В новините
 
20.05.2006 20:29   Новината е видяна 3826 пъти
Деси Тенекеджиева
Необикновена, характерна, екстремна, трудна, влюбчива, пряма, неуправляема, умна, различна – всички това е част от характера на Деси Тенекеджиева. Какво ново в живота на талантливата актриса? Какви са плановете й? И какво от слуховете, които винаги са съпътствали живота й, е вярно?



Деси Тенекеджиева в най-откровеното си интервю – пред ЕВА

Деси, какво се случва с теб? На ръката си имаш пръстен, който ми прилича на годежен...

Няма да коментирам. Но да, до мен има мъж. Срещнах го по време на пътуванията в Америка и повече от година имам връзка с него. Той е далече, не живее в България, и е от филмовите среди. Но нищо повече не искам да говоря. Това е – животът е по-сложен, отколкото изглежда. Както се казва – един от най-сложните.

През последните години прекарваш доста време в Щатите, също в Лондон. Какво прави там?

Тези пътувания са свързани с работата ми. В два от проектите - игрални филми, съм копродуцент. Искам да бъдат заснети тук, защото икономически е много по-изгодно. В Ню Йорк снимах реклама, но още нямам право да говоря за нея, пък и тя не е за нашия пазар. Участвах и в кастинги за роли. В Лондон пътувах във връзка с филм на Columbia Pictures, и по един много интересен за мен музикален проект - казва се Inside. Идеята и концепцията са мои, те са почерпени от нашия фолклор. Заедно с Николай Иванов от група „Ом” написахме музиката, той направи аранжиментите, аз – текстовете. Пее се на италиански, френски, английски, санскрит... Хубавата новина е, че английски лейбъл има интерес да го издаде и това е причината да съм често в Лондон.

Направи прекрасна песен с Миро от „Каризма” „Когато всичко свърши”и клип към нея, която стана хит. Каква е истината за отношенията ти с Миро, които очевидно са повече от приятелски?

«Когато всичко свърши» е важен за мен проект, защото го осъществих с хора, които обичам и ценя - Веселин Веселинов – Еко, Мага, Миро. Моята филмова къща «Нова филм» продуцира клипа, с подкрепата на Bench Mark Group и Бояна филм. Но зад всичко стои един необикновен режисьор и много обичан приятел – Иво Палмов. Песента и в момента е в челото на всички музикални класации.

Не ми отговори на въпроса за Миро.

Защото това си е нещо лично и само между нас двамата. Мога да кажа, че понякога нещата се случват не така, както ги планираш, и това е прекрасно. Миро е сред най-обаятелните хора, с които съм се срещала в последните години. Безумно талантлив, много вдъхновяващ, чувствителен и истински. И точно затова много го обичам. Надявам се да останем винаги толкова близки.

Какво се случва после, когато всичко свърши? Имам предвид любовта.

В началото винаги е драма, краят на света. Както се пее в песента „ Прекрасно беше, можеше да продължи, но всичко свърши...” Когато всичко свърши, отказвам да комуникирам. С месеци.

Как се чувстваш в момента?

Много добре. Занимавам се с любимото си нещо напоследък - да събирам късчетата от живота си и да ги нареждам. За кой ли път. Ужасно трудно е. Обмислям много всичко, но си давам сметка, че съм била щастлива не когато съм действала с ума си, а със сърцето си, чисто импулсивно. Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш планове за нещо друго. Това важи с огромна сила за мене. През голяма част от моя живот, независимо дали професионален или личен, аз съм искала друго. Правела съм планове, а животът ги е разбивал на малки частици. Никога не трябва да преследваме само целта си и да се лишаваме от прекрасните неща, които се случват по пътя. Защото това ни ограбва. Понякога се случва нещо, което не е обмислено, не е планирано и то е много по-истинско, много по–реално.

Съгласна ли си с твърдението, че прошката означава бившият любим да ти е станал безразличен?

Не... Означава да оцениш човека като приятел. Винаги някак съм успявала до този момент да оставам близка с всичките си любови. Може би така се случва, че все аз съм грешната. Или аз решавам, или аз провокирам.раздялата. Прошката означава и да успокоиш емоциите във времето. Когато премине болката, да си дадеш реалната представа за човека.

А съгласна ли си, че новата любов най-добре лекува раните от старата?

Първите месеци е много тежко. Но после се появява друг човек, и аз започвам да си го фантазирам, за да мога да забравя болката. Сигурно е грешно. Може би трябва да останеш сам, да се вглъбиш, да премислиш. Но аз не мога. Явно ми трябва да си измисля някого, да си фантазирам, за да забравя. И така преливам от връзка във връзка, наслагват се нещата. Това е след като почина съпругът ми, държа да отбележа. Всяка връзка е минавала в следваща. Това е проблем. Наистина съм оставала с предишните си любови приятел. Но трябва време.

Какво е основната ти грешка в отношенията с мъжете?

Може би съм прекалено емоционална и искам прекалено да контролирам нещата. Трудно се поставям в някакви граници. Не говоря за изневери, но обичам свободата. А мъжете не обичат жени, които по някъкъв начин са по-силни от тях. Мъжете обичат мяукащи котенца и това им носи самочувствието, че покоряват някого. Ужасно лъжливо чувство, защото мяукащите котенца успяват така да ги манипулират... А аз съвсем не съм котенце, имам славата на труден за общуване човек. Мъчно ми е, че така мислят хората, но очевидно е факт. Категорично и безкомпромисно казвам мнението си винаги, дори когато не ме питат. От малка имам някакво силно съпротивление да вървя по нормалния път. Ще разкажа нещо за пръв път, макар че е доста безумно. Бях на 12, когато реших да надвия електричеството. Или по-скоро да видя какво ще се случи, ако отрежа кабел, по който тече ток, с ножица. Дали съм по-бърза от него, дали ще оживея. Бях наясно с опасността.

Какво се случи?

И до ден днешен тази ножица се пази някъде вкъщи във Варна като реликва. Тя е с огромна дупка. Аз бях изхвърлена на три-четири метра в съседната стая и цялата стая беще обгоряла. Слава Богу, че баща ми тогава беше в командировка в чужбина и не присъстваше на тази драма.

Винаги си била доста екстремна.

Теди Москов, моят кум, се шегува, че подсъзнателно винаги съм имала развита склонност към съмоубийство. Когато отидохме да караме ски за пръв път заедно, аз не бях карала много години. Но това не ми попречи да се спусна с възможно най-високата скорост по пистите. Без малко да се убия. Хубавото е, че наваксах и сега мога да се похваля, че съм страхотна скиорка.

Имам и друг случай, за който майка ми ще научи от това интервю. Бях ученичка, когато минах по един тесен парапет, свързващ два балкона на 14 етаж заради забравен ключ на моя приятелка. Парапетът беше не по-широк от 25-30 см и дълъг 4 м, а нямаше къде да се държиш. Но аз съм голям спортист и голям пич и съм много важна. Как няма да се покажа пред групата! Не успях да падна, но в момента, в който минах на другия балкон, се разтреперах и почти припаднах. Чак тогава осъзнах какво съм направила.

Ами ако разбереш, че синът ти е направил същото сега?

Ще го спукам от бой!

Как се справяш като родител?

Йосиф е на 11 години и е изключително дете, с характер, и то нелесен. Балансирам между това да съм му приятел, но и да има респект от мен. Преди беше много трудно, но вече започнах да се справям. Той тренира сериозно тенис на корт, рисува много добре, дори спечели награда от международен конкурс в Токио. “Разнасям” го навсякъде по света с мен – във Виена, Лос Анжелис, Сан Франциско. В Ню Йорк се скъса да кара кънки пред Рокфелер център и каза: това е моят град!

Значи вярваш, че се случва това, което ти е писано?.

Напоследък правя пак необмислени неща, но се пазя повече, отколкото като станах майка. Имах едно зверско падане на ски преди две години. Не бях виновна аз, но карах с голяма скорост и през горичка. Връхлетя ме сноубордист и паднах лошо. Имах тежко мозъчно сътресения и след като обмислих всичко, си казах: Щом Господ е бил толкова неблагосклонен да вземе бащата на моето дете толкова млад, не е честно аз да си рискувам живота по този глупав начин. Не е честно към детето ми. Оттогава не карам чак толкова неразумно ски, но понякога, когато съм сама, карам хазартно колата си. Винаги се упреквам, но не мога да контролирам всичко. Непростимо е, не е оправдано.

Толкова екстремна ли си във връзките си? Как приключваш една връзка - режеш кабела или... залагаш на дипломация?

Обикновено режа кабела. Имала съм много малко сериозни връзки, или по-скоро любови. Най-първата ми голяма любов, когато бях на 17 години, беше мъж с десет години по-голям от мене. Той сега живее във Франция и има жена, три деца и е щастлив. Беше спортист, много красив, тренираше модерен петобой и в общи линии голям плейбой. Всички бяха влюбени в него. Какво му стана, но и той се влюби в мен. Но нямахме никакви сексуални отношения, аз още не бях готова. Когато разбрах, че е имал такива отношения с 25-годишна манекенка, бях потресена до дъното на душата си: „Може ли с тая баба да ми изневерява?! Затворих се в къщи и ревах.

Малко след това му се отдадох, а по-късно се разделихме, защото реших, че не мога да превъзмогна неговата авантюра. Преживях тежко раздялата – все пак той беше първият мъж в живота ми. Но връзката между нас е още много силна и когато се върне, винаги се виждаме и си казваме всичко. Той познава всичките ми любови, критикува ги и ме съветва.

Какво се случи с красивия немски бизнесмен, с когото беше заедно няколко години?

Габор? Бяхме заедно три години. Той е невероятно интелигентен, прецизен, красив мъж. Иначе какво се случи – културни различия на няколко нива. Той беше германец, аз - еврейка. Той беше бизнесмен до мозъка на костите си, аз – артист. Може би в нашата връзка аз бях човекът, който се опитваше да се налага. Нормално е един мъж да се почувства засегнат. Но сега, когато се обръщам назад, виждам само прекрасните неща, щастието, което сме изживели. Всеки човек, с когото имаш връзка, е част от твоя живот, част от сърцето ти. В момента сме отново много близки ходим заедно на тенис и ски.

В живота на всяка жена обаче има любов, която я белязва и слага отпечатък на всичките й по-нататъшни връзки. Така ли е при теб?

Винаги съм се питала какво би се случило, ако не бях останала случайно в кафенето на Театър зад канала една вечер и не бях срещнала моя съпруг. Нещо ме накара тогава да се върна и да усетя неговата енергия. Това е наниз от случайности, които са абсолютно закономерни. Не случайно “Майстора и Маргарита” е любимата ми книга. Защото тя е книга за невидимите, но много силни връзки в живота, за случайностите, които го правят, за енергиите, които го направляват.

Такава ли е връзката с твоя починал съпруг?

Да. Той почина преди седем години, когато бях на 26, а синът ни – на 4. Нито един мъж, с когото съм имала връзка, не мога да сравня със Стоян ( известния режисьор Стоян Камбарев - б.р.). През цялото време усещам неговата енергия и тя в известна степен ме предпазва от много сериозните грешки, които правя. Но в същото време усещам, че неговият дух ми казва “абе, опитай, явно не мога да те възпра, явно имаш нужда да се опариш, но аз ще те пазя.”Той е мъж, който се среща много, много рядко.

Когато срещнеш такъв човек, ти трябва да вземеш всичко ценно, което можеш, от него - в най-добрия смисъл. Когато го срещнах, аз бях много млада и беше абсурдно да мисля за женитба. Но се ожених на 20. Мислех си, че е абсурдно да имам дете преди да завърша и да правя кариера. На следващата година родих дете. Но така се случи и след като се е случило, така е трябвало.
Никой, нито един мъж в живота ми не може да се сравнява с Него. Може би оттам идват и драмите ми.

До миналата есен ти игра в последния спектакъл на съпруга ти «Три сестри». Защо спряха представленията?

Живяхме шест години със Стоян и аз твърдо бях решила да не участвам в негово представление, поради глупавите ми скрупули, че не е правилно и всички ще мислят, че ме е избрал, защото съм му жена. Може би аз съм единственият жив пример за такива скрупули в театъра. Съгласих се да участвам в последното представление, което той направи, за съжаление Стоян вече беше болен. Премиерата трябваше да бъде октомври 1998 г. Стоян почина на 21 септември.

След което ние решихме, че спектакълът трябва непременно да се завърши в негова памет, защото той беше невероятен талант, изумителен режисьор. Благодаря на Асен Аврамов, който тогава ми беше един от най-близките хора, той ни помогна да се съберем и да продължим. Играхме го до миналата година, когато внезапно почина един друг близък за мен човек, актьорът Николай Костадинов. Беше ми много тежко, защото Ники по някакъв начин е връзката между мен и Стоян. Да не говорим, че в спектакъла той играе моя съпруг. Но това са много тъжни неща. Решихме, че две смърти за едно представление са твърде много и спряхме спектакъла.

Но аз не мисля, че трябва да се отказваме. Смятам да заснема “Три сестри” за телевизията, както по-рано направих с „Васа Железнова” и „Черна дупка”, уникални спектакли на Стоян във Варненския театър. Дължа го на сина ми, искам той да види какво е правил баща му, както и на всички хора, които обичат театъра. Никола Вандов и Мая Праматарова съставиха книга за Стоян. Това е много важно за мен.

Как се издържаш?

Откакто съм завършила, дори още от студентка, се издържам само от работата си - от киното и музиката. С театър човек трудно може да се издържа. Но страничните ангажименти, свързани с популярността, например рекламата, участието в проекти, събития и т.н. носят добри доходи. През последните години снимах в Италия и тук, не съм преставала. Снимах се в два филма на Ню Имидж. В „Плъхове” играх главна роля - Сайпръс, момиче от клиника за наркомани, дете на богати родители.

Лесно си влязла в тази роля...

Режисьорът Тибор Такач, като ме видя на кастинга, веднага каза: ето я моята Сайпръс! Във филма си партнирах с Рол Пърлман, който играе в „В името на розата”, той е моят лекар. В Италия и у нас – с “Никмар студио” снимах няколко продукции – „Стъклени очи”, „23”, „Дело по съвест”... Тъй като имам агент в Лондон, често ми се случва напоследък да пътувам за кастинги. Това е много трудно, защото е свързано с разходи, макар че често ми ги поемат, когато искат точно мен.

В едно интервю на режисьора Ермано Олми прочетох, че Уинона Райдър искала ролята на Мария Медичи във филма му „Занаятът на оръжията”, който спечели девет награди Давид ди Донатело (италианските Оскари). Но ролята получи ти. Как стана това?

Да, знам, че Уинона Райдър е писала писмо на режисьора по повод на ролята. Олми, който е една от последните живи легенди на италианското кино, направи кастинг с повече от 2000 актьори и избра за централните роли мен и Христо Живков. С него представихме премиерата в Кан в компанията на звезди като Никол Кидман, Антонио Бандерас, Шон Пен, Дейвид Линч, Жан Люк Годар... Участието в такъв филм се случва може би веднъж в живота, но ти дава смелост да мечтаеш за още.

Семейството ти е от хора на точните науки - баща ти е инженер, за брат си казваш, че е „красив ум”, ти самата си била приета в Техническия университет във Варна. Как стана така, че се занимаваш с актьорство?

Да уточня за брат ми - той е доктор на техническите науки, доцент по вземане на решения и рисков анализ. С приятелите ми се смеем, че е единственият човек сред нас, който е разбрал с какво точно се занимава героят на Ръсел Кроу от „Красив ум”. Аз наистина бях много силна в математиката, прабаба ми е била математичка. Приеха ме изчислителна техника и микроелектроника и едновременно с това - във ВИТИЗ. Артистичния ген нося от майка ми, която има две висши и специализация в Сорбоната. А съдбата си знае работата. Нали говорихме за случайностите? Приеха ме кукли и аз дори не се явих на последния кръг драма. Причината е Теди Москов, с когото ни запозна Емил Христов, оператор на филма, в който участвах като дете – “Забранено за възрастни”.

Питах: какво да правя, аз не съм подготвена за изпита с кукли? Теди каза: иди на пазара и купи плодове или зеленчуци, направи кукла от тях и накрая ги изяж. Тогава разбрах колко необикновен човек е той. Веднага отидох на пазара, купих моркови, зеле, ябълки. Направих един папагал, изиграх етюд с него и накрая го изядох. И това направи много силно впечатление на комисията. След като завърших, работих с Теди в “Майстора и Маргарита” - един от най-прекрасните ми моменти в театъра.

Смяташ ли, че твоето бъдеще като актриса е извън България?

Иска ми се да играя в роля, написана специално за мен. Иска ми се да продуцирам филм - за да бъда независима. Истината е, че това, с което съм се захванала, е изключително трудно. В Холивуд се стичат актьори от цял свят. 90 на сто от момичетата в Холивуд са с руси коси, чипо носле и голям бюст. Това са старлетките, които изгряват в блудкави филми и изгасват на 25 години. Аз смятам, че моята сила не е в красотата, никога не съм имала самочувствие на красива жена. А в това, че имам излъчване и съм различна. Надявам се да играя и на 50, и на 60, защото съм характерна актриса.

Кой те подкрепя в Лос Анжелис?

Имам леля и чичо в Ню Йорк, както и в Лос Анжелис, имам и много близки приятели в Лос Анжелис на добри позиции в шоубизнеса. Но всичко зависи само от мен.

Говориш за еврейската филмова общност вероятно...

Както се казва, евреите имат два национални празника, единият от тях е раздаването на Оскарите. Аз се гордея с еврейското си потекло. Майка ми е еврейка от немски произход, родена в Киев, а баща ми е българин с македонски корен и не може и до ден днешен да се примири с името на сина ми Йосиф. Важното е, че Стоян беше съгласен с името.

Ти религиозна ли си?

Да, но не ходя нито в православна църква, нито в синагога и не паля свещи. Аз вярвам, че Господ го има и е един за всички религии. Станах член на коалиция „Граждани срещу омразата” към Хелзинкския комитет. И съм срещу дискриминацията на всяко едно ниво – религия, пол, раса, култура. Трябва да имаме толерантността да приемаме различния мужду нас, а не да го тъпчем. Не може в Парламента да се обиждат на евреи, цигани и педерасти.

Какво очакваме от останалите хора? Защо се ненавиждаме? Защо сме готови да стъпчем другия, за да го изпреварим на светофара? Защо у нас има огромна дискриминация към болните, недъгавите, към циганите? Циганите никой не ги наема на работа и те нямат друг начин да се изхранват, освен да крадат. Не ги защитавам, но ги разбирам. И смятам, че на първо място държавата, а след това всеки от нас е виновен.

Казваш, не се се възприемаш като красива. Но какво те спира да направиш операция на счупения си нос?

Да, носът ми е чупен три пъти, но не желая да си направя операция. Щом така се е случило – значи така е трябвало. Първия път минах с колело през една витрина, без да подозирам, че има витрина, вторият път го счупи запратена с ярост тенис топка – напосоки, но тя улучи носа ми. И пак кръв, болница, аз ритам лекаря... сега ми звучи ужасно смешно.

Защо не прие да участваш във ВИП Брадър?

Много уважавам SIA adv., но не приех, защото разбрах, че това не е за мен. Нямам време, не мога цял месец да прекарам в бездействие. Пък и това е място, в което човек разкрива до голяма степен качества, които съвсем не са положителни. Мисля, че в това отношение доста съм показала. Появявам се без грим, изказвам се остро, хората ме познават от тази страна и няма да съм интересна като фолкзвездата, която се събужда без грим и приказва без пиара си. Мястото ми не е там, имам важни неща да правя. Навсякъде по света това шоу е за хора, които искат да освежат имиджа си. Аз нямам нужда от такъв вид пиар, за да изляза на корицата на още две жълти списания.

Случвало ли ти се е да се откажеш от роля заради любов?

Да, колкото и странно да звучи. След филма на Олби имах предложение за сериал в Италия и филм в Лондон. Тогава бях с Васко Петров, и както винаги много влюбена. Отказах сериала и приех снимките в Лондон, за да мога повече да съм с него. Но този проект се отложи и така остана в бъдещето. Интересното е, че когато кариерата ми е във възход, личният ми живот куца и обратното. Някак си не мога да ги хармонизирам. Но сладостта на живота не е само в това да вървиш упорито по една широка пътека, а отвреме на време да кривваш по малки и нтересни пътечки, да изследваш, да търсиш и отново да се връщаш на голямата пътека.

Къде води твоята голяма пътека?

Не знам, надявам се някъде нагоре. Ако знаех, щях да съм много щастлив човек.







Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |