Даниела Божинова печели единствения изследователски фулбрайт за България

ФУЛБРАЙТ
Програма на САЩ за академичен и културен обмен, създадена по предложение на сенатор Фулбрайт със специален закон веднага след Втората световна война (1946 г.), целяща да подпомогне сближаването между нациите и международното сътрудничество. Програмата се финансира от Конгреса на САЩ с около 180 млн. щ.дол. годишно.

В България Програмата действа активно от 1993 г. (ръководи се от смесена българо-американска комисия). Оттогава досега в нея са участвали около 800 българи и американци – докторанти, студенти, преподаватели в университети, учени и др.

Фулбрайтци са икономистът Милтън Фридман, писателят Джон Ъпдайк и др., а 36 от всички фулбрайтци са станали носители на Нобелови награди.

Бургазлийката Даниела Божинова спечели единствения Фулбрайт, учреден за България за изследване проблемите на гражданското общество.

Тя се яви на конкурс, обявен от програмата, като защити изследователски проект “Овластяване на гражданите чрез механизмите на пряката демокрация - гражданска законодателна инициатива, референдум и инициатива за отзоваване на политици на изборни длъжности”.

Освен, че оцени високо личните и професионални качества на нашето момиче, комисията “Фулбрайт” определи като особено важна за България именно темата за прякото участие на гражданите в управлението.

Право на законотворчество и пряко вземане на решение по важни за държавата въпроси имат и използват активно гражданите на 24 щата в САЩ. Особено широко приложение намират гражданските инициативи с подписки и референдуми в щата Калифорния, където ги наричат “четвъртата власт”.

“Тези инструменти за реално пряко участие на гражданите във властта обаче срещат яростния отпор на политическия елит в България, който твърдо отказва да ги превърне в законодателство и практика. И 39-то и 40-то Народно събрание отказаха да променят антидемократичния “Закон за допитване до народа” и да разширят политическите права на българските граждани. Ако ги имахме, бихме могли например да предизвикаме национален референдум за петролопроводите, АЕЦ и др. съществени въпроси, които ще определят бъдещето ни за десетилетия напред…”, сподели Божинова.

Сега изследователката ще проведе проучване в САЩ на законодателната уредба и практиките на референдума и другите форми на пряка демокрация, което ще включва анализ на информация и документи, наблюдение и интервюта  с ключови участници в  процесите на формулиране на законодателни инициативи, регистриране , набиране на подписи, съдебен контрол на тяхната конституционност, провеждане на референдуми и др. 

Даниела е получила специална покана от американския сенатор Майк Гравел и неговата фондация “Национална инициатива за демокрация” да й бъде домакин на предложеното проучване. Майк Гравел е сред най-ярките пропагандатори на въвеждането на правото на референдум на федерално ниво в САЩ и кандидат за президент в последните избори в САЩ.

Даниела се вълнува много от предстоящата среща бившия сенатор от Аляска. Тя знае, че Гравел е записал името си в най-новата история на САЩ с това, че по време на Виетнамската война оповести публично тайните документи на Пентагона, което имаше съществени последствия за американската политика.
Една от неговите основни тези е следната: “Централно място в демокрацията има не толкова правото да избираш представители във властта, а правото да определяш правилата. Чрез механизмите за пряко участие суверенът може да определя правилата, включително и тези, по които избираме представители.”

Според Даниела Божинова тази теза е особено валидна и актуална днес, когато виждаме как в България тенденциозно се променят правилата за избор, дискриминира се равното избирателно право чрез въвеждане на имуществени и други бариери, така че на предстоящите избори да се осигури поредното възпроизвеждане на провалени и некомпетентни политици, загубили доверието на избирателите.
                 
Даниела Божинова:
Само 3 % от българите имат право да участват в управлението на страната

Даниела Божинова е родена в Бургас. Завършила е арабистика и английска филология, след това международно право. Получава сериозен международен опит като работи в Северна Африка, а след това като регионален директор на програми на САЩ за развитие на гражданския сектор в България. От края на 90-те години ръководи Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива със седалище в Бургас. Организатор на кампании в защита на правото на достъп до архитектурната среда на хората с увреждания, за по-голямо участие на жените в местното самоуправление, за защита на екологичните права на хората от Черноморието и Югоизточна България във връзка с проекта за петролопровод Бургас-Александруполис.

- Какво може да помогне твоят опит и какво смяташ да се опиташ да промениш?

- Трябва да бъде създадена коалиция от граждански организации /такова ядро вече има/ за промяна на законодателството за пряка демокрация в България. На първо време трябва да се промени Закона за изборите, а в по-далечно бъдеще Конституцията като основен закон. Оттам-нататък трябва да се променят практиките.

Например признаването на референдумите, с по-нисък праг на участие или въобще без праг. Да има не бариери, а по-благоприятни към избирателите правила, за да могат те реално да упражняват своите права.
Суверенът е този, който дава мандат. Всяка промяна изисква ратификация чрез референдум. По важни неща, които касаят обществото, гражданите трябва пряко да могат да се изкажат.

- Законодателството ли беше причината да не успее референдумът за петролопровода?

- Именно, то изискваше 50 % гласоподаватели, изравнено с политическите избори.
Референдумите в България сега са консултативни, нямат задължителна сила. Сега те могат да бъдат обявени, когато институциите, властта – парламента и общините решат, а не по желание на гражданите.

- Кога избирателното право в България ще стане истински демократично?

- Избирателното право е не само да избираш представители във властта, а и да участваш във вземането на решения. Ние второто право го нямаме. А и първото е ограничено, бе въведен и имуществен ценз. За каква демокрация в България говорим?

Аз пиша книга на тема „Референдумите”, с която бих искала да разруша митовете, да популяризирам механизмите, да дам конкретни идеи за промяна на законодателството и да помогна за информираността на гражданското общество.

- Защо гражданското общество досега не повлия на политическите промени в страната?

- За да участваш в управлението сега, трябва да си член на партия. Което означава, че само 3 % от населението у нас има достъп до управлението – толкова са членовете на партии в България на този етап.

Ако промени законите и овласти гражданите, малцинството ще се раздели с част от властта.
Затова са бавни тези процеси.