Мерки срещу ефектите от икономическата криза:

Представителите на политическите сили са единодушни по отношение на запазването на валутния борд (при настоящия валутен курс), приватизация на Българската фондова борса, снижаване на бюджетните разходи (вкл. намаление на преразпределителната роля на бюджета до 35-38% от БВП), ускоряване на срока за възстановяване на ДДС, борба със сивата икономика.

      Всички партии поставят като ключов приоритет усвояването на средствата от еврофондовете, вкл. ускоряване на процедурите, въвеждане на единни правила за всички оперативни програми, повишаване на контрола и прозрачността, повишаване капацитета на администрацията и бенефициентите, привличане на банките към по-активно участие в процеса, електронизация на кандидатстването и контрола, и др. Единственият нюанс в позициите е свързан с това дали управлението на евросредствата да се децентрализира (както предлага СДС) или да се върви към поетапно централизиране (каквото е предложението на БСП). Във връзка с предложението на БСК за създаване на единно звено за управление на еврофондовете е налице сериозно разминаване в позициите на отделните политически сили. Според ГЕРБ идеята заслужава да бъде обсъдена. БСП смята, че „въпросът е дискусионен”. ДСБ се обявява категорично против централизирането, а според НДСВ и „Напред” трябва да се централизира програмирането, а не управлението.

      По отношение на данъците надделява схващането, че те са достигнали до оптималното си равнище, което трябва да се запази и през следващия управленски мандат. Все пак, и тук има някои нюанси – ГЕРБ възнамеряват да въведат необлагаем минимум до нивото на минималната работна заплата при запазване на т.нар. плосък данък, а от СДС декларират готовност да намалят данъка на едноличните търговци от 15 на 10% и да премахнат данъка върху дивидентите. Известно разминаване в позициите има и за ставката по ДДС, за която две от политическите сили („Напред” и СДС”) планират намаление до 18%. Нещо повече, СДС предлага по-нисък ДДС за лекарствата, а от ДСБ предлагат нулева ставка за стоки, които не са от внос.

      Относно осигурителните плащания част от партиите (ГЕРБ, ДСБ, СДС, НДСВ, ДПС) обещават да продължат постепенното им намаляване с 5 пункта (ГЕРБ), със 7.5 пункта (НДСВ) или дори с 50% (СДС). От ДПС правят уговорката, че са склонни на ново намаление на осигуровките, но при реформа на пенсионната система, а от ДСБ като условие поставят прилагането на мерки срещу сивата икономика. БСП декларират намерение за запазване на настоящото ниво на осигурителна тежест.

      Почти всички партии се отнасят предпазливо към предложенията за промяна на здравните осигуровки, като се позовават на необходимостта от предварителен анализ. Единствено от СДС не се притесняват да обявят, че планират плавно увеличение на здравните вноски.

Социална политика:
      Единодушието на партиите в сферата на социалната политика се заключава в категорично намерение за запазване на тристълбовата пенсионна система, както и за преглед и реформа на трудовото законодателство. Освен това, всички партии декларират желанието си да приложат мерки за осигуряване на гъвкав пазар на труда и запазване на сигурността и качеството на работните места. Стабилността на пенсионната система е друг приоритет, по който е налице консолидирана позиция на политиците.

      В сферата на пенсионното дело партиите се надпреварват да предлагат различни идеи. БСП, например, предлага да се намалят таксите по управление на пенсионните фондове и да се въведе възможност осигурените лица сами да избират вида инвестиционни портфейли на своя пенсионен фонд. НДСВ предвижда гарантирането на доходността на пенсионните фондове да стане чрез инвестиции в инфраструктура, енергетика и др. От ГЕРБ предлагат създаване на Национален гаранционен фонд за задължително пенсионно осигуряване, както и законови промени, гарантиращи депозитите на пенсионните фондове в търговските банки. Защита на пенсионните фондове по аналогия с банките предлагат от ДСБ. Друго предложение на партията на Иван Костов е да се насърчат заетите да декларират реалните си доходи чрез увеличение коефициента на заместващия доход. ДПС предлага чрез промени в Кодекса за социално осигуряване да се въведат т.нар. мултифондове, които осигуряват висока доходност, но при сериозен инвестиционен риск. СДС предлага бюджетният излишък да отива изцяло в Сребърния фонд, а от „Напред” предлагат средствата от този фонд да бъдат инвестирани на капиталовия пазар.

      По отношение на доходите на най-„социални” позиции застават ГЕРБ и НДСВ. Партията на столичния кмет обещава поетапно увеличение от 20 до 40% на т.нар. вдовишки пенсии, индексиране на пенсиите със съответния ръст на осигурителния доход, 50 лв. месечна добавка на хората над 70-годишна възраст, поетапно увеличение на минималната работна заплата и ред други „благини”. От жълтата партия пък настояват държавата да гарантира минимални социални стандарти и да се увеличат парите за майките. За минимални социални стандарти, гарантирани от държавата, се обявяват и от СДС, а Движение „Напред” предлага приемане на Закон за доходите, въвеждане на реален праг на бедност и определяне на минималната работна заплата като функция от този нов праг на бедност. Доста по-предпазливи в обещанията са ДПС, които настояват за симетрия между увеличението на доходите и производителността на труда, както и за солидарно поемане от труда и капитала на тежестите на икономическата криза. Подобен консерватизъм и прагматизъм проявяват и от ДСБ, според които „не трябва да се говори за индексиране и увеличение на доходите, а за запазване на работните места в условията на криза”.

      Партиите са единодушни по отношение мерките за привличане на българските емигранти, като за всички представителите на политическите сили водеща предпоставка е постигането на икономически просперитет, по-добра жизнена среда, лишена от корупция и престъпност, качествено образование и здравеопазване. БСП и НДСВ обещават специални програми в подкрепа на младите семейства, от Движение „Напред” очакват по-активна роля на Българската православна църква в процеса на приобщаване на българите от диаспорите, а от СДС настояват за по-лесен достъп до българско гражданство.

Образование, наука, иновации:
      По-голямата част от политическите сили се обединяват около това средствата за наука да бъдат в размер на 1% от БВП (т.е. да се удвоят средствата!), като по-далечната цел да е 3.5% съгласно изискванията на Лисабонската стратегия. Единствените, които се въздържат от подобно обещание, са БСП и ДПС. По-активно взаимодействие между бизнеса, професионалните и висшите училища, и науката е друг общ приоритет на политиците. Друго общо изразено намерение е оптимизиране на разходите за наука, вкл. реорганизация на БАН.

      В сферата на средното образование партийните идеи са съсредоточени върху: промени в учебните планове и учебното съдържание (БСП и СДС), въвеждане на учителски степени и система за кариерно развитие на преподавателите (БСП, ДПС и НДСВ); мандатност на директорите на училища (ДПС и НДСВ); външно оценяване на системата (ГЕРБ и ДПС); привличане на бизнеса в управлението на учебния процес (ГЕРБ, НДСВ, СДС).

      Аналогични са предложенията и за развитие на висшето образование. Промяна на начина за акредитация на ВУЗ и прилагане на рейтингова система за оценка на университетите предлагат от ГЕРБ, НДСВ, ДСБ и СДС. Мерки за активизиране на връзките между ВУЗ-овете и бизнеса са приоритет на ГЕРБ, ДСБ и СДС.

      Идеите в областта на професионалното образование са насочени най-вече към подобряване на взаимодействието между образователната система и бизнеса, вкл. чрез създаване на Фонд за професионална квалификация (предложение на НДСВ), чрез който работодателите да осигуряват стажантски места, както и обучение на своя персонал. От ГЕРБ пък предлагат професионалните училища да преминат на разпореждане на общините.

      За развитие на научната дейност и иновациите партиите планират да приемат нов Закон за научните изследвания (БСП) и нов Закон за научните степени и звания (НДСВ), да оптимизират разходите в системата, вкл. чрез реорганизация на БАН (БСП, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, ДСБ и СДС), приоритетно да финансират Фонд „Научни изследвания” (НДСВ) и да въведат данъчни облекчения за инвестиции в наука и иновации (БСП, „Напред”, ДСБ и СДС). От „Напред” дори предлагат преотстъпване на 30 до 50% от данък печалба на фирми, инвестирали в публични дейности и наука.

Здравеопазване
      Най-голямо съвпадение в намеренията на партийните централи по отношение на здравеопазването намираме по въпроса за демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса при гарантиране на конкуренцията и пазарната среда в системата. На такава позиция стоят ГЕРБ, ДПС,ДСБ, „Напред” и НДСВ.

      Известни нюанси съществуват в позициите относно това какви пакети услуги да покриват НЗОК и останалите здравни фондове. Според БСП основният пакет здравни услуги трябва да е ангажимент на НЗОК, а останалите фондове да са надграждащи. На подобна позиция стоят и представителите на СДС. Диаметрално противоположно е мнението на ДСБ – според партията НЗОК трябва да покрива само минимален пакет услуги, а всичко останало да е приоритет на доброволните фондове.

      Относно финансирането на дейностите в здравеопазването НДСВ настоява за реално остойностяване на клиничните пътеки, а ДСБ и СДС обещават въвеждане на регламентирано доплащане на здравните услуги с цел избягване на корупционните практики за плащане „под масата”. Коалиционното единомислие между ДСБ и СДС проличава и в общата теза на двете партии за необходимостта от въвеждане на национални здравни стандарти. От ДСБ предлагат, също така, приемане на нови закони за здравето, за лечебните заведения и за здравното осигуряване. 

Енергетика
      Всички политически сили се обединяват около няколко водещи приоритета в сферата на енергетиката: сигурност и диверсификация на доставките, либерализация на енергийния пазар и създаване на енергийна борса през 2010-2011 г., ускорено изграждане на големите енергийни проекти, намаляване на разходите за производство и пренос на енергия, пазарно ценообразуване и мерки срещу кражбите и неплащане на енергия, постигане на европейските цели за намаляване на емисиите на вредни газове и стимули за производство и използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (от СДС, например, предлагат да не се издава разрешително за строеж, ако не е предвидена конструктивна възможност за монтаж на слънчеви колектори в сградата).

      Изключение прави позицията на ДСБ за регулирани цени за битовите потребители на енергия и за преразглеждане на мегапроектите в енергетиката. В подкрепа на последното се обявява и вторият партньор от дясната коалиция – СДС, според който средствата за проекта „Белене” трябва да бъдат пренасочени към инвестиции във възобновяеми енергийни източници и намаляване на вредните емисии. Известен нюанс по този въпрос личи и в позицията на НДСВ, според която „на държавата не й е работа да дава пари – нито за „Белене”, нито за покриване на енергийни загуби, а трябват стимули за инвестиране в енергетиката”.

      Съвпадение в политическите позиции се наблюдава и по въпроса за управлението на енергетиката. Според повечето партии необходимо е извеждане на политиката по енергетика извън системата на настоящото мегаминистерство (МИЕ). Не такава е позицията на БСП, според която „енергетиката е част от икономиката”, а коалиционният партньор на социалистите НДСВ смята, че „това е въпрос на преценка и политическо решение”.

      В сферата на електроенергетиката ГЕРБ се обявяват за запазване на високия дял на местните въглища в електропроизводството, от ДСБ настояват за преустановяване дейността на Българския енергиен холдинг, а Коалиция „Напред” ще работи за преструктурирането на Националната електрическа компания.

      По отношение развитието на топлоенергетиката, партиите са единодушни, че трябва да се увеличи делът на когенерацията в това производство и да се подобри събираемостта на вземанията. От БСП предлагат изграждане на хоризонтални системи и извеждане на измервателните уреди извън апартаментите, а от НДСВ призовават за приватизация на топлофикациите.

      По отношение на заетостта в системата на енергетиката единствено БСП обещава увеличение на работните места (основно по линия на големите енергийни проекти), докато всички останали партии са на позицията, че това е въпрос на частния мениджмънт, а не на държавата.

Взаимодействие между властите, административен капацитет, борба с корупцията, престъпността и сивата икономика:
      Всички политически сили се обединяват около следните приоритети: преглед и оптимизиране на регулаторните режими и възлагане на част от тях на браншовите организации по линията на публично-частното партньорство, оптимизиране състава на държавната администрация, електронизация на административното обслужване, ефективно прилагане на „мълчаливото съгласие”, активно привличане на бизнеса в процеса на нормотворчество; прилагане на пакет от мерки за борба с корупцията, престъпността и сивата икономика.

      От ДСБ и „Напред” обещават конституционна реформа, която да гарантира разделението на трите власти. ДСБ предлага избори за главен прокурор и намаляване мандатите на висшите магистрати, а „Напред” предвиждат изваждане на следствието и прокуратурата от системата на съдебната власт. За нов модел на досъдебно производство говорят и от ДПС, а според НДСВ трябва да има по-малко държава и повече държавност, както и по-голям консерватизъм (устойчивост) на реформите и политиките.

      Основните мерки за справяне с явлението „сива икономика” според всички партии са: електронизация на управлението, подобряване на контрола, ефективно разследване и съд за доказаните престъпления.

Регионално развитие
      Основни приоритети на всички политически сили са: ефективно усвояване на средствата от фондовете на ЕС, развитие на инфраструктурата, развитие на публично-частното партньорство.

      Партиите от управляващата Тройна коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, извеждат на преден план подкрепата на инфраструктурата и усвояването на евросредствата, като водещи механизми за успешно регионално развитие.

      ГЕРБ поставя акцент върху възстановяване на блокираните евросредства, както и възстановяване на доверието на европейските институции и партньори.

      „Напред” виждат позитивното регионално развитие през призмата на активната експортна политика, вкл. чрез създаване на Министерство на търговията.

      СДС ще работи за укрепване на местното самоуправление, вкл.: реална финансова и функционална самостоятелност на общините, въвеждане на мажоритарен елемент при избора на общински съветници, създаване на второ ниво на управление между общините и централната власт, равни компетенции между централната и местната власти в областта на сигурността чрез създаване на общинска полиция.

      ДСБ виждат регионалната политика, основана на база национална антикризисна стратегия. От партията обещават да превърнат България в транспортен център на Балканите чрез изграждане на Транспортен коридор № 4, Магистрала № 9 (Русе-Ст.Загора-Кърджали), тунели под Петрохан и Шипка, Дунав мост 2, високоскоростни жп-линии и др. Също така, ДСБ възнамерява да приложи програма за оползотворяване на водните ресурси чрез възстановяване на 20 недостроени язовира и няколко пречиствателни станции.

Селско стопанство
      В рамките на „Дебати 2009” пролича пълно единомислие от страна на политическите сили по основните приоритети на селскостопанската политика: комасация на земята, осъществена на пазарен принцип, без силови действия от страна на държавата; финансови стимули за земеделските производители; гарантирани и навременни национални доплащания; диференциация на директните доплащания. Всички партии се обявиха за изравняване на европейските субсидии за българските земеделци с тези в старите страни-членки на ЕС.

      Единствените нюанси, които се прокраднаха в изказванията на политиците, се отнасяха за това дали трябва да се създава държавен фонд за търговия със земя, в подкрепа на мерките за комасация. Според „Напред” държавата трябва да изгради такъв фонд, докато НДСВ е на обратната позиция.

      От ГЕРБ предложиха изграждане на информационна система за акредитация на животните в Националната ветеринарномедицинска служба. От СДС съобщиха, че са създали и регистрирали в съда гаранционен фонд за подпомагане на земеделските производители и вече са набрали необходимите средства за неговото функциониране, а от ДСБ призоваха за формиране на реална средна класа в селското стопанство.

Българският „петрол” – конкурентни ниши и потенциални предимства
      Всички политически сили се обединяват около тезата, че основните конкурентни предимства на България са: човешките ресурси, геостратегическото положение и природните дадености. В тази връзка единодушно се предлага приоритетно да бъдат развивани: туризмът (вкл. екотуризъм, балнеология и културен туризъм), селското стопанство, инфраструктурата и комуникациите. Друга обединителна теза е развитието на т.нар. икономика на знанието чрез повишаване качеството на човешките ресурси и развитие на приложната наука.

      За реализиране на тези цели партиите планират следните основни мерки:

От БСП и НДСВ обещават инвестиции в инфраструктура, енергетика, екология, развитие на селските райони.
За развитие на инфраструктурата настояват и от СДС, като допълват необходимостта от ускоряване концесионирането на инфраструктурни обекти (летища, пристанища и др.).
От ГЕРБ залагат на реформа в горския сектор, основана на децентрализация и завишен контрол.
ДСБ препоръчва създаването на единен орган за концесиониране и управление на подземните богатства, стимулиране на биопроизводството, подобрен достъп на селскостопанските производители до общинските пазари, независим контрол за качеството на храните, мощна реклама на балнеологията и екотуризма, поощряване на промишленото използване на геотермалните води, намаляване на консеционните такси за тях и допълнителни проучвания и сондажи.
Коалиция „Напред” призовава за подобряване на инфраструктурата, мерки за намаляване вноса на селскостопанска продукция, подобряване качеството на живот в страната и стимули за младите селскостопански производители.