Зад "паяците" в София стои мафията, твърди Елена Йончева. Бургас.

27.12.2005 08:05 Новината е видяна 4558 пъти

Зад "паяците" в София стои мафията, твърди Елена Йончева
Телевизионната звезда Елена Йончева избра "Стандарт" за първото си интервю, след като нейният приятел Сергей Станишев стана министър-председател. Какво се промени в живота й, след като смени апартамента с премиерската резиденция в Бояна? Ще продължи ли да прави репортажи от най-горещите точки на света? Какво я радва и какво я дразни най-много у нас в момента? Отговорите на тези въпроси потърсихме от Елена Йончева. Елена, ще си говорим на ти, колеги сме, отдавна се познаваме. Кажи ми какво се промени в твоя живот?

- Не се промени толкова много. Преместването от едно жилище в друго не води до някаква съществена промяна. Единственото, което се промени, е, че аз на практика Сергей го виждам едва късно вечер. Единственото време, когато можем да си говорим, това е сутрин, ако той успее да пие кафе вкъщи. Тоест... станах самотна изведнъж. Чувствам се малко като вдовица (смее се).
- Забелязвам колко много си обичаш работата?

- Много си обичам работата, но тези два месеца, откакто се преместихме, една част от времето се занимавах с това да създам малко домашен уют. Все пак човек, когато се премести в едно жилище, макар и ведомствено, винаги трябва да си създаде малко уют Поне за мен е така. Това, изглежда, е женска работа, мъжете може би нямат отношение. Иначе снимах Азербайджан и Украйна. Това е - направих две теми.
- Ти се специализира по революциите. Как усещаш кога една революция е истинска и кога е бутафорна?

- Ако предварително знаеш какво да очакваш, е по-добре на не ходиш като репортер. Трябва да имаш предварителна информация, но трябва да си оставиш и поле за разследване, някакво място за журналистическо любопитство. Предварително никога не тръгвам с готова теза Точно така беше в Украйна, когато стана оранжевата революция. Тогава ходих два пъти. Мисля, че се получиха интересни филми, защото успях да вляза сред организаторите на най-важното движение "Пора", не само в масовката. Успях да взема интервюта от представители на правоохранителни органи, които подкрепят или не революцията. Събирайки пъзела, ти усещаш това бутафория ли е или не, какви интереси са засегнати, кой в края на краищата плаща за тази революция.
- Не се ли чувстваш самотна в твоя жанр? Ти нямаш конкуренция в България.

- Аз не мога да кажа това. Не мога да имам обективен поглед върху себе си, а съм и много критична, даже не гледам това, което съм направила, когато се излъчва. И не мога да кажа къде се намирам в медийното и телевизионното пространство.
- Аз бих се радвал, ако имаше повече Елени Йончеви.

- Има хора, които правят този тип публицистика. Има телевизии, които пращаха репортери в Ирак след войната.
- Имах предвид не толкова опасната журналистика, колкото добре направения документален филм, който си заслужава да си го запишеш на видео и да го гледаш отново. Но да те питам и за опасната журналистика - как си я представяш занапред? Ами ако в Ирак отвлекат жената на премиера?

- (Смее се.) Първо, по паспорт все още съм Йончева. Това е предимство... Впрочем подхвърлих го на Сергей, за да видя как ще реагира. Обикновено при такива пътувания му казвам в последния момент. Например в Ирак, когато ходих в края на януари и февруари тази година, му казах, когато бях уредила всичко. За да не може да ми попречи по някакъв начин. Понеже знам какъв характер е, му го сервирам в последния момент. Защото той е силен характер и може да намери някакъв аргумент, който да ме откаже. Попитах го какво би казал, а той отговори: "Не знам дали се шегуваш". Всъщност наистина не знаеше дали не се шегувам (смее се). После продължи "А може би това представлява заплаха за националната сигурност".
- А! Това имах предвид и аз.

- Ама той го каза не в този аспект. И аз го попитах защо. Впрочем той знае, че няма гаранции, че няма да те отвлекат. Каза ми: "Ами ще мисля непрекъснато за теб и няма да мога да работя". Той ми каза това, защото знае, че трябва да даде такъв аргумент, при който да ми стане жалко за него (смее се).
- Ти сигурно ще ни изненадаш отново с нещо. Може би няма да е Ирак?

- Направих два филма за Ирак, те се излъчиха през март. Сега не бих отишла отново там, защото смятам, че оттогава нищо ново не се е случило. За съжаление.
- Не експериментираш ли със себе си с тези екстремни ситуации?

- Не, не експериментирам, защото, ако беше така, бих рискувала професионален провал, а аз не бих го искала. И в този смисъл много внимателно се подготвям. Гаранция наистина няма, но трябва да имаш варианти за изход които да си ги подготвил. Защото има разлика между този тип журналистика и авантюризма.
- Все търсиш различна гледна точка. Веднъж се засякохме на срещата на върха в Халкидики. Заедно с много други журналисти аз бях с официалните делегации, а ти беше с антиглобалистите.

- Това не е, защото бягам от шаблона. Ако съм с политиците, знам, че с тях ще имам възможност за достъп на информация само до определено ниво, подобно на много други колеги. За пишещия журналист е друго, защото за теб 90% от твоя материал може да е резултат от твои наблюдения, разсъждения. Аз не мога да направя филм в резултат от моите разсъждения на фона на това как ходят някакви политици от Европа.
- Не се ли притесняваш от това, че вече не можеш свободно да даваш оценки? Не ми се ще да те питам какво мислиш за българската преса. Ти вече не можеш да кажеш - този вестник ми харесва, този не. Няма да те питам и за войната в Ирак - правилно ли е било решението или не. Няма да те питам и за опасенията на Русия във връзка с новите американски бази. Ти вече не си свободна за такива оценки. Това със сигурност го усещаш.

- Да, да. Така е. И това доста ме депресира като журналист. Все пак това е временно, нали (смее се)?
- Сега обаче ще те питам дали ще се жените.

- А, не! Недей с този въпрос! Ако има нещо ново, ще ти се обадя и ще ти кажа!
- Как прекарвате празниците?

- В София празнуваме - с приятели. С тези, с които сме били от години.
- Каква кола караш?

- Карам колата си, която карах и преди - "Пежо 206".
- Мислех, че вече те вози шофьор?

- Имаше възможност да настоявам да бъда без шофьор и без охрана. Много обичам да карам, така че в никакъв случай не бих искала да имам шофьор. Не мисля, че имам нужда от охрана. Вдигат ми колата с паяци, за десет дни два пъти ми я вдигаха.
- Спестиха ли ти поне санкциите?

- Ами! Глобиха ме. Аз много се нервирам и влизам в много сериозен диалог, макар че хората, които работят там, не са виновни. Но все пак това е техен избор, щом са се хванали на тази работа...
- Допускам, че ти е било по-лесно да говориш със сръбски главорези по време на войната в Босна?

- Абсолютно! Аз даже им го казах, на хората с паяците, че в такива случаи в България се чувствам много по-бясна отколкото за ситуациите, за които говориш. Там ти се дистанцираш, а тук - това е собственото ти семейство и го разбираш по друг начин. Защо вдигат коли, които реално не пречат на движението? Явно просто им е удобно да го правят.
- Получи се интервю на вниманието на столичния кмет Бойко Борисов.

- Нека. Ами в Западна Европа това никъде не се прави! Там има паяци, но там вдигат само коли, които правят невъзможно движението. Има много абсурди около вдигането на коли. Например, че не знаеш, къде са я закарали, или дали не е открадната. Това е не само противозаконно, но и нехуманно, бих казала. После процедурата за освобождаване от паяка е абсурдна. Трето, вместо паяк в много случаи е по-логично да се сложи скоба или да се наложи глоба. Но очевидно в София е така, защото кметът Хикс е сключил договор с мафията Игрек, и от паяците текат пари. Това не е сегашният кмет. На всички нещата са ясни, но не се коментират.
- Не попадна ли на катаджии, които се стреснаха, като видяха на кого са налетели?

- Да, имаше такъв случай. Човекът в униформа ме попита защо не съм в списъка. Попитах в кой списък. И те ми обясниха, че имат списък с хора, чиито коли не трябва да се вдигат. Там е Софиянски, съпругата му, децата му и така нататък. Ама аз не искам да съм в някакви списъци Искам да живея в нещо, което ще прозвучи много банално - в един нормален град. Да, ще си платя глобата, ако съм спряла неправилно, но няма да те унижават. Не става дума за мен, става дума за другите хора. Нека да има ред, нека парите от глобите отиват в общината, не при мутрите.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар