам писмото на г-н Станишев, то е все пак до председателя Барозу, не е до мен. Но от онова, което знам от медиите и онова, което аз мисля, мога да кажа следното. Вижте, не искам друг да ни върши работата. Не само защото това накърнява националното ни достойнство, а защото смятам, че все пак, въпреки недостатъчния ни капацитет от гледна точка на високите изисквания, които си поставяме, ние имаме възможност да си вършим тази работа. Идеята може би е друга. Идеята е да покажем пълна прозрачност пред нашите европейски партньори. Не да дойдат те да преместят едно нещо от тук там, а да видят, че това се прави без користни интереси, без лобиране от името на сивата икономика, тоест да докажем, че ние работим искрено, в посока на онова, което се очаква от нас с оглед на предстоящия доклад на Европейския съюз. Ако е за това, не виждам тогава и защо Европейската комисия да отказва изпращането на цяла армия чиновници, става дума за един малък брой европейски наблюдатели в отделните ведомства, които са обект на най-голямо внимание. Ако това е така, моля да заповядат, да се убедят, че го правим честно. Защото иначе има другото подозрение, че в Европейската комисия понякога се ползват канали, които може би не са много коректни в представянето на информацията. Добре, ако не се вярва и на официалната информация, то тогава нека да се намери друг, съпътстващ, паралелен канал за контрол на тези процеси. Пак казвам, но не за да ни вършат работата.

Александър Сивилов, вестник “Класа”: Към въпроса за закона за референдумите. Разбрах, че има доста сериозна съпротива в парламента, особено за идеята за въвеждане на задължителен референдум при събиране на подписи. Вие мислите ли да се намесите, ако бъде отхвърлена тази идея, защото, доколкото разбрах, я подкрепяте?

Георги Първанов:

Това че президентът говори по този въпрос, че се опитва да представя аргументи, вече е намеса. По принцип нямам навика и не е редно да се намесвам в самия законодателен процес. Ролята на президента е да оцени един или друг приет закон, когато подписва указа. Но се намесвам, защото това е проблем, който е жизненоважен за функционирането на българската политика, на политическия ни модел. Ще бъде много лош знак, ако този закон потъне в тази вълна от законопроекти, които сега вървят към парламента.

Съжалявам, пропуснах един въпрос на господин Чипев за приоритетите в законодателството, но ще отговоря и на него. Ето ви един приоритет. Приоритет, разбира се, беше конфликтът на интереси и всички закони, които Брюксел чака и наблюдава внимателно. Приоритет са онези закони, които ще позволят да функционира по-добре системата на сигурността. Но има много тежки законопроекти и не само законопроекти, законодателни идеи. Например предстои, доколкото знам, обсъждането на националната стратегия за научно изследване. Един доста солиден, тежък документ и в същото време много оспорван в научните среди. На нас ни предстои по идея на Съюза на научните работници в България в края на април да проведем един дебат, в който участват хора от БАН, от Селскостопанската академия и от други институти, на който, надявам се, да можем да дадем сериозни бележки по тази стратегия. Бих апелирал този дебат да бъде изчакан, да се чуят не моите, а бележките на хората, които правят българската наука. Изобщо мисля, че законите трябва да се правят повече с участието на хората, за които те са предназначени, не в кабинетите на министрите.

Веселина Гарчева, вестник “Сега”: Военният министър обяви, че партиите не се справят достатъчно добре в момента с кризата и като цяло и каза, че е нужен достатъчен авторитет, достатъчно отдалечен партийно, който по някакъв начин явно да се намеси. Визира може би Вас. Вие готов ли сте да се нагърбите с такава функция и под каква форма?

Георги Първанов:

Аз благодаря за комплимента. Да, прочетох внимателно и това изявление на военния министър. Там естествено има и тревожни констатации, които трябва да бъдат внимателно, непредубедено прочетени. Но ще отклоня предложената ми към момента роля. Особено в контекста на парламентарните избори да правя или да потвърждавам подобна заявка намирам за противопоказно. Мисля, че по-скоро трябва да направим всичко възможно да укрепим парламентарния характер на републиката, да го направим по-реален, по ефективен. И затова предлагам тези реформи, които смятам, че в крайна сметка ще доведат именно до това.

Нееднократно съм коментирал идеята за силната ръка. На България й трябва силен ум. Трябват ни идеи, трябват ни хора, екипи, отбори, в това число и национален отбор, понеже сме под впечатлението на футболния мач от вчера, които да реализират тези идеи. Нека да не подхранваме илюзията, че един човек може да се оправи сам. Още повече, че в България няма човек, който да не е изхабен, който да не е оплют, който да не е “изгорял” в тези 20 години на прехода. А пък като се фокусира вниманието по такъв начин, съвсем е сигурна работата, че и огънят ще бъде още по-целенасочен.

Бих съдействал за това да свалим напрежението между лидерите, между партиите, да се опитаме да постигнем ако не програма за национално съгласие, то програми, които да са еднопосочно ориентирани. Може да се спори по с




Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |