Родопите и Странджа са европейският Клондайк. Бургас.

02.10.2004 08:54 Новината е видяна 17195 пъти

Родопите и Странджа са европейският Клондайк
Древните тракийски светила са всъщност минни центрове, твърди проф. Рангел Гюров от НБУ
Проф. д-р Рангел Гюров е роден през 1949 г. в София. Завършил е МГИ "Свети Иван Рилски". Специализирал математика и механика на скалите. През 1980 г. е защитил докторат. Работил е дълги години в "най-диамантените" райони на Африка - в Ангола и Намибия. От 1997 г. е преподавател в НБУ. В момента е завеждащ департамент "Науки за земята и околна среда". Тези дни името на проф. Гюров нашумя около сензационното съобщение за открития от неговия екип диамантен пясък в Кърджалийско
- Проф. Гюров, как стигнахте до сензационното откритие на диамантени находища в България?

- Диамантите естествено винаги са представлявали интерес за геолозите. Смяташе се, че у нас диаманти няма. Но покрай различни експедиции от предишни години, когато търсихме злато в Родопите, нашият екип попадаше на скали, които са необичайни за района. Такива са еклогитите - дълбоко аморфни скали, образували се при рязка промяна на температурата и атмосферното налягане. А напоследък сред геолозите по света се разгоря дискусия, дали диамантите се образуват само в скалите кимберлити. И започна да се налага версията, че това не е така. И че

трябва да се търсят диаманти и в други скали

В продължение на около две години с колегата д-р Харизан Харизанов, също преподавател в НБУ, се опитвахме да открием такива образувания. Взехме проби от еклогитите и след съответната технология на изследването им видяхме, че сме били на прав път.

Откритите диаманти са фини, малки, с размера и формата на песъчинки. Преобладават черните, но има и цветни.

Пазихме това откритие в тайна цяла година

защото искахме да сме сигурни. Сега вече сме категорични, че наистина става дума за диаманти. Сензацията в случая е, че се потвърди хипотезата, че и в България може да има диаманти. И то именно в скали, които не са кимберлити. Нещо, което доскоро бе категорично отхвърляно от учените. Дори когато бе намерен еднокаратов диамант в терасите на река Марица, бе сметнато, че той е изпаднал от сондажна машина. Изпратихме материал за допълнителни анализи и в Москва. Но за мен няма съмнение, че става въпрос именно за диаманти.

- Може ли да очакваме да се открият и по-големи екземпляри?

- Това е въпросът, който всички задават. Всъщност истинската ценност представляват не единичните многокаратови екземпляри, които се използват за бижута, а именно

диамантеният пясък

който представлява 95% от всички добивани в света диаманти. Той се ползва най-широко в промишлеността. Освен за резци в металообработващи промишлености, сондажно дело, диамантеният пясък се ползват и в различни космически и военни технологии. А и самата скала, в която се откриват - еклогитът, е изключително твърда и сама по себе си може да се използва за различни абразивни техники.

- О къде обаче ще дойдат инвестициите за разработката на находищата?

- Това вече не е наш проблем. Тук думата имат инженерите и икономистите, които да изчислят коефициента на рентабилност и съответно нужните средства.

- Вие говорихте, че сте търсили и злато. Наистина ли сме Клондайк?

- Смело мога да заявя, че Източните Родопи и Странджа са пълни със злато. Употребявам думата пълни в буквалния смисъл. Неслучайно западни компании се насочиха за концесии именно в тези райони.

Златото се намира в разсипно състояние по речните легла и в конгломерати. И това се е знаело от древността. Навсякъде, където има тракийски светилища, има златни мини.

Смея да твърдя, че тези светилища всъщност не са светилища, а миннометалургични центрове, където се добивало и преработвало златото.

Преди месец канадски геолог изрази мнението, че Родопите са Клондайкът на Европа. Миналата година това бе съобщено и от нас, но не бе възприето насериозно. Но сега, понеже е казано от чужденец, вече е сензация.

- И къде все пак е то?

- Огромни количества

злато има
в района на Ада тепе

където ще се извлича като торит от рудника.

Що се отнася до другите места, вече няма смисъл да пазя тайна. Злато има при село Дженда - между Асеновград и Кърджали, край Долно Черковище, близко до Перперикон, край Стремци, където още строят галериите. Бих изпратил археолозите да се поразшетат и около Татул - на 10 и на 3 км и има още две "светилища" като него. Там още личат площадките, резервоарите за вода и други съоръжения на античните миньори. Това са изключително интересни обекти, идентични с дренвногръцките рудници в Лавриона, между Патра и Атина. Има вече доказателства от историците, че там са работили именно траки, които са привнесли тези технологии. А не обратното.

- При наличието на толкова данни защо това злато не се добиваше по-рано?

- По две причини. Първата е, че става въпрос за гранични райони, където в периода на студената война имаше много войски и те на практика бяха закрити зони. Дори ние геолозите

вадехме с огромни усилия открити листове

А втората е, че имаше достатъчно златни находища, в които златото бе във вид на руда и се добиваше по познати технологии в галерии. И трето - златото се търсеше в дълбочина. А тук става въпрос за хоризонтални пластове. Сондите минаваха през тях и не го засичаха, сондите не го хващат.

- Твърдите, че златото е разположено в речните корита. По класическия начин, известен от романите ли, ще се добива то?

- Общо взето, технологията е същата, макар и модернизирана - корита,

промиване на златоносния пясък

с водни струи и утаяването на злато в сита.

- Може ли да се очаква миньорски бум в Родопите?

- Наистина става интересно, преди всичко за науката. Първо, защото се променя хипотезата за произхода на диамантите.

Още повече че диамантен пясък в подобни скали се откри и в Канада, в Квебек. И второ - защото се променят някои представи за древните траки. Мога само да съжалявам, че археолозите не искат да работят с нас, защото комплексните научни изследвания винаги дават ефект. А дали ще има миньорски бум - думата, както казах, имат вече експертите и инвеститорите.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар