В новините
 
21.01.2006 12:14   Новината е видяна 1730 пъти
Интервю с БЕЛОСЛАВА
В края на декември 2005 г. популярната изпълнителка Белослава представи наживо втория си студиен албум, озаглавен “Слушай ме”. Концертът-промоция бе организиран в Народен театър “Иван Вазов” и доведе многобройна публика ценители на качествената музика.


Новите композиции на Белослава прозвучаха на живо под акомпанимента на джазовия пианист Живко Петров и гост-музикантите Лили Йончева, Калин Вельов, Юрий Божинов, Миро от “Сафо” и Венци Благоев.



“Слушай ме” е вторият студиен албум на Белослава, който излиза три години след дебютния й албум “Улици”. Парчетата в него са 13, като пилотният сингъл “Слушай ме” се появи преди две години. Песента носи едно много лично послание и всъщност има две лица - два видеоклипа, заснети от творческия тандем на Теди и Темелко Темелкови. Белослава е позната и с дуетите си “И твойта майка също” с група “Ъпсурт” и “А дали е така” и “Всеки път” със Спенс.

Месец след това събитие, Белослава разказва за вълненията си преди и след концерта в едно интервю за Avtora.com


.: Как мина концерт-промоцията на новия ти албум “Слушай ме”, който вече е и на пазара?

Белослава: От сърце мога да кажа, че сбъднах една много голяма моя мечта. Не съм очаквала, че ще бъде толкова хубаво. Аз съм си го представяла, мечтала съм, през нощите съм мислила за него, всячески съм си го рисувала в главата в последните няколко години, но това, което се случи, надхвърли очакванията ми. Усещането от колегите ми на сцената, от хората, които дойдоха, беше съвършената комбинация и формула. Безценно беше това, което се случи, и оттогава се чувствам буквално изпразнена. Седнала съм здраво на земята и се чудя, а сега накъде. Много високо летяхме по време на концерта, много плакахме, плакаха хора от залата, аз на няколко пъти едва се удържах. Живко Петров и него го видях да плаче. Беше много хубаво, искам пак.


.: Как подбра гост-изпълнителите за концерта и имаше ли такива, които не успя да поканиш?

Исках да дойде Митко Семов – той е един прекрасен барабанист, с когото работих преди две години, но, за съжаление, беше в Москва. Барабанисти нямахме, но се радвам, че за първи път работих с Калин Вельов. Беше много любопитен и интересен звукът от кахома, на който той свиреше, а и беше добра комбинация съвместната работа на Калин с Лили Йончева, те също не бяха свирили заедно. Аз избирам по-принцип хората, с които работя човешки, не ги избирам професионално, трябва като хора да си допадаме, да ни е леко, да ни е приятно, да не се чувстваме чужди един от друг. И това, което се случи на концерта с тези хора – Юри Божинов, Венци Благоев, Миро от “Сафо”, Живко Петров, беше взривоопасно.


.: Какво чувство преобладава в албума “Слушай ме”?

Топло, меко и леко. Преобладава може би някак си огледалото на това, което съм аз. Не знам отстрани как изглежда, но за мен то не е много по-различно от моята същност като човек. Това, че и музиката, и текстовете, и настроенията, и темпото, всичко взето заедно, е някак си лицето на последните три години, в които бях по-ъндърграунд, по клубовете. Чувствах се длъжник – в добрия смисъл на тази дума, към хората, които идват, и пеят всички песни.

Ангажиментът да направиш добър втория албум е много голям. Синдромът “втори албум” се оказа много труден, защото знаеш повече, извървял си малко по-дълъг път от първия и нямаш право да излъжеш хората, които веднъж са били с теб и които слушат тази музика. Беше ми много трудно, а да не говорим, че останах и без продуценти. “AveNew Productions” се разпаднаха, аз 5 г. работих с тях и останах сама на пазара. Трябваше да понауча шоубизнеса, регистрирах си лейбъл, който се казва “Блу Блу Блу”. Оказа се много сложно да си сам сред вълци, а и да не говорим, че когато се занимаваш с изкуство, ти нямаш прагматичното мислене да си бизнесмен и да знаеш как да се продаваш. Извървях и този път сама и съм щастлива, че знам какво и как, за да съм по-силна и да мога да си пожелавам повече неща за в бъдеще.


.: Още преди две години избра заглавието на албума и не го промени. Защо?

Подсъзнателно стана. Така се казваше сингълът и после, като се замислих, самата песен “Слушай ме” е много силна и много значи за мен. И самото послание “Слушай ме” е наистина това, което искам да кажа. Имам какво да кажа и искам да бъда чута, заради това вътре в албума съм написала едно мъничко послание, в което пише, че е за всеки, който иска да го чуе и за всеки, който не иска да го чуе. Неминуемо дори да ти мине покрай ухото ти се вслушваш. Много е важно да се чуваме в чисто житейски план.


Белослава Снимки: Avtora.com

.: Какво те вдъхновяваше през времето, в което писа песните?

Простичките неща. Това, което ми се случва всеки ден. Аз не живея много различен от всеки един човек живот. Напротив – много е земен, пълен с битовизъм, компромиси, задачи, безсъние. Аз съм човек, който не пропуска най-малките детайли и си мисля, че те са храна за това, което пея. Те са лицето на това, което ми се случва, и са много простички, но са много лични. Отстрани е по-различно от това, което аз усещам. Надявам се дори и малко като усещане да достигне до хората.


.: Смяташ ли, че успехът в популяризирането на даден албум се крие в записването на видеоклипове към песните?

Не, мисля че това е криворазбрана хиперкомерсиална теория на оперирани от индивидуалност хора. Аз съм против това хората да чуват с очите си. Това, че така става е безспорно, но вътрешно чуствам и по своя път виждам, че не видеоклиповете ме правят артист. Това, което ме прави артист, са клубните сцени. Пътят е много по-ценен, смислен и дълбок, когато не е маркиран, защото клиповете го маркират, те просто го окрасяват. Плюс това, клипът е последното нещо, което се случва, преди това са мисълта, желанието, трепета, музиката, текста, репетицията, студиото. Въобще много по-хубав е светът зад клипа. Клипът е за любители. Не ми звучи професионално твърдението, че клипът те продава, да продава те, но може и без него. С гордост мога да кажа, че на година правя по един клип, а клубовете са пълни, когато пея.


.: Доскоро беше в Банско. Участия ли имаше там или беше на почивка?

Почивах си. Бях там с дъщеря си Дара и със съпруга си Евгений. С любимите си хора и приятели. Карахме ски, бяхме по планините. Много обичам зимните спортове.


.: Имаш ли планирани участия скоро?

- Сега обикаляме страната. Имаме много клубни лайвове. На много корпоративни партита съм музикален домакин. Преди няколко вечери бяхме в “Мармалад” – един пловдивски прекрасен клуб, след тов пях на парти пред няколкостотин японци. Другата седмица ще пътувам до Елхово, където имам един много приятен душевен анганжимент в Дом за умственоболни деца. Любопитни неща ми се случват и си мисля вече за нов голям концерт. Искам пак онзи полет.


.: Обичаш ли да експериментираш с музиката?

Да, много обичам да експериментирам.


.: А кой е последният ти интересен експеримент?

Парчето със Спенс “Всеки път” беше донякъде скачане в неизвестното. Последната суперимпровизация беше с един DJ – Литъл Джордж. Направихме един лайв, страшно импровизиран. Той пускаше музика, а аз си измислях разни неща отгоре и стана супер хаус. Много ми се работи с диджеи, много слушам хаус музика и смятам, че основата й е много джази и много благодатна за мелодии за пеене отгоре. Мисля от следващите проекти – единият да е свързан с диджеи и да е доста хаус, и електронен. Другият да е със “Софийски солисти”, те са един прекрасен струнен оркестър, отново с Живко и Ритмус да направим един класически джаз концерт, което мисля да направя пролетта.


.: Пишеш си сама текстовете. Какъв е процесът, чакаш вдъхновение или просто идват с музиката?

Обикновено в демо записите, когато правим парчето и си измислям музиката, пея на английски, но някакви глупости, колкото да маркирам мелодията, защото за мен тя е по-важна. Винаги има послание в текста, но музиката стои преди текста за мен. И за това не претендирам текстовете ми да носят някаква поетична стойност. Просто много държа да кажа това, което мисля, да ми звучи добре, да е лесно за изпяване и някак си да носи настроението на музиката. За това нямам доверие друг да ми пише текстовете, защото те я чуват и виждат по друг начин.


.: Изпитваш ли понякога сценична треска?

Да, аз съм много емоционална и често се случва. Като не се качвам един месец на сцена или сега зимата имаме през седмица-две паузи и всеки път ми е като за първи път. Преди концерта декември се чувствах особено. Много уверена, горда и голяма се чувствах. Когато много се притеснявам пия едно малко уиски и то ми стопля гърлото, ръцете и краката. Винаги има сценична треска, иначе може би не е естествено.


.: Какво може да покачи адреналина ти?

Аз нонстоп като че ли си го покачвам. Карам бързо кола, правя нарушения, правя успешни, но рискови задминавания. Понякога карам по-бързо ски, отколкото мога да си го позволя. Сцената определено е най-големият ми адреналин. Собствените мисли са също много голям адреналин, понякога си мисля такива неща, че си мисля, че полудявам. Въобще адреналина си го търся. Искам екстремни изживявания. Веднъж скочих с бънджи от Аспаруховия мост и беше много страшно, никога повече не искам да го направя.


.: Пречи ли ти известността?

Много ме дразни. Това хоро не ми се играе. Пречи и на мен, пречи и на съпруга ми, дъщеря ми. Не ми помага и ме товари ангажиментът към хората да се усмихвам, трябва да изглеждам “еди как си”. Товари ме мисълта, че ми се разминава това как се чувствам до това как изглеждам, че хората гледат винаги външното, че преставата на всеки е различна и всеки ти дава мнение. Има малко добри страни и те са, когато хората просто ти кажат добра дума и ти се усмихнат. Тежи ми известността, но е важно да те познават, защото иначе няма как да дойдат да те чуят.


.: Какво искаш да ти донесе 2006 г.?

Още един голям концерт. Искам да попътувам, да видя Лондон, да посетя няколко хубави големи концерта. Аз пътувам от време на време по света и гледам да не изпускам концерти на кумири. Искам да намеря Джордж Бенсън, Шаде, Дайна Кроу, Хърби Хенкок, също така на Джордж Дюк искам да отида на концерт.

За Avtora.com интервюто взе: Десислава Бакърджиева




Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |