Александър Божков пита... Мартина Вачкова. Бургас.

09.10.2005 07:01 Новината е видяна 5319 пъти

Александър Божков пита... Мартина Вачкова
Родена е в София. След завършване на гимназия една година учи фотография. После я приемат във ВИТИЗ в класа на проф. Люцканов и Маргарита Младенова. Работи по разпределение три години в Пазарджишкия театър, след това в Сатиричния. Следват гастроли в Народния театър, в Театър “Сфумато”, в пътуващи частни трупи. После почва телевизионната кариера - “Коктейлите на Влади”, “Ку-ку”, “Каналето” и сега ... “Защо не?”

----------------------

B: Сигурно са ви задавали първия ми въпрос много пъти, но той днес има нов контекст. Какво влияние има баща ви върху вас, върху живота ви?

- Баща ми е повлиял върху живота ми като човек. Върху работата ми не е могъл да влияе, защото той почина, когато бях малка, бях студентка. Професионални съвети и напътствия от него нямам. Той беше за мен пример за честен, за почтен човек, за морален човек, за добър човек. Това е неговото влияние върху мен, този спомен, защото единствено с това искам да се сравнявам и съизмервам с него. Аз искам да бъда обичана, както той беше обичан. Искам да ми вярват, както на него му вярваха. Надявам се, когато мен няма да ме има, към дъщеря ми да се изсипва същата обич, каквато хората изсипват към мен. И досега аз съм буквално заливана от обичта на хората, които го обичаха, като ме видят, ми се радват просто защото съм негова дъщеря.

B: Но вие имате достатъчно голяма кариера сама за себе си, достатъчно сте популярна. Младото поколение всъщност не ви познава като дъщеря на Григор Вачков, а като Марта Вачкова. Защо решихте да се занимавате с това ново предаване по националната телевизия, изоставихте театъра и изобщо актьорската професия?

- Не съм го решила аз. Работата ме взе. Така стана, че “Каналето” беше някак изчерпано и наистина не можеше да го продължим в този му вид и в тази телевизия. Имаше много, много спънки около него. А с театъра не съм се разделила. Аз и сега си играя в театъра; ако имах повече време за следобедни репетиции, бих се върнала веднага с ново представление на сцената. Така стана, че това предложение изскочи пред мен, Уляна Пръмова ме покани, аз казах да и го започнах.

Та нима вашите собствени различни превъплъщения не са нещо подобно, не са част от всичко, което сме? Дали сме журналисти, дали сме художници, дали сме артисти, дали пеем, това са изрази на талантите ни, на дарбите ни ...

B: Ще ви върна за последно малко към баща ви. Отново започна излъчването на сериала “На всеки километър”. Смятате ли, че трябва да се излъчва сега и има ли политически контекст в излъчването му?

- Аз си мисля, че човек просто трябва да е луд, за да търси политически контекст. “Дойдоха комунистите на власт и веднага пуснаха “На всеки километър”!” Това е идиотщина, че толкова години не беше пускан този филм. Аз виждам с колко любопитство и с колко обич пак го гледат хората. Никой не гледа вече на този филм като на пропаганда. Той е много елементарен, за да бъде приет като някаква политическа пропаганда. Той е много наивен. Напротив, ако има пропаганден ефект, той е в обратна посока. Мисля, че е чудесно да видят хората толкова актьори, които вече не са живи. Вие сам казахте, младите не помнят моя баща, не помнят Гец, бай Пано... Онази вечер имаше серия с този голям, голям актьор. Няма къде да ги видят другаде. А филмът има абсолютни художествени качества. Операторски е заснет перфектно. Актьорите играят чудесно. Музиката на Петър Ступел, толкова е смешна, как създава напрежение. Но филмът е екшън. Това е все пак първият опит за създаване на български сериал. И факт е, че няма по-добър български сериал. Не мисля, че има подходящо или неподходящо време за излъчването на “На всеки километър”.

B: А на вас иска ли ви се да участвате в сериал?

- Ами аз години наред съм участвала в сериали. “Каналето” беше всъщност сериал. Тези сценки с Кирето и Сийка, които изиграхме с Тончо, тези цигани, които играхме с Йордан, Пепа и Тончо, това са малки случки, епизодчета, които се навързаха през годините. За жалост нямахме финансова подкрепа, за да заснемем този толкова мечтан от нас филм. Мечтаехме си да имаме един сериал и всяка седмица да продължава нашата история.

B: Сегашното ви занимание отнема ли цялото ви време, или ви остава време и за други неща?

- За други неща в никакъв случай. Защото моето единствено друго занимание е дъщеричката ми. За щастие тя учи в едно много добро немско училище и е заета там сутрин от осем, вечер до шест, с учене, занимания, кръжоци и игри, та имам време да се занимавам с предаването. Но общо взето денят ми започва с нея и свършва с нея. В девет вечерта си ляга тя, лягам си и аз с всички сценарии, информации, книги, които са ми необходими, за да се подготвя за следващия ден. Никъде не ходя, нямам време за никакви срещи, за никакви светски събития, купони, коктейли. Единствено открадвам време през деня за кино. Защото не мога дa живея, без да ходя на кино.

B: Запознахте ли се с интересни хора чрез предаването, хора, които не предполагахте, че могат да бъдат толкова интересни?

- Наистина имам много интересни срещи. За жалост не мога да ги продължа. Единственият начин е пак да ги поканя в предаването. Днес пак разговарях с такива интересни лекари! Дали е от възрастта, не знам, но все повече се оглеждам за добри специалисти лекари, все повече искам да се подлагам на някакъв нов вид прегледи, всеки ден искам да бъда убеждавана, че съм здрава. Но срещите с лекарите наистина са много интересни, защото съм установила, че лекарите имат невероятно чувство за хумор. Това са най-големите купонджии. Може би защото са хора, които много здраво и яко работят, затова знаят и много хубаво да си почиват, да отмарят.

B: Виждате ли се с хората от “Каналето” и мислите ли да правите пак нещо заедно?

- Мечтая да работя пак с тях. Един петък наскоро цяла нощ дивяхме с Камен, с Тончо се чуваме непрекъснато, с Виктор Калев се виждаме, когато можем. Най-хубавото, което ми остана от “Ку-ку”, от “Каналето”, това са приятелите, защото касетите са в къщи, дисковете, понякога ги гледаме с детето ми, с приятели.

B: И “Ку-ку”, и “Каналето”, и “Шоуто на Слави” всъщност оказват много голямо влияние върху формирането на политическия мироглед на българина. Осъзнавахте ли през всичките тези години колко много влияете върху избора на хората?

- Осъзнавахме! Но аз лично никога не съм се изкушавала да употребявам тази своя власт. Не съм искала да бъда ползвана и употребявана от никого. Това беше моят избор. Когато съм пяла “Боят настана” или “Къде си вярна ти любов народна”, то е защото съм вярвала, че точно това трябва да правя в момента. Когато съм била на тези митинги, това е само защото съм вярвала, не защото някой ми е платил за това. Защото след това нещата се промениха. Някои от нас влязоха в големи игри. Аз не съм от тях.

B: Има ли място отново за въздействие на телевизионните лица, на актьорите, на музикантите, върху политиката, върху мирогледа на хората, върху избора на българите оттук нататък?

- Аз се надявам да няма. Иска ми се да няма. Иска ми се хората да решават за кого ще гласуват не защото Азис им е казал, а защото вътре в семейството, сред най-близките, когато са си говорили, са стигнали до това решение. Не искам публичните хора да имат такова голямо влияние върху решенията на народа ни. Искам хората да мислят сами, сами да правят избора си.

B: Но това поставя много по-сериозни и отговорни задачи пред самите политици. Ако актьорите и певците няма да привличат хората да гласуват, тогава политиците трябва да имат по-убедително присъствие. Смятате ли, че сегашното поколение политици се е научило да бъде убедително?

- Мисля, че сегашното поколение политици се учи много успешно да лъже, да манипулира хората и да ги подвежда. Не мисля, че политиците се радват на голямо доверие. Хората отиват да гласуват не защото вярват на политиците, а защото просто употребяват правото си на глас. Но това време, романтичното, когато искахме да пипнем политика, да го погалим, да му кажем колко го обичаме, това време отмина. А относно отговорността ... Смятам, че актьорите не трябва да бъдат употребявани да ходят по митинги и да крещят “СДС” или нещо друго. Публичните фигури трябва да участват в дискусии, в предавания, в интервюта, да разсъждават по темите, по които разсъждават и политиците. Мина времето на елементарната пропаганда, убедена съм в това!

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар