Компютри „на парче” в просветата. Бургас.

30.10.2004 02:52 Новината е видяна 4781 пъти

Компютри „на парче” в просветата
Преди няколко дни и евроминистърката Меглена Кунева се включи в дискусията за компютризацията на българските училища. Това може би ще бъде полезно, защото е всеизвестно, че у нас нищо важно не се променя, докато не го поиска Брюксел. Позицията на Кунева е, че са необходими 5 пъти повече компютри, от наличните в момента около 15 хиляди, така че средно да достигнем нормата от 1 компютър на 12 ученика.
Известно раздвижване в тази област ще има тази година покрай поредното натрупване на бюджетен излишък. Според думите на финансовия министър Милен Велчев, част от парите ще отидат и за компютри.
Въпреки очевидния прогрес в позицията на държавата, все още самата тя е твърде далеч от осъзнаването на важността на информационните технологии в образованието. Самото посочване на цифри и отделянето на пари от излишъка (т.е. само „ако има”) показва, че не става дума за никакъв приоритет.
Всъщност ИТ в училищата представляват не резултат на единично решение, а цялостен процес. Въпросът няма да се реши ако сега се изсипят 30-40 милиона долара и се доставят 70 хиляди РС-та. Необходимо е нещо много повече. Необходимо е ИТ да станат интегрирана част от самата образователна система, такава каквато е изучаването на математика или български език. И те да присъстват постоянно и в ежедневните функции на българското училище.
Еднократното купуване на компютри нищо няма да постигне. Само след 2 години те ще трябва да бъдат подменени, защото ще остареят морално. След още 2 отново, и отново, и отново. Компютрите не са чинове или столове, които могат да изкарат 10 години, ако децата не ги чупят. Компютрите стават негодни за употреба, дори ако не се разпечатат кашоните им. Защото тези технологии се променят страшно бързо. Т.е. работещият подход би бил всяка година в бюджета да има планирани средства за компютри, а не еднократно да се правят големи покупки.
На второ място, настоящото българско образование няма ресурса да поеме вкарването на подобна техника. Учителите нямат квалификация самите те да работят с РС-та, а какво остава да учат децата. Училищата не разполагат и с хора за поддръжка на техниката. Изграждането просто на компютърни зали без квалифициран персонал в тях, няма да доведе до образователен ефект. Т.е. ще са необходими и инвестиции в курсове за квалификация на учителите.
Дори и това да се направи обаче, и дори и курсовете да са супер силни, и наистина от там да излязат много добре подготвени специалисти, резултатът за училището отново ще бъде съмнителен. Защото човек, който получи достатъчно умения за да може да преподава и да поддържа техниката, трудно ще бъде задържан като учител. На пазара на труда подобни специалисти са сравнително добре платени. Дори съвсем начинаещ помощник системен администратор взима поне двойно повече пари от един учител. Дори в държавната администрация, където непрекъснато има нужда от компютърни кадри, заплатите са далеч по-високи от учителските. Следователно след като осигури компютрите, планомерното им обновяване и квалификацията на учителите, правителството ще трябва да помисли и за известна диференциация на заплатите. Това от своя страна би бил труден процес, защото би поставил учителите по компютри в неравностойно положение спрямо техните колеги. Т.е. като работодател държавата ще изпита трудности. Но в крайна сметка, такива са изискванията на пазара и неговите правила трябва да се спазват.
Очевидно, за да се постигне крайния желан резултат – образованието да се промени и децата да започнат да получават компютърни умения, е необходима цялостна стратегия, а не единични инициативи „на парче”. Такова нещо засега липсва, и поради тази причина не може да се очаква коренна промяна в близко бъдеще. Компютри може да се купят, но компютърно ограмотяване няма да се получи.
На правителството му липсва не само стратегия, но и достатъчно информация за ефективното изпълнение на частичните мерки, които предприема. Твърде вероятно е то да купи въпросните компютри почти по „общия ред”, като плати за тях по цени, които са близки до пазарните. Известно е обаче, че водещите световни компютърни компании имат програми за осигуряване на специални условия за образователни институции. Чрез тях могат да се получат значително по-ниски цени, а в добавка – и експертна помощ и постоянен поток на ноу-хау. Корпорациите имат интерес от сътрудничество с образованието, защото именно то подготвя бъдещите им потребители и хората, които ще вземат решения. Това за тях е своеобразна дългосрочна реклама.
Азбучният пример в тази посока е компанията SONY. Тя развива огромни продуктови линии от стоки за деца. Но не толкова за да спечели от тях, колкото за да започне да приучава децата от малки да ползват тази марка. И после като пораснат да продължат да я ползват.
Поради същата причина ИТ бизнесът инвестира в образованието. Това за него е полезно вложение и то е от еднозначна полза за самото образование. Получава се взаимноизгодна симбиоза. Интересно е дали някой чиновник в правителството отчита тези възможности?
Показателен за възможните отстъпки, които може да постигне образованието, е случаят с договора за ползване на софтуер на Microsoft срещу наем. Компанията на Бил Гейтс предложи цена от 14 долара на година за ползването основните продукти – MS Windows и Office. Същият софтуер, предлаган на свободния пазар би струвал между 400 и 600 долара. Като се отчете, че средно за до 3 години той ще трябва да се подменя, излиза, че реализираната отстъпка е в размер на около 90%. Т.е. една голяма компания е готова да продаде на образованието свои технологии на 10 пъти по-ниски цени от пазарните.
Друг интересен пример е практиката на комуникационния гигант Cisco. В момента фирмата изгражда из цяла България свои академии за подготовка на специалисти да работят с оборудването и. Цялата техника се осигурява напълно безвъзмездно от фирмата, плюс известна помощ в квалификацията. В случай на интерес, от подобни инициативи може да се възползва и просветата.
Самостоятелни действия за подпомагане на образованието в България в момента предприемат и други големи фирми – те оборудват компютърни класове за отделни училища напълно безвъзмездно и без да получават никаква непосредствена полза. Разбира се, проблемът на тези мерки, е че са единични. Но те няма как да стана масови, без правителството да реши това да се случи...
Въвеждането масово на компютри в училищата би могло да има и полезни странични ефекти, вкл. финансови за самите училища. Известно е, че учебните занятия обикновено са през деня. Това значи, че вечер и през нощта компютрите биха били свободни. Точно тогава обаче е времето на най-силно посещаване на Интернет клубовете. Особено вечер. Въпросните класни стаи биха могли да функционират като клубове и да донесат някакъв приход на самото училище. Допълнително и бидейки в неговите рамки, където е осигурена и някаква охрана, вероятността децата там да се занимават и с некомпютърни дейности – цигари, алкохол и наркотици, би била по-малка.
Компютризацията на образованието би могла да се превърне от инициатива в процес, тогава когато нейната основна цел стане повишаване на ИТ квалификацията на децата. Докато тя е нещо друго – предизборна реторика или просто повод да се похарчат някакви пари, резултатът ще бъде, че българското образование ще си стои все в същата „дупка” в която се намира. И там ще може единствено да се бие в гърдите докато се самозалъгва колко е качествено.

Добри Божилов
24.09.2004 г.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар