Павел Чернев: Приятелството между мен и Бойко Борисов до голяма степен раздразни Сидеров. Бургас.

23.04.2006 18:27 Новината е видяна 3828 пъти

Павел Чернев: Приятелството между мен и Бойко Борисов до голяма степен раздразни Сидеров

Фокус: Как ще обобщите това, което се случи между вас и “Атака” тази седмица?
Павел Чернев: Трудно бих избрал една дума – разочарование, предателство... различни думи, коя от коя по-силни. Боя се обаче, че цялата работа започна да отива към един твърде пошъл и евтин водевил, от който патим не толкова ние, участниците в него, а хората, които повярваха в идеята на българския национализъм, че той може да има своето политическо лице, че патриотизмът може да намери своето място като стройна стриктна програма в политическия живот на страната. Това е може би страшното последствие, което тепърва ще настъпи и ще разбие последната вяра на българите, че могат да направят нещо за нацията си. Това ме плаши в момента, а не толкова, какво толкова някой си казал. Нещата започнаха да придобиват водевилен характер.
Фокус: Щях точно да ви попитам коя серия от сапунения сериал “Покушението срещу Волен Сидеров” се снима в момента...
Павел Чернев: Аз от самото начало нарекох нещата, които се случват с покушението, бразилска сапунка. За мен се изясни в първите часове на следващия ден за какво става дума и че реално цялата история започва да прилича на комедия - с трагичен обаче за хората елемент. Защото те съвсем основателно – и това вече го знам, из цялата страна нашите симпатизанти и привърженици се питат първо: “На кого да вярваме”. И най-глупавото е всеки от нас да излиза и да казва “Вярвайте на мен”. Това е, което г-н Сидеров отказва да чуе все още. Най-доброто е да седнем като едни възрастни улегнали хора и да решим проблема, защото имаме една огромна избирателна маса, имаме огромна маса последователи, които в момента са шокирани.
Фокус: Вие сте били все пак близки с Волен Сидеров, какво той не казва до момента, страхува ли се да признае нещо?
Павел Чернев: Демоните, които мъчат съзнанието на г-н Сидеров, страхове може би и други неща. Това са нещата, които му пречат да излезе с чисто чело и да каже “А бе, сгреших”. Не че е сгрешил фатално в онази нощ. Какво го караше да заплита все по-сложни интриги и все по-нереални конструкции, какво го караше да избута най-верния си човек напред, на топа на устата, това за мен все още е въпрос.
Фокус: Сигурно и дълго ще бъде въпрос...
Павел Чернев: Сигурно ще бъде въпрос наистина, защото тепърва ще се изясняват се нещата. Ето-задават се нови следствия за подбуждане към лъжесвидетелство, всичко ще е предмет на изясняване. Но какво накара г-н Сидеров да ме сложи в нелепата ситуация, в която аз би трябвало да съм мерзил едно момченце на автомагистрала “Тракия” – какво? До ден днешен това за мен не е ясно. Има две много прости обяснения, и аз веднага ще ви ги кажа. Едното обяснение е – за мен и за всеки нормално мислещ човек е: “Ами искаме да сложим в тази нелепа ситуация, от която е видно, че ще има лоши последици, някого, който вече не е удобен, станал е твърде популярен, твърде известен, и вече не е любим на вожда... Не казвам, че това е причината, но е едното логично обяснение.
Фокус: А другото?
Павел Чернев: Другото е лошо решение - просто взето на момента, взето неразумно, взето инстинктивно, импулсивно. Но кой нормален политик ще жертва от своята политическа “армия” генерал за пехотинец? И в двата случая търпи огромни укори нашият лидер – моят бивш лидер...
Фокус: Вашият бивш вече съпартиец Ваню Шарков например ви обвинява, че сте се внедрили в “Атака”, за да вкарате в нея хора от групировките, че инцидентът е инсцениран, че вие сте знаели за него...
Павел Чернев: Да, нали - тук “логичното” обяснение е, че още през 90-те години с помощта на Камен Пенков аз съм изчистил своето досие от “тежки присъди, които съм изтърпявал в Италия”, регистрирал съм се като адвокат и с нетърпение съм зачакал да се появи партия “Атака”, за да се “инфилтрирам” в нея. А междувременно съм се забавлявал във ВМРО. Там пък, както стана ясно от Красимир Каракачанов в “Панорама”, аз съвестно съм си вършил работата и нямам нито едни подобен инцидент, въпреки че доста критични моменти сме имали и там.
Фокус: Какво ще последва сега, ще правите ли отделна парламентарна група, ще бъдете ли заедно с Бойко Борисов в ГЕРБ, както се коментира нашироко напоследък?
Павел Чернев: Приятелството между мен и Бойко Борисов, което аз не съм крил никога, до голяма степен по някакъв начин раздразни Сидеров. Той сякаш не допуска край него да има хора, които да са изявени личности, да имат своите контакти и прояви, своето място в обществото. Той желае очевидно всички да бъдат зависими от него, единствено него да гледат и слушат. Та, независимо от моето приятелство с Бойко Борисов аз, първо, не съм получил от него покана да се присъединя към ГЕРБ. Второ, като обмислям ситуацията, не считам за логично аз тепърва бързо-бързо, пъргавко, да изприпкам към ГЕРБ, защото не е в моя характер да тичам и да се заслонявам в нова къщица. Не на последно място, държа да ви обясня, има много хора в “Атака”, които мислят като мене. Има хора, които са се противопоставяли на това очерняне и бързо вземане на решение за моето изключване. Това издава едно единствено чувство – страх. И то не от мене, а страх от истината. Страх да се изправиш пред хората и да кажеш – вижте какво се случи. Защото с измишльотините с атентата вече не върви. И трябва отново да се намери виновен, да се намери големият враг.
Фокус: Накратко – оптимист ли сте за бъдещето на “Атака”?
Павел Чернев: “Атака” трябва да се реформира. В “Атака” трябва да започнат да се вземат реални рационални политически решения, а не еднолични, взети на тъмно, в тесен роднински кръг, инцидентно и емоционално, вождистки. Вождизмът в “Атака” трябва да приключи, ако иска някой да има националистическа партия. Ако този някой иска да има лична, семейна, собствена партия, която да го боготвори и в която да има култ към личността – сега г-н Волен Сидеров трябва да покаже истинското си лице. И това ще проличи от действията му оттук нататък.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар