Развитието  на системата на образование и  обучение в нашата страна трябва да има като ясен ориентир и основа за определянето на приоритетите няколко основополагащи документа на ЕС – Лисабонската стратегия от 2000 г. за изграждане на икономика, основана на знанието, обновената Лисабонска стратегия (2008-2010 г.) за икономически растеж и заетост, Програмата за действие за учене през целия живот 2007-2013, Съобщението на Европейската комисия ”Нови умения за нови работни места”, Работната програма „Образование и обучение 2010 г.”, Болонската декларация за изграждане на Европейско пространство за висше образование, Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението - 2020, приета през май тази година и редица други.

     Всички  тези документи акцентират върху важното значение на образованието и обучението за икономическото развитие и социалната кохезия, както и върху необходимостта от подобряване на качеството, достъпа и отвореността на системите за образование и обучение в Европа. Насърчава се връзката между всички етапи на ученето през целия живот и гъвкавите преходи между тези етапи, включително и чрез въвеждане на Европейската квалификационна рамка. Специален акцент на европейската образователна политика е подобряването на качеството на  подготовката на учителите и обучаващите.

     Обединяващото в тези документи е разбирането, че ефективното инвестиране в човешки капитал чрез системите за образование и обучение е съществен елемент  на цялостната стратегия на Европа за висок и устойчив растеж, основан на знанието и изграждането на качествени работни места, като същевременно се насърчават личностната реализация, социалното сближаване и активното гражданско участие, основано на общите европейски ценности. Заедно с това, общата европейска образователна политика е насочена към подкрепа за подобряване на националните системи на основата на взаимното обучение и обмен на добри практики на основата на отворения метод на координация.

     В борбата с безработицата и  насърчаването на заетостта, както и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката Лисабонската стратегия поставя акцент върху необходимостта от инвестиции в образование, професионалнаквалификация и преквалификация и учене през целия живот. Важни задачи в образователната сфера пред страните-членки на ЕС до 2010 г. са намаляване наполовина на броя на хората на възраст 18-24 г. само с основно образование; повишаване до поне 85% на дела на хората на възраст 20-24 г., които имат средно образование и насърчаване на ученето през целия живот с помощта на социалните партньори, като процентът на участие на възрастното население в различни форми на учене през целия живот трябва да достигне поне 12,5%.

      Един  от приоритетите на изграждането на икономиката  на знанието е развитието на човешките ресурси  и тяхната пригодност за заетост. В условията на засилена глобализация и конкуренция качеството на труда се превръща в ключов фактор за предприятията, които искат да се наложат на пазара ида се развиват. В САЩ например, 1/3 от нарастването на брутния вътрешен продукт се дължи на повишаване на образователното равнище на работната сила, а изследвания относно невиждания икономически растеж в Тайван показват, че 45% от него се дължат на човешкия капитал и неговото  високо качество. В европейските страни се отчита,  че увеличението на броя на работниците, които имат достъп до обучение с 1% води до 0.3% ръст на производителността на труда.

     У нас ситуацията, свързана с качеството на работната  сила може да се определи като все по-тревожна. Ресурсът от налична “евтина, високообразована и квалифицирана работна сила” все повече се топи и се превръща в мит. Налице е както „дефицит” на определена квалификация, така и ”професионално-квалификационна “амортизация”, тъй като работната сила не се възпроизвежда в качествен аспект. Липсват достатъчно целенасочени и проактивни мерки, насочени към учене през целия живот, към придобиване на адекватна на днешните и утрешните изисквания на пазара на труда квалификация. 

      Като  част от Европейския план за икономическо възстановяване,  с цел смекчаване на непосредствените последици от кризата и подготвяне за икономическото възстановяване, Европейската комисията поде мащабна европейска инициатива в подкрепа на трудовата заетост - „Нови умения за нови работни места”. С тази инициатива се цели насърчаване на заетостта и повторното приобщаване към пазара на труда на съкратените работници, посредством мерки за активизиране, преквалификация и актуализиране на техните умения.

     Според  тази инициатива, системите за образование  и обучение трябва да водят до придобиването на нови умения, да отговарят на естеството на новите работни места, които се очаква да бъдат създадени, както и да подобряват приспособимостта и възможностите за професионална реализация. Осигуряването на висококачествено предучилищно и основно образование за всички,  предотвратяването на ранното напускане на училище, подобряването на нивото на професионалното и висшето образование са от съществено значение за придобиване на ключови способности, умения и компетентности.

     И нещо, което би ми се искало създателите на бюджета за следващата година да чуят - комисията специално подчертава, че въпреки че икономическият спад оказва все по-силен натиск върху публичните и частните разходи, сега не е моментът за ограничаване на инвестициите в образованието, уменията или активните мерки, насочени към заетостта.

      У нас обаче, реформата на образованието се развива със забавен темп и твърде противоречиво. Не се осигурява съответствие на образованието, по-специално на професионалното и висшето образование, на новите изисквания на националния и общия европейски пазар на труда. Над 25% от започващите образование, не го завършват, десетки хиляди деца, поради различни причини, главно икономически, въобще не постъпват в училищата. Липсата на възможности за професионална реализация и кариерно развитие принуди над 700 хиляди млади образовани и квалифицирани специалисти да напуснат България и да търсят реализация в чужбина.

      В контекста на развитието на образованието и на отношението към него ме тревожат редица въпроси, на които надявам се днешната дискусия ще даде отговор.

      Какво бъдеще осигуряваме на нашите деца, които днес са студенти по специалности, които вече няма да съществуват в модерната икономика, когато те тръгнат да се реализират?

      Защо ентусиазмът ни спира, след като приемем поредната стратегия и не продължава и при нейната реализация?

     Защо „икономика на знанието”, ”грижа за повишаване капацитета на човешкия капитал”, ”учене през целия живот” си остават популистка реторика, политически заклинания в отговор на изискванията на Европейския съюз, а не изпълнени с реално съдържание политики?

      Защо образованието не създава нови ценности на мястото на старите, които бяха отречени?

     Преди да приключа, се изкушавам да обърна внимание на 4-те стратегически цели на наскоро приетата Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението 2020, защото това е ориентирът, към който нашата образователна система ще трябва да се стреми и да има свой български принос. Считам, че ще са необходими много усилия, че трудното тепърва предстои, защото във всичките тези области, ние значително изоставаме от повечето европейски страни. Стратегическите цели:

      - превръщането на ученето през целия живот и мобилността в реалност.

      - е подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението във всички степени, така че да то да води до повишаване пригодността за заетост и до придобиване на ключови компетентности.

      - е утвърждаването на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие за всички. Образованието трябва да насърчава междукултурните компетентности, демократичните ценности, зачитането на основните права и борбата срещу дискриминацията.

      - е разгръщане на творчеството и иновациите, включително и предприемчивостта чрез всички степени на образование, придобиване на универсални ключови компетентности, умения за учене, инициативност и предприемачество. Това ще даде възможност да се отговори на предизвикателството за осигуряване на пълноценно функциониращтриъгълник на знанието: образование - научни изследвания – иновации, който  е движеща сила на икономическото развитие, основа на конкурентоспособността на Европа и на личностното развитие на гражданите й.

     Изпълнявайки конкретните показатели в тези области, България ще може да участва равностойно в процеса на изграждането на Обединена Европа и ще поеме задълженията на членството, произтичащи от общата политика в областта на образованието и обучението.

     Кризата създава не само рискове, но и възможности. Тя ни показа, че ефективният социален диалог може да доведе до въвеждане на гъвкави схеми на работно време, които същевременно осигуряват сигурност на работника и възможност за обучение. Кризата ни накара да се обърнем по-активно към различни възможности за обучение и повишаване на квалификацията и на заетите, и на освободените от различни предприятия, включително и чрез въвеждането на ваучери за обучение, нещо за което КНСБ отдавна настоява, но редица правителства пренебрегваха.