Народните представители приеха декларация по повод 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа
Народното събрание прие на заседанието си на 17 септември 2009 г. декларация по повод 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа. Декларацията гласи:
ДЕКЛАРАЦИЯ
относно 60-ата годишнина от създаването на Съвета на Европа
Народното събрание на Република България
Като оценява високо огромната роля на Съвета на Европа за превръщането на европейския континент в зона на мир, свобода, демокрация и върховенство на закона, за установяването и гарантирането на правата на човека и основните свободи, за елиминиране на разделителните линии на конфликти между страните и защитата на индивидуалните права на гражданите, за създаването на дух на толерантност, диалог и сътрудничество между хората, за защитата на етническите и културни различия, които обогатяват европейското общество;
Като подкрепя създаването и прилагането на общи европейски стандарти в редица области, чрез съществуващите над 200 конвенции на Съвета на Европа;
Като приветства разширяването на Съвета на Европа от първоначално 10-те страни-членки при подписването на основополагащия статут в Лондон на 5 май 1949 г. до 47 страни-членки днес, с 800 милиона граждани;
Като припомня историческата роля, изиграна от Съвета на Европа за изграждането на българската демокрация след приемането на България за член на 7 май 1992 г.;
Като подчертава и значението на българския принос в развитието на европейския процес чрез лансиране на значими инициативи в институциите на Съвета на Европа;
Като подчертава участието на Народното събрание в работата на Съвета на Европа чрез работата на българските делегации в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа;
Като смята за изключително важно Съветът на Европа да продължи активно своята роля на защитник на европейските ценности и стандарти и да участва както и досега в усъвършенстването на европейското общество;
Като оценява важността на ролята, която Съветът на Европа ще играе и в бъдеще, в т.ч. и като форум за диалог и сътрудничество между своите страни-членки, които членуват и в Европейския съюз, и тези, нечленки на Европейския съюз, за развитието на Средиземноморското сътрудничество и за разпространение на европейските ценности дори отвъд географските граници на Европа с цел изграждане на по-сигурен и по-справедлив свят;
Като изразява съжаление за това, че Министерството на външните работи на Република България не е отправило покана, съгласно § 1, т. 5 от Закона за избиране на народни представители, към избраната на 27 април 2009 г. ад-хок комисия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за наблюдение на изборите в България, което предизвика остра декларация на Бюрото на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 22 юни 2009 г. и предложение за оспорване на пълномощията на българската делегация в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа;
Като апелира към Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа да вземе предвид промяната на правителството и правителственото мнозинство в Народното събрание след проведените парламентарни избори на 5 юли 2009 г. и съответно избирането на нова българска делегация в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа
Д Е К Л А Р И Р А:
Република България ще продължи активно да участва в дейността на всички институции на Съвета на Европа, ще подкрепя неговото развитие и ще сътрудничи искрено и ефективно за постигане на целите на тази най-стара европейска организация.
Декларацията е приета от 41-ото Народно събрание на 17 септември 2009 г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.
Парламентът прие още на първо четене промени в Търговския закон, които предвиждат намаляване на минималния изискуем капитал за регистрация на дружество с ограничена отговорност. Народните представители одобриха и трите законопроекта, внесени от правителството, от ПГ на Коалиция за България и от ПГ на Синята коалиция. Министерският съвет и депутатите Петър Димитров и Анна Янева от Коалиция за България имат идентични предложения за промени в Търговския закон и мотиви към тях. В двата проекта се предлага сумата на началния капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност да бъде намалена на символичните 2 лева. С прилагането на тази мярка нивото на предприемачество в България ще се повиши, което означава повече работни места, както и предлагането на нови услуги и стоки, се посочва в мотивите.
Проектът на Министерския съвет предвижда да отпадне изискването за вписване на дружеството в търговския регистър да е внесен най-малко 35 на сто от капитала. Мартин Димитров и Ваньо Шарков от Синята коалиция предлагат изискването за минимален капитал да се намали 50 пъти - до ниво от 100 лева за създаване на ООД.
Управителният съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" ще бъде от трима души, прие на първо четене парламентът. Депутатите гласуваха промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В момента Управителният съвет на предприятието е от петчленен състав. Причината е преодоляване на негативното влияние на финансовата криза и намаляване на разходите в държавните предприятия, посочва в мотивите си вносителят - Министерски съвет.
Управителният съвет на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" да бъде от трима души, вместо от петима, предвиждат промени в Закона за гражданското въздухоплаване, приети на първо четене от парламента. Вносител е Министерският съвет. Измененията предвиждат да отпадне Контролният съвет на предприятието. Основният аргумент за предлаганите промени е намаляване на разходите заради финансовата криза. Според вносителя така ще се спестят около 500 000 лева разходи от възнагражденията на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на министерството на транспорта.
Народното събрание прие промени в Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. С измененията се предвижда промяна в органите за управление и контрол на държавните предприятия, създадени по този закон. Те са Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване" и Държавно предприятие "Строителство и възстановяване", създадени със специален закон. Законопроектът предвижда намаляване на числеността на управителните съвети на Държавните предприятия "Транспортно строителство и възстановяване", "Съобщително строителство и възстановяване" и "Строителство и възстановяване" на трима членове, един от които, както и досега, ще бъде главният директор на компанията. Предлага се премахване на контролния съвет в държавните предприятия.
Целта на промените е намаляване на разходите в държавните предприятия заради финансовата криза. По този начин за една година ще бъдат спестени около 500 000 лева разходи от възнаграждения на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Парламентът прие годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в България през 2008 г.