Ивелин Йорданов, член на БСП и на Управителния съвет на фондация “Куиър”: Едни и същи хора в БСП години наред заемат едни и същи постове. Бургас.

02.12.2005 19:20 Новината е видяна 5315 пъти

Ивелин Йорданов, член на БСП и на Управителния съвет на фондация “Куиър”: Едни и същи хора в БСП години наред заемат едни и същи постове
Какво очаквате да се случи на конгреса?

Нищо интересно. Предполагам, че ще възникнат дискусии по много въпроси. Според мен ще бъде полезно, ако това, което партийни лидери повдигат като въпроси “за” или “против” определени политики на правителството да се изговори на конгреса, защото е нормално да съществуват различни мнения. Не е нормално, ако те останат недоизказани или казани само по вестниците. Да си кажат, каквото имат да си казват. Едва ли това ще промени нещо в БСП . Разбирам, че там има противоречия между някои партийни другари и в политиката на правителството. Поне да си го кажат и да изпуснат малко напрежението. Предполагам, че това ще бъде основният успех на конгреса. Говоря за реалните неща. Лозунгите и другите неща, вие ги знаете...

Точно това искам да попитам - в лозунгите се говори за промяна. Ще има ли някакви промени след този форум?

Ако върнем назад, помня от 1990 година насам, винаги в лозунгите има промяна. Няма да забравя на конгрес през 1996г., аз просто онемях, като го прочетох, но в партиен документ имаше предложение за решение на конгреса: “Осигуряване на повече дърва за населението”. Това е цитат от предложение за решение на конгрес. Ще го помня цял живот. Такива комични неща сигурно и тук ще има. Дай боже да има, както казват, подмладяване и обновяване на Висшия съвет (ВС), например. Не мога да кажа дали това ще се случи.

За това подмладяване се говори непрекъснато. В Изпълнителното бюро има млади хора, но по места изобщо не им беше дадена възможност за реализация – 3/4 от ръководствата на общинските организации бяха преизбрани.

Някои спекулират дори, че някакви 40 процента са новите – абсолютна спекулация. Ако погледнем, най-важни са организациите в областните градове. Всички останали организации, моите уважения към тях, но те нямат влияние при формирането на политика. Най-важни са председателите на областните съвети и председателите на общинските съвети в областните градове. Там промените са много малки. Аз лично знам само за една съществена – тя е в Плевен, младо момче на 30-на години спечели лидерския пост в плевенската организация. Моите поздравления. За други промени лично аз не знам и не съм чувал. В ключови организации като София,Пловдив, Варна, Бургас, Русе и т.н. до 28 – няма промяна.

Темата за младите и старите в БСП отново възникна покрай конфренциите. Някои дори обвиниха медиите, че преекспонират темата, а Татяна Дончева дори каза, че трябва да се използват тези с 20-годишен организационен опит. Как трябва да се намери баланса и ще стане ли това скоро?

Аз не съм оптимист, че ще се намери такъв баланс, освен ако няма следващ провал на БСП в управлението, някакъв шок, сътресение, което да предизвика сериозно обновяване. Иначе убеден съм, че няма да се намери такъв баланс. Мисля също, че проблем между млади и стари реално може би няма, но е проблем това, че няма млади хора на ключови позиции. Защото все пак младите хора имат много по-различно мислене от старите, по-модерно и те могат да дават по-добри решения на проблемите в България. А нали най-важното е да решиш някакви проблеми в държавата, за да те харесат избирателите и да те изберат отново. Това е смисълът на функционирането на всяка партия и според мен младите биха били по-добри в това отношение. Тук въпросът не е толкова млади и стари, а говорим за нови и стари лица. В България сме в такъв период - млада демокрация и партийните фигури и обществените лица се изхабяват много бързо. Проблемите, с които се ангажират са много сложни, бързо събират негативи и лично аз, ако бях партиен лидер и съм събрал негатив, бих се дръпнал веднага, за да дам възможност на партията да не понесе тези негативи. Колкото и комично да звучи, пример в това отношение е Жан Виденов. През 1996г., аз не знам какви подбуди е имал, но той си подаде оставката, тръгна си и с това голяма част от негативите се стовариха лично върху него, а БСП успя малко по малко да излезе от този негативизъм, който тогава беше събрала. Докато сега никой от БСП няма намерение да отстъпва назад. А е нормално през определен период да има обновяване, не може да се пенсионираш като депутат, това не е професия. В този смисъл, аз напълно подкрепям идеята за мандатност. БСП е голяма партия с много членове. Два мандата стигат за да покажеш потенциала си на даден пост. Ако си кадърен отиваш по-нагоре и идва следващия. Ако си боклук, връщаш се там, откъдето си дошъл. И всички забравят за теб.

Не е ли това проблемът, че старите лица не допускат новите?

Точно така. Това е проблемът. Младите по принцип са малко в БСП и в този смисъл нормално е, ако имаш 10 процента млади хора членове, да имаш 10 процента и в ръководните органи. Не може 10 процента да управляват останалите 90. Проблемът е точно нови и стари лица.

Напоследък възникна и една друга дискусия в тази връзка – за това, че не трябва да се съвместяват партийни с други постове. Някои го направиха, други....

Аз не съм чул някой да го направи, но сигурно има и такива. Няма да го направят поради простия факт, че те виждат, че министри съвместяват партийни постове и всеки си казва: “За тях може, за нас защо да не може?” и си правят пас, разбира се. Мисля, че отдавна висшето партийно ръководство на БСП няма особено влияние върху местните си структури, особено що се отнася до лични кадрови въпроси. Няма особено влияние нито при определяне на кметски кандидатури, нито на депутатски листи и сега също при определянето на партийни председатели. Това е и причината да искат да променят устава и да централизират БСП. За мен проблемът въобще не е в структурата и в устава. Проблемът е в хората. Такива са ни местните организации, такива са лидерите, които те си избират или лидерите се самоизбират, няма значение. И заради това да смениш цялата структура и целия начин на действие на БСП, според мен, няма смисъл. Защото хората ще си останат същите. И това ще доведе до по-сериозни проблеми в партията. Когато има проблем с даден човек, той се решава, само когато този човек бъде отстранен, а не с промяна на структура и начин на управление на партията.

А вие одобрявате ли тези промени, защото много хора критикуват, че БСП няма да е толкова демократична и т.н.?

Според мен голяма ценност на БСП е демократичната структура и демократичния начин на съществуване на партията. Това е едно от първите сериозни завоевания от промяната и реформата на БСП и ще бъде грешка, ако върнем назад времето – към 1990-та година и по-рано. Вярно е, че БСП е най-демократичната партия в България. Вярно е, че това понякога създава проблеми. Но за мен това в бъдеще ще допринася за свеж приток на хора в БСП. Демокрацията може и да не е най-доброто, ама нали няма измислено по-добро. Много трудно висшето ръководство ще задължи някой да му изпълнява решенията, ако този някой не приема тези решения, не ги е осъзнал. По-вярното, според мен е във формирането на решенията да участват и тези, които ще ги изпълняват след това, отколкото само да се спускат решения.

Да, но тази демокрация не създава ли в момента хаос в БСП. Говорим формално, друг е въпросът за това как става на практика. Ето, утре ще се избира ВС, а лидерът Станишев няма механизъм да може да влияе и така може да се окаже ,че всички са негови опоненти.

Това пак е аномалия в БСП. Пак не е проблем структурата и механизма, а хората. На конгреса ще бъдат 600-700 делегати. Тези хора, когато гласуват определени политически решения, ги гласуват автоматично. Повечето – голяма част от тях въобще не се замислят какво гласуват и общо взето подкрепят всичко, каквото им предложи ръководството. Те не стават да изразят мнение, ако са против това нещо и въобще не се замислят дали са против. Но след това, когато избират конкретни личности, които да творят тази политика, за която те преди малко са гласували, те избират понякога точно личности, които са против нея и няма да я изпълняват. Това е проблем на делегатите на конгреса и те трябва да си решат този проблем, а не да сменяме цялата структура на партията. Това става от години между другото, не само сега. Навремето и Първанов и Жан Виденов печелиха конгресите, а във ВС попадаха с огромни мнозинства хора, които бяха техни върли опоненти. Делегатите трябва да са наясно, че този човек – Сергей Станишев в случая - има такава и такава политика, кои хора са готови да изпълняват и подкрепят неговата политиката и когато те избират Сергей Станишев да знаят, че изборът е “тези хора заедно с него ще изпълняват тази политика”. Ако избират другата политика, да не избират Сергей Станишев.

Как обаче на практика да стане това, като например утре делегатите ще трябва да изберат 80-90 човека от 700 кандидатури? Невъзможно е да познават или да знаят нещо за всички.

Промяната на начина за избор на ВС е друга тема. Може да се помисли за подобна промяна, защото е вярно - 700 делегати – 700 кандидати за ВС. Това е абсолютно ненормално. Трябва да се увеличат делегираните членове на ВС. Първо е хубаво да се промени малко структурата на БСП в смисъл не демокрация-централизация, а начин на изграждане на БСП. Сега БСП е изградена на квартални организации. Никакви други. Това е основното ядро. Тези организации са се превърнали в пенсионерски клубове. Трябва да се направят клубове по интереси. В цял свят това го има. Например клубове на учителите, на лекарите, на чиновниците – най-лесно така се прави политика. Учителите се произнасят по въпроси от своята компетентност и т.н. Тези клубове по интереси могат да си имат една федерация на национално ниво и така няколко федерации, например 16 федерации - 16 министерства, съвсем принципно говоря дали федерации ще ги наречем или нещо друго няма значение. И те вече могат на делегатски принцип да си избират членове на ВС. Същото е с младежки структури, женски структури и т.н. И може би една много малка част от членовете да се избират от делегатите на конгреса, защото тогава пък ще е безсмислен конгресът. Докато сега има делегирани, но тях ги избират пак от областта, т.е. кварталните партийни организации избират. Според мен това е порочното, а не демокрацията в структурата на БСП. И другото – какво значи делегатите не познават 700 души кандидати – да, но познават сигурно 50 души. Всеки делегат ще си направи труда да се запознае с биографии и тогава ще избира. Тази ситема не е толкова лоша и е демократична, но порокът е, че делегатите не сядат половин час да прочетат имената, да помислят кого познават и кого не и за кого биха гласували, а чакат някой да им подаде листче, на което пише правилните хора. Затова се получават такива аномалии във Висшия съвет, а не защото начинът на гласуване е толкова порочен. Да, хубаво е да се промени системата, но даже и в тези рамки има какво да се направи. Просто делегатите трябва да подходят отговорно в избора си. Другият пример за демокрация и централизация е в София. Аз останах с впечатление, че донякъде кметската кандидатура на Татяна Дончева беше наложена от един или няколко души, няма значение. Лично на мен Татяна Дончева много ми харесва като политик, като тези, които отстоява, като идеи и поведение – говоря за принципа. Аз не познавам начина на функциониране на софийската градска организация, но тя очевидно беше наложена и то срещу мнението на мнозинството членове и симпатизанти на БСП, защото 60 или 100 000 членове не са излезли да гласуват. Друг е въпросът дали те щяха да обърнат резултата, аз взимам просто пример как действа централизмът. Същото ще стане, когато променят устава – ще налагат решения на местните организации и хората просто няма да гласуват. Какви са решенията, които трябва да бъдат налагани – основното е по време на избори кой да бъде кандидатът. Когато на местно ниво не го приемат, те просто няма да гласуват за него и БСП пак няма да има достатъчно ресурс да управлява. Ето, сега БСП няма абсолютно мнозинство и от там идват всички тези противоречия – защо не си изпълнява обещанията, защо това, защо онова. След 8 години в опозиция БСП не спечели изборите, това е истината, другото са илюзии. То се вижда вече, всеки умен човек вижда. Да, има министър-председател, но вижте политиката, която той е принуден да води. Ето, бюджетът е най-важният закон, който всяка година една партия предлага. Основните параметри, аз съм икономист и съм се вглеждал в този бюджет, са едно към едно от предизборната програма на НДСВ. Няма значение дали те са по-добри или не. Говорят, че БСП обещала това и това да свърши, същевременно не може да го реализира и никой не задава въпроса “Защо стигнахме до тук?” и няма и да го зададат. Когато се провалят тогава ще се сетят и веднага ще се намерят герои.

Структура и устав ги обсъдихме, а как виждате форума откъм идеи и политика?

Пак нищо интересно и нищо ново. Да, нова политика се задава от конгрес, но се задава преди избори. Тогава има смисъл. Малко невъзпитано към избирателите ти е да спечелиш с една политика и след това да я промениш. Това е непочтено към избирателите и затова аз не очаквам да има нова политика. Освен това там повечето от хората отиват не за нова политика, а за нови постове. Това е трагичното в случая. Затова има 700 кандидати, защото разглеждат попадането си във ВС като възможност за нов пост – било на местно ниво, било на национално. И от такива хора, които са вперени в това как да станат членове на ВС – 700 делегата и 700 кандидата как да очакваш да правят нова политика. Според мен е изключено. Да не говорим, че каквато и политика да задава конгресът, коалиционното управление предполага да бъде възприета и от другите двама коалиционни партньори и това също демотивира хората да не предлагат някаква сериозна промяна в политиката.

Като говорим за идеи, например ще има предложение за възраждане на бригадирското движение. Вие как гледате на тази идея?

Идеята е много скандална. В 21 век, в 2005 г. да предложиш възстановяване на бригадирското движение, на една система от преди 50-60 години е скандално. И това пак показва в какво състояние се намира БСП, ако се вгледаме навътре. Защото повечето хора виждат един млад Сергей Станишев, виждат няколко лица, които се появяват от името на БСП и за тях това е БСП. Но те не питат как тези хора правят вътре политика с кадровия състав, който имат – много трудно. Според мен, на Сергей Станишев му е изключително трудно. И да се роди такава идея в главата на човек, който е депутат от БСП е много показателно какви хора има в БСП, които имат влияние и които по някакъв начин управляват в БСП. Това е доказателство, че БСП не е реформирана – който твърди,че БСП е реформирана, нека да погледне тези изявления и други от преди. Освен това, тези депутати вместо да мислят за решаване на някакъв конкретен проблем на младите хора, те мислят за бригадирски движения. Основната задача на всяко дете или младеж не е да работи и да строи пътища, основната цел е да учи, да получи качествено образование и да знае езици. Това е голям проблем в България и децата с по-големи възможности отиват в чужбина да го получат. Вместо да се помисли как да се реформира тази образователна система, се мисли кой да строи пътища.... Има кой да строи пътища – в пазарната икономика ги строят инвеститорите, държавата ги подпомага по различни начини и т .н. Пътищата се строят от данъците, които плащаме – не е нужно да се използва детски или младежки труд, да ги използваме за други неща – да ги обучаваме, защото това ни е бъдещето, те ще ни управляват след време.

Все пак идеята на Апостол Димитров не е за връщане на бригадирското движение във вида му от онова време, то няма е задължително. Кое точно ви притеснява- асоциацията с миналото или нецелесъобразността?

Първо асоциацията с миналото. Това показва, че БСП пак гледа назад към миналото си. Веднъж завинаги трябва да бъде казано на тези хора, колкото и болезнено да звучи за тях, че БСП приключи с комунистическия период в миналото си. Времето вече е друго, живеем в друг свят – такива неща са невъзможни да се случат. Това е едното. Второто е точно целесъобразността. Децата трябва да учат, младежите трябва да инвестират в своето образованието. В един капиталистически свят, колкото и зле да звучи това за другарите, основният капитал, единственият даже, с който разполага един млад човек е знанията, които е получил. От това зависи какъв ще е животът му – ще успява или няма да успява, ще бъде обречен на мизерия или ще живее по-добре. И вместо тези депутати да помислят как да направят така в България да се получат адекватни знания – ще сме членове на Европейския съюз и ще се конкурираме с милиони европейци, те мислят как да използват младежите да строят пътища. Това е смешно. Ако това беше ефективно- ние ли сме най-умната нация да се сетим да го правим, нямаше ли и други да го правят и да постигнат успехи.

Казвате, че БСП гледа в миналото. Много ли са хората, които гледат в миналото?

Ами не са малко. Според мен са мнозинство – говоря за членската маса. За щастие в ръководството не, но между ръководството и членската маса има голяма пропаст, което пак задава проблеми в съществуването на партията. Те говорят на различни езици. Няма нормална комуникация.

Не искам да връщам разговора на темата за млади и стари, но има ли нещо общо това с тази пропаст?

Да, със сигурност се дължи на това, защото едни и същи хора години наред заемат едни и същи постове и с това демотивират другите. Нормален млад човек за какво би дошъл в БСП? Само за едно – за да реализира своите възможности и потенциал в управлението. Само затова би членувал в партия в случая БСП, но и във всяка друга партия. Илюзия е, ако си мислим, че някой млад човек, който наистина става за нещо, ще бъде член на БСП, само за да ходи на партийни събрания и да плаща членски внос. Това е илюзия. Който го твърди – лъже. И докато БСП ясно не покаже, че дава път на можещи хора – млади и стари, по нормален начин те сами да могат да се състезават и да печелят било постове, било други неща – да творят идеи и политики, няма да има свежи хора в БСП. А иначе сигурно на всяка конференция и занапред ще отчитат 100-200 души млади хора приети. Да, но няма реална промяна в политиката на БСП и на хората, които я осъществяват и няма да има. И все по-трудно ще се печелят избиратели, за абсолютни мнозинства да не говорим. И ще ни обвиняват, че не си изпълняваме обещанията, а пък ние ще се оправдаваме с коалиционните партньори. Омагьосан кръг, от който излизане няма. Освен с радикални промени в партията. Когато му дойде времето, разбира се.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар