Умберто Еко: ""Моля, кажете ни истината"". Бургас.

02.10.2004 08:30 Новината е видяна 3558 пъти

Умберто Еко: ""Моля, кажете ни истината""

В началото на вашия нов роман "Тайнственият пламък на кралица Лоана" вашият герой се събужда от кома след прекаран инфаркт и не може да си спомни името си. Вместо това в главата му се въртят цитати, свързани с мългата. В по-ранните ви книги също има сцени, свързани с мъглата. От къде идва афинитетът ви към този метеорологичен феномен?

Аз съм роден в мъгла. Винаги съм я свързвал с нещо магическо, особено по време на войната. Това време съм пресъздал в романа си. Харесва ми да се движа в мъглата и в същото време да се чувствам защитен. Има два вида мъгла: непробиваемата мъгла на долината, която познавам от Александрия и мъглата на хълмовете и върховете, която може да се види в Пиемонт. Там мъглите са като вериги, като театрални кулиси, те свързват хълмовете и върховете, а между веригите остават малки острови, това е прекрасна гледка. За мен мъглата е нещо завладяващо и едновременно с това нещо, което ме пази. Чувствам се като в майчина утроба.

Вашият герой - антикварят Бодони, начерен Ямбо, е на същата възраст като вас, има същия произход и страст към книгите. Той не е ли вашето алтер его?

Това не е автобиографичен роман. Но тъй като действието се развива в 30-те и 40-те години, съм "предал" на Ямбо много мои лични спомени и част от опита на моето поколение. Много съм откраднал също от моите приятели. Но всъщност исках да създам образ, който съществено се отличава от мен. Ямбо например през целия си живот не е написал нищо. Трябваше ми по-скоро един нормален човек, който е изживял трагедията на загубата на паметта.

Това звучи доста научно.

Кагото четох статии на изследователи на мозъка, на мен ми стана ясно, че има различни форми на памет. "Автоматичната" памет ми помага да карам кола или да си вързвам обувките. Друга форма на паметта е "семантичната" памет, това е обществената памет. Трета е "автобиографичната" - това, което носим от родителите си. Открих, че е доста лесно да загубиш точно автобиографичната памет. С моя герой се случва именно това: той вече не знае кой е, не познава нито децата си, нито жена си, но не е загубил своите знания. Енциклопедията "нахлува" в него като рояк пчели и той трябва да се освободи от нея.

Но на него му липсва собственото Аз, той не може да подреди света и затова знанята му вече не са му от полза. Смятате ли, че паметта е тази, която подрежда и оценява човешкия опит?

Това е голям проблем, той е отвъд моята книга и е доста важен в контекста на новите медии и на интернет. Паметта има две функции: тя запазва и филтрира. Ако не изхвърляме половината от информацията, ще откачим напълно. Живеем във време, в което информацията е повече от когата и да е било преди. Енциклопедията е безкрайна. Преди работата на "филтъра" не беше толкова много. Освен това имаше и цензура - едно издателство публикуваше само определени книги. Самата култура, разбирана като антропологическо понятие, винаги е изпълнявала функцията на филтър. Трябва да се знае например кога е умрял Юлий Цезар, но не е важно кога е умряла жена му. В интернет тази оценъчност на фактите липсва. Днес съществува опасността шест милиона души да създадат шест милиона енциклопедии и да престанат да се разбират помежду си: Западът срещу Исляма, аз срещу вас. Това е една от най-големите заплахи на нашето бъдеще.

Вие сте колумнист на сп. "Еспресо" и изразявате мнението си по различни обществени въпроси. Промени ли се ролята на интелектуалците в Италия при правителството на Берлускони?

По-голямата част от обществото очаква от интелектуалците да влизат в ролята на оракули. Телефонът звъни и някой журналист пита: "Моля ви, кажете ни истината за това или онова". Когато аз отговоря: "Не зная каква е истината", отсрещна усещам огромно разочарование. В тези оракулски пози често има нещо доста комично. Преди години в моя роден град Александрия имаше страшно наводнение. Тогава телефонът ми позвъня и ме попитаха: "Какво е вашето мнение за наводнението"? Какво мнение трябва да имам? Аз изпитвам съчувствие. Единственото, което можех да направя, е да подпиша един чек - не като интелектуалец, а като гражданин.

Защо ви притесняват с такива въпроси?

Тези опити - за превръщане на интелектуалците в оракули - са свързани с общия упадък на идеогиите. Партиите губят своето влияние. Хората не знаят към кого да се обърнат за съвет. Това подтиква някои интелектуалци да се превръщат в професионални оракули и като такива постоянно да се появяват на телевизионния екран. Но те не могат да разбират от всичко и затова говорят глупости и тези глупости придобиват популярност, влияят. Интелектуалецът трябва да може да казва: Аз не знам отговора. Това е класическият пример със Сократ: Аз знам, че нищо не знам. Само необразованите хора си мислят, че знаят всичко.

Значи вие внимателно преценявате въпросите, по които да се изказвате. Как оценявате например конфликтът между западната мисъл и исляма?

Още преди десет години написах, че в следващите 3 десетилетия Европа ще се превърне в един шарен континент. Случват се съществени и болезнени промени и сега сме в средата на този процес. Няма решения. Спорът за носенето на забрадки е показателен. Един проблем, за който изказах своята позиция, е за границите на Италия. Това е въпрос, за който трябва да се говори, да се преговаря.

Не става въпрос за това дали някой е бял или черен. Написах статия за един случай в Милано. Група египетски родители иска да прати децата си в италианска гимназия. В този случай става дума за понятия като интеграция, демокрация и уважение към другите, защото египтяните имат право да видят как живеят италианците. Училището одобрява молбата на египетските родители, на сред италианските родители започва брожение. Да се преговаря в този случай означава да се каже: Добре, за година или две ще има разделени класове, но вие от двете страни се опитайте да опознаете своите култури. Ако се отхвърли това общуване и двете страни си проиграват шансовете. В този случай се стигна до създаването на частно египетско училище в Милано. Но така накрая ще имаме шиитски, сунитски, протестантски, ортодоксални и атеистични частни училища. По този начин не се спира интеграцията. Опасявам се, че проблемът със забрадките във Франция ще доведе до подобен конфликт. А може би и там трябва да се преговаря. Преговорите са като пазарлъците на ориенталските пазари. Аз го давам за сто, ти предлагаш 50, накрая се спазаряваме за 70, аз печеля малко по-малко, ти плащаш малко повече, но и двамата си тръгваме доволни.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар