Музиката и спортът премахват тиковете. Бургас.

07.12.2005 12:44 Новината е видяна 4430 пъти

Музиката и спортът премахват тиковете
Едва ли някога сте се замисляли защо колегата ви мига толкова много и как успява да го прави толкова бързо. Или защо шефът ви толкова често облизва устните си. Причината за това не е желанието да има розов цвят на устата, а неволно движение, предизвикано от нерви. Тези неволни движения са известни като тикове. Могат да са най-разнообразни. Най-честите са именно бързото мигане и облизването на устата. Нерядко се срещат и под- смъркване, клатене или накланяне на главата в една посока, повдигане на рамото и пр. За тикове се приемат и неволно издавани нечленоразделни звуци като лай, грухтене или нещо подобно. Тези звуци се явяват по време на разговор или извън него. По правило тиковете се засилват, когато човек е емоционално напрегнат, а щом е спокоен, отзвучават. По време на сън изчезват. Понякога неволните движения са сигнали за мозъчни увреждания. Например при болестта епидемичен енцефалит се появяват тикове, които остават постоянни за дълго време. Често потрепванията на мускулите засягат долната част на лицето и се съчетават с движения на диафрагмата. Може да са съпроводени от неприятни звуци. За разлика от тях тиковете, които са резултат от невротични състояния, засягат горната част на лицето. Сигнал за настъпваща невроза е усещането у човека, че нещо го стяга или му пречи. Такива хора често отмятат глава, сякаш изразяват някакво отрицание или искат да се освободят от стягаща ги яка. Покашлянето и сумтенето могат също да са тикове. Наблюдават се тикове на ръцете и краката. Има и подражателни действия, които се наблюдават у малките деца. По-често се засягат момичетата. В детската възраст тиковете се причиняват от неприятни изживявания, особено от уплаха. Например след пожар, нападение от куче или друго животно, скандали в семейството, груби отношения в училище. Ако малчуганите остават трайно в неприятна за тях среда и постоянно са лишени от родителска топлина и внимание, тиковете се закрепват и продължават през юношеството и в зрялата възраст. Има и случаи, когато се фиксират определени реакции. Например момиче, чийто кичур коса пада пред окото й, прави движения с глава, за да отметне кичура. Отмятането може да остане като тик дори и след промяна на прическата. Движенията, които се запазват, налагат продължително психотерапевтично лечение. Тиковете сами по себе си са невинни състояния, които при уравновесяване на емоционалното състояние преминат след време. Но при силно нервно натоварване те връхлитат пациента отново. За да се предотврати това, е нужно своевременно лечение при специалист по неврология. Той трябва да направи необходимите изследвания и след преценка на конкретния пациент да предпише медикаментозно лечение. Най-често се препоръчват успокоителни средства. Много важно е болният да забрави за тиковете. Пострадалите деца не бива да се наказват или заплашват. Напротив! Те се нуждаят от топлина и родителска обич. Задължително е учителите им да знаят за това състояние. Така те ще имат правилно отношение към пострадалите малчугани и няма да им се карат. Децата се нуждаят от нормален дневен режим с разходки на чист въздух. Не бива да се включват в игри, които изискват повтарящи се еднообразни движения. Задължително е пациентите да живеят в уют, без силни отрицателни емоции. Доколкото е възможно пострадалите зрели хора трябва да поддържат приятна и умерена напрегнатост в работата си. Много полезни са физическите занимания, които действат общоукрепващо на тялото. Препоръчват се още приятни емоции от контакти с различни изкуства. Лечебно е всичко, което успокоява нервната система, облагородява духа и внася хармония в живота.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар