Днес честваме Бабинден. Бургас.

08.01.2006 13:00 Новината е видяна 4866 пъти

Днес честваме Бабинден
Днес, 8 януари, честваме Бабинден.
Бабинден е празник, тясно свързан с народния бит и култура. Той е от тъй наречените "Зимни народни празници". Празнуван на 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил, той е празник на народните акушерки. Това е денят в който се засвидетелства почитта и уважението към тези, които първи посрещат родилия се нов живот.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала"), червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар