Житие на Св.Николай
6 - ТИ ДЕКЕМВРИ - ДЕН НА СВЕТИ НИКОЛА И ПАТРОНЕН ПРАЗНИК НА ГРАД БУРГАС
Житие на Св.Николай
На 6-ти декември умира епископът на Мира - Николай Мирликийски, най-популярният светец на християнската църква, почитан от всички религии и езичници като Чудотворец, повелител на морските стихии, покровител на моряците и рибарите.
Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.
Народни обичаи
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
Особено поетично е изразена тази вяра в народната песен:
Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър,
Изгинахме сиромаси,
Та си ходих в Черно море,
Та усмирих буен вятър.
За Никулден навсякъде се приготвя специален курбан "рибник". Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото "голата" риба навява тъжни мисли и беднотия. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб.
За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
Поверия и легенди
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца.
Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име - като крепост срещу нашествениците. Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.
Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.Този факт, както и култа към Св.Никола като покровител на реките и моретата и покровител на моряците и рибарите, дават основание на общинското ръководство на град Бургас през 1992 година да избере Свети Никола Чудотврец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители, с което се слага началото на тържествено отбелязване на патронния празник на град Бургас.