"Спектейтър": Как британците купуват ваканционни къщи в страната на Златко Баретата. Бургас.

13.10.2005 05:51 Новината е видяна 5067 пъти

"Спектейтър": Как британците купуват ваканционни къщи в страната на Златко Баретата

Под заглавие "Булгарно и противно" (Bulgar and nasty) британското консервативно седмично сп. "Спектейтър" (иска се регистрация) помества в броя си от 8 октомври репортаж за България от външнополитическия наблюдател на в. "Сънди таймс" Том Уокър.

Предлагаме ви пълния превод на статията, без съкращения. Иначе уводната тема за октомврийския брой на изданието са руските олигарси и по-специално Роман Абрамович, собственик на английския футболен клуб "Челси".

Хитът на "лудата жаба" тъкмо е отзвучал от тонколоните към вечерния здрач на Черно море, когато ставам свидетел на следната гледка: верните привърженици на футболния тим "Локомотив" (Пловдив) развяват огромен флаг с образа на Георги Илиев, заобиколен от хиляди малки плакати, също с неговия лик. "Няма да те забравим, вечно ще следваме пътя ти", пише на един от тях.

"Жалко е донякъде, че толкова го обичат", казва моят водач Цветан. От него научавам и някои от слуховете за дон Георги - груповото изнасилване, трафикът на хора и човешки органи, петте поръчкови убийства и изтезанията на конкуренти.

Фактите не са особено приятни - определено е имало поне няколко причини президентът на футболен клуб "Локомотив" да бъде застрелян от снайперист малко след победния мач от предварителния кръг на турнира за купата на УЕФА.

"Локомотив" играе срещу "Болтън" на стадион "Нафтекс" в Бургас. В почивката след първото полувреме разпалените домакини заменят огромния портрет на Георги с пиротехническо шоу, което покрива терена с дим и възмущава представителите на УЕФА. Когато отборът му повежда с един гол,

сякаш самият дух на покойния собственик крачи гордо по терена,

но в последния момент справедливостта надделява и два гола спасяват англичаните. (Няма данни президентът на клуба им да е замесен в контрабанда на човешки органи).

"Типично по български - винаги се давим на края на Дунава", казва Цветан. (Всъщност изразът "власите се давят накрай Дунава" не се отнася за българите - бел.ред.) Попитах го какво има предвид. Че българите все губят и изтървават победата в последния момент, уточнява той. "Като членството в ЕС?", подмятам аз.

България. Два пъти съм бил тук и си признавам, че никога не успях да разбера кой точно управлява тази страна, нито пък защо толкова много британци й се доверяват и се установяват тук, когато се пенсионират.

Цветан прави всичко възможно да ми обясни политическата обстановка в страната - озадачаващата коалиция между НДСВ на Симеон Втори (жълтата партия), социалистите от БСП и турците от ДПС, както и тяхната опозиция СДС (синята партия), националистите от "Атака" и сума други формации.

По-късно от журналисти в София, с които се запознах в деня на пристигането си, ми разказват за

две други ключови абревиатури - СИК и ВИС.

И двете са чадъри на подземния свят, сенчеста сбирщина от бивши борци и щангисти, основали охранителни фирми след падането на комунизма и закупили нужните им политици в МВР и финансовото министерство. СИК била като "Мултигруп" за Илиев и очевидно свързана с БСП.

Така че кой всъщност има думата тук? Пак питам Цветан, докато пътуваме за Слънчев бряг, към мястото, където Илиев намери смъртта си и където той и съратниците му струпват част от милионите си.

Внезапно малкият ни фолксваген е почти избутан от пътя заради прелитащия край нас джип "Хамър" със святкащи фарове, следван от три мерцедеса S-класа, натъпкани с бодигардове.

"Ако не продаваш наркотици или оръжие, няма да те гръмнат, но пък цял живот ще си караш фолксваген", обяснява Цветан. Съгласявам се с него.

В "Мултиплейс Буда пар", където Илиев е пронизан от фаталния куршум, няма кой знае какво да се види. Прозорците са запечатани, а върху малка дъска е закачен плющящ на вятъра некролог, на който пише: "Георги Андреев Илиев... ние сме с теб в мислите и сънищата си, поклон пред светлата ти памет. От персонала на "Мултиплейс".

Според вестниците в онази нощ Илиев се отказал да остане в бара, известен със своите проститутки ("Било е проява на слабост, всъщност на жена му не й харесваше", казва Цветан) и се е обадил на един от подчинените си в "Локомотив". "Ела да пием по една ракия", казал той и това били последните му думи.

Спираме до близкия хотел "Хелена сандс", където са отседнали футболистите на "Болтън". Направих си резервация там с надеждата да поговоря с треньора им Алардайс.

На рецепцията виси голяма снимка на Джордж и Барбара Буш. "Кои са тези", питам и получавам отговор:

"Тези ли? Приятели на собственика."

Проучих малко въпроса и установих, че предприемачът е Младен Мутафчийски, управлявал навремето държавната оръжейна компания "Тератон".

Не откривам Алардайс, но на бижутерийния шанд на "Шопар" се засичам с Джей Джей Окоча, който търси да купи нещо за госпожата. Пожелавам му успех на следващия им мач в неделя.

Междувременно Цветан иска да ми покаже още един от феномените на Слънчев бряг - безконтролната спекулация с имоти, 80% от която се дължи на британските инвеститори.

Ейдриън Мъсгрейв от "Бългериън пропъртис" разказва, че продава между един и три апартамента на ден. Британците прииждат отвсякъде, но мнозина се местят тук от Испания, след като им е писнало от пробойните в тамошното строително законодателство, обяснява той.

После ме уверява, че в Слънчев бряг правилата са по-стриктни, отколкото в родната Великобритания и затова с жена си продали имотите си там, като закупили апартамент в Сливен и четири къщи в околните селища.

В Бургас и Слънчев бряг има над 1300 фирми за търговия с недвижими имоти,

борещи се за непрестанно нарастващия брой пришълци от Острова. През 2001 г. страната е посетена 69 000 британци, а през 2004 г. - от 259 000, като повечето от тях идват на лов за имоти.

На изложението "Property Investor Show" в "Ексел сентър" по-миналата седмица повече от половината щандове бяха посветени на България.

После Цветан ме отвежда на юг, към границата с Турция и село Синеморец, което, както той ми обещава, приличало на "Плажът", филма с Леонардо ди Каприо.

Пътят е финансиран от ЕС, за което ни напомнят огромни табели със звездите на син фон, но вече има ужасно много дупки. Подрусвайки се, преминаваме през

някакви останки от комунистическата епоха на Тодор Живков -

изоставена свинеферма, въглищна мина, която всъщност никога не е работила, тъй като на практика тук няма въглища, и корабостроителница, която, кълне се Цветан, продала яхта на Бил Клинтън.

Движението беше оскъдно, освен ладите, пълни със селяни с ядосано изражение. Въпреки морето, пейзажът е суров, безпощаден и буквално задушен от ниски храсти.

Питам спътника си какво мисли за мнението на Ейдриън за местното строително законодателство. Ако имаш хамър, бодигардове и торби с пари, разрешението за строеж наистина идва малко по-бързо, признава той, но добавя обнадеждено: "Нали така е започнал и капитализмът у вас и в Америка?".

Непоправим оптимист, Цветан се чуди може ли страната му да се сравни с Испания - която определено изглеждаше като България преди 10 години.

Отговарям му, че според мен Барселона все пак ще си остане по-привлекателна за туристите, които тръгват на екскурзия само за един уикенд.

"Ами Велико Търново?", пита той. Пътят ни продължава покрай магарета, недостроени вили и купища смет.

Синеморец се оказва доста приятно място, с пясъчна ивица, която отделя морето от една сладководна лагуна и гъстата гора. Има и едно заливче, където

наистина би могло да се заснеме нискобюджетна версия на "Плажът".

Когато се връщаме в Бургас след залез слънце, високите като кули соцблокове изпъкват в тъмнината. Докато минаваме отново край назъбения силует на стадион "Нафтекс", Цветан обявява: "Българския Лас Вегас!"

На другата сутрин той ме взима в 5,30 ч. от "Хелена сандс" и ме откарва с колата до София за четири и половина часа.

Във вътрешността на страната слънчевото време по крайбрежието е отстъпило място на проливен дъжд, затова сядаме в едно кафене срещу сградата на парламента, откъдето се виждат и златните кубета на мемориалната църква "Св. Александър Невски".

По-нататък огромен електронен часовник върху сградата на "Banque Nationale de Paris" отброява дните, оставащи до членството в ЕС.

На масата ни сядат някои от журналистите, с които се запознах по-рано през седмицата, и аз продължавам усилията си да схвана всичко около ВИС, СИК и правителството. В един момент започвам да съставям дълъг и объркан

списък с труднопроизносими имена на вероятни мъртъвци.

Константин Димитров, гръмнат на площад "Ван Дам" в Амстердам през 2003 г., и Илия Павлов, приятел на Илиев и основател на "Мултигруп", убит същата година. Павлов направил първия си милион с покупката на руска подводница, която препродал за старо желязо. Един покоен журналист първи започна да пише за това, уточнява Цветан.

За да сме точни, обсъждаме и тримата най-богати българи според полското сп. "Впрост", което прави такива класации всяка година. На 500 млн. се оценява състоянието на Васил Божков по прякор Черепа, собственик на футболния отбор ЦСКА и няколко хазартни фирми. Втора е Дарина Павлова, вдовицата на Павлов, а трети е Емил Кюлев, банкер и бивш служител в МВР.

Докато и тримата са успели да постигнат известно равнище на легитимност, след тях се нареждат куп български гангстери, които

правят каквото си поискат, макар и с известен риск -

през последните четири години 60 от тях са ликвидирани. Сред оцелелите в битката на СИК срещу ВИС влизат мъже с прякори като Коце Маца, Маймуната, Пилето, Златко Баретата, Козела от Пловдив, Малката Маслинка (мисля, че Голямата вече си е отишъл), както и Клюна (sic!).

Повечето печелят от търговията с хероин и контрабандния трафик на хора, а правораздавателната система е твърде слаба, за да обуздае когото и да било от тях.

Водя си записки бързо, за да не изпусна нещо, когато звънва мобилният телефон на Димитър - един от журналистите. Получава сведения, че в Сливен става нещо - взривили са някого във "Фолксваген Туарег".

Което затваря кръга и ни връща отново към Ейдриън Мъсгрейв, британците, цените на имотите и Димитър, който натъжено разказва как брат му в Бургас печели доста от това.

Наскоро му ходил на гости и научил някои врътки. Един от съветите бил: "Ако някой иска да продава за 150 000 евро, пусни обява, че струва 180 000 и

винаги ще се намери някой идиот, готов да купи за по-голямата сума."

Всички наоколо познаваха британски пенсионери, които живеят някъде в провинцията - в планините, край лозята, около Слънчев бряг - и плащат скромни суми на местния обслужващ персонал, а той, от своя страна, доволно допълва с тези пари своите собствени мизерни пенсии от държавата.

Изглеждаше, че повечето журналисти нямат нищо против да влязат в бизнеса с недвижими имоти: това би означавало да спечелят лесни пари и определено да избегнат риска в редакцията да им се обади Малката Маслинка с въпрос може ли да си поговорите за твоето погребение.

Дъждът продължи да вали, като чукаше шумно по стъклата и замъгляваше изгледа с часовника на фасадата на BNP. Там остават около 470 дни до еврочленството, но миналата седмица в Брюксел българите получиха (sic!) доклад с червени, оранжеви и зелени страници, предупреждаващ за

проблеми, които била забавили влизането им в ЕС.

В червената част според българската преса е съдебната система, която докато не е в състояние да се занимае със СИК и ВИС, си остава безпомощна.

На летището в София се заслушвам в кикота на фенове на "Болтън", които разказват как са били замеряни с бутилки и чаши в Бургас. Друга група отпътуващи британци разговаряха оживено на път за самолета за цените на квадратния метър и 26-процентното увеличение тази година.

Може би страната на Златко Баретата е отговорът на пенсионната криза и може би Велико Търново е новата Барселона. Но докато излитахме в мъглата, изпитах безпокойство, че по пътя към устието на реката някой може да се удави.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар