След дълго търсене на подходящата личност, която да поеме управлението на Интерната, общинарите най-после се спряха на Йордан Тодоров и припознаха в негово име своя човек. Тежката мисия се възлага на Йордан Тодоров Тодоров е роден през 1974 г. в гр. Нова Загора. Семеен е, има едно дете. Завършил е Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” – магистър по история. който работи в Дома от 3 години.
Управлението на Дома за деца, лишени от родителска грижа „Коджакафалията” се поема от човек, който според комисията
по време на финалния етап от конкурса за директор е демонстрирал компетентност в познаване на нормативната уредба, управленска, организационна и комуникационна компетентност, добра компютърна грамотност. Последната е особено важна и всъщност след като прогледнаха с носа си,хората от правителството, областтта и други институции започнаха да я искат наред. Колоните на Общината също положиха изпита и успяха да се представят блестящо в навечерието на Първи Май, като показахо колко добре се пазят от вируси.
Но да се върнем към случая: Йордан Тодоров е избран да заеме поста от 8-членна комисия. Според регламента на конкурса 240 е бил максималният брой точки, които всеки от кандидатите е можел да събере. Йордан Тодоров е получил 205 точки при 127 за втория в класирането.
Йордан Тодоров изглежда е получил пълната подкрепа на настоятелството на Интерната.
Странно обаче като потърсихме в нет-а повече инфо попаднахме на едно странно писание, което е добре да бъде пояснено.
Писанието се намира на адрес:
http://sitekreator.bg/ddlrg_bs/main_page.html
тук го копваме за всеки случай. То е малко дълго за нашите разбирания и няма да го четем след първия параграф.
все пак да си го запазим, за да не зачезне както зачезна картината на пикасо Човекът с Тиквата
ДОМ ЗА ДЕЦА ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА (ДДЛРГ) ,,АЛ. Г. - КОДЖАКАФАЛИЯТА,, - ОБЩИНА БУРГАС
ТОЗИ САЙТ, ПО ПОРЪЧКА НА Й. ТОДОРОВ, ВРЕМЕННО ИЗПЪЛНЯВАЩИЯТ ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА ДДЛРГ ,,АЛ. Г. КОДЖАКАФАЛИЯТА,, - Бургас, БЕШЕ НАПРАВЕН С МНОГО ЖЕЛАНИЕ И СТАРАНИЕ, НО КАТО ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД . ТРУД КОЙТО НЕ БЕШЕ ЗАПЛАТЕН НА АВТОРА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ЗНАЯТ, ЧЕ СЪЩИЯТ ТЪНЕ В МИЗЕРИЯ СЪС ЗАПЛАТА ОТ ОБЩИНА БУРГАС, НА СТОЙНОСТ 289 ЛВ. ТЪЙ КАТО НА АВТОРКАТА НЕ И ЛИПСВА САМОУВАЖЕНИЕ И ЦЕНИ ВИСОКО СВОИТЕ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ, КАКТО И ДЪРЖИ ДА ПОЛУЧАВА ЕКВИВАЛЕНТА НА СВОЯ ТРУД, ВЗЕ РЕШЕНИЕ ДА ЗАЛИЧИ САЙТА, СЛЕД КОЕТО СИ ПОДАДЕ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЛЪЖНАСТТА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК В ДОМА. ЗАЯВЛЕНИЕТО БЕШЕ ПОДПИСАНО И УВАЖЕНО С НАЙ-ГОЛЯМО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЗАМ. КМЕТА Г-Н Л. МАНУЕЛЯН. ОСНОВНА ПРИЧИНА, ОБАЧЕ, ПОРАДИ КОЯТО СИ НАЛОЖИХ ДА ПОДАМ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА НАПУСКАНЕ НА РАБОТАТА, КОЯТО ХАРЕСВАМ, Е ТАЗИ, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ ЗА РАБОТА С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, Е НИЩОЖЕН И НЕКОМПЕТЕНТЕН ОТ КОЕТО СЛЕДВА, ЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА БЪДАТ ПОСТИГНАТИ ЕФЕКТИВНИ РЕЗУЛТАТИ.
Sat Apr 12 20:15:52 UTC+0300 2008
КАТЯ СТОЯНОВА - БИВШ СОЦИАЛЕН РАБОТНИК (СТЕПЕН БАКАЛАВЪР) В ДДЛРГ ,,АЛ. Г. КОДЖАКАФАЛИЯТА,,
УТОЧНЕНИЕ - ДОГОВОРИТЕ ЗА НАЗНАЧЕНИЯТА В Дом за деца лишени от родителски грижи ,,АЛ. Г. КОДЖАКАФАЛИЯТА,, СЕ СКЛЮЧВАТ ОТ ДИМИТЪР НИКОЛОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА БУРГАС. ВСИЧКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И АНГАЖИМЕНТИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, ОБАЧЕ, СА ПРЕХВЪРЛЕНИ НА ЗАМ. КМЕТА ПО ,,СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,, Г-Н ЛОРИС МАНУЕЛЯН. ЗА СВЕДЕНИЕ НА Г-Н МАНУЕЛЯН, МОМЧЕ ЖИВЕЕЩО В ДОМА, С НАСМЕШКА ЗАЯВИ, ЧЕ ПОЛУЧАВА МНОГО ПО-ГОЛЯМА ЗАПЛАТА ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ В ДОМА И ТО ЗА ЧЕТИРИ ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН СЪС ЗАКОНЕН ТРУДОВ ДОГОВОР.ЕТО КАК, НАСИЛА НИ ОТНЕМАТ РАБОТАТА КОЯТО ОБИЧАМЕ И МОЖЕМ ДА РАБОТИМ, НИЕ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ.
Време е Дом за деца лишени от родителски грижи,,Коджакафалията,, в Бургас да бъде закрит
Катя Стоянова
Домът за деца лишени от родителски грижи трябва да бъде незабавно закрит, а сградата реконструирана и дадена от Община Бургас за безвъзмездно ползване на неправителствени организации работещи с обществено полезна цел. В резултат на дългогодишните натрупвани във времето проблеми се е стигнало до там, че с много болка, но и грижа за децата да заявим ясно и категорично, че домът наистина трябва да бъде закрит. Домът се намира в дълбока криза за излизането от която ще са необходими много средства и прекалено дълго време. Време през което децата, персоналът работещ в дома, както и обществеността живееща около дома ще продължават да се намират в агонизираща ситуация. В какво се изразява кризата. Ще започна от това, че виновни просто няма и не бива да се търсят такива. Всички проблеми тръгват от промяната на статута на този тип домове от образователно възпитателни в социални, специализирани институции предлагащи социална услуга която не може да бъде предлагана при тези условия и тези обстоятелства. Промяната обаче се налага с оглед на по – сполучливата интеграция на децата и е абсолютна необходимост, наложена от европейските стандарти за хуманизиране на жизнения статус на децата. Българският вариант на реорганизация доведе до проблеми които не са спорадични, а типични за всички институции за деца лишени от родителски грижи и проблемите се трансформираха в явление. Когато един проблем се е превърнал в явление е необходимо прилаганите оздравителни мерки да имат глобален характер. И ако някой наистина мисли за правата на децата от тази социална група трябва незабавно да реорганизира процесите в посока на деинституционализиране на децата, чиито родители могат да бъдат подпомогнати временно до излизане от критичното състояние поради което детето им е настанено в институция. Специално в Дом ,,Коджакафалията,, има случаи които спешно трябва да бъдат преразгледани.
Недопустимо е майка която е родила три деца, за която със сигурност се знае че проституира, когато всички други средства за напомняне на майката, че има ангажимент към децата които е създала, по собствена воля, вместо със съдебно решение да и бъде наложено да се регистрира в Бюрото по труда и подпомогната в намирането на работа, със съдебно решение децата и да бъдат настанени в дом. Същата майка обаче да продължава, здрава и читава, да проституира и да поддържа един висок жизнен стандарт за самата себе си. Братчето на проституиращата, също се намира в дома.Този ,,синдром на кукувицата,, просто трябва да бъде преустановен. Или след като уважаемият съдебен състав е взел такова решение,т.с. някой друг да се грижи за децата на майката, същата да бъде осъдена най- малко на пробация и труд в полза на обществото. В случая казусът е дали данъкоплатецът е задължен да има ангажимент към такива майки. Вероятно трябва да се изградят пансиони и майки като тази да заплащат за отглеждането на своите деца. При такива случаи прокуратурата трябва да се самосезира. Има деца, които категорично предпочитат улицата пред дома и в момента в който бъдат изпратени на училище, повече не се прибират. Ако населеното място в което се намират е с по-малко хора, едва ли улицата ще ги привлича толкова много. Има случаи на родители чието извинение е, че са с втори брак или живеят с някой друг и детето ще им окаже негативно влияние на взаимоотношенията в новото семейство. А децата им не са дадени за осиновяване. Идват да си ги виждат един път в годината, ако някой ги принуди да го направят. Кой е законът и текстът в него, който позволява такава свобода на родител и такова отклонение от нормата не е ли престъпно деяние? Към такива членове на обществото толерансът трябва да е сведен до нулев. Това са случаи за друг тип социална работа и с други специалисти, а не с тези в институцията. При двама или един здрав родител никога не може да се твърди, че са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейството или при близки на семейството. И това трябва да бъде приоритет на държавна политика, а не след това да се чудим как да възстановим емоционално разградената връзка родител - дете. При настаняване на дете в институция със съдебно решение, съдът задължително трябва да постановява срок в който родителите да бъдат подпомогнати психо-социално за излизане от рисковата ситуация и след определеният за това срок, децата да бъдат връщани при тях. В превенцията за изоставяне на деца трябва да има мярка за конфискация на имущество в полза на институциите полагали грижа за детето, в случаите когато родителите са изоставили детето, не са го дали за осиновяване, но са били извън страната, натрупали са състояние и прибирайки се, си вземат децата обратно. През това време децата им са били на издръжка на данъкоплатците. Дори в случаите, когато детето е дадено за осиновяване при други условия, но ако до неговото пълнолетие то не е осиновено, а биологичните родители се намират в отлично финансово състояние, при даването за осиновяване трябва да има клауза гласяща, че част от състоянието на родителите и другите деца в семейството, ще бъде придобита от навършилото пълнолетие дете, ако то не иска да се върне при родител или родителите си. Спорните казуси са прекалено много и няма да ги обсъждаме в момента. Само ще добавя, че от 8650 деца в институции само 2% са сираци.
Видимо е, обаче, че и общинската администрация на Община Бургас и всички останали институции работещи с децата в Дом ,,Коджакафалията,, включително и настоятелството, не са в състояние да се справят с проблемите в институцията и то не поради липса на желание, а поради изчерпване на всички възможни средства за налагане на корекция в трайно отклоняващото се поведението на децата. При така действащите Правилник за организация и дейност на домовете за деца и Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, при тези условия на живеене са неприложими, но задължителни, за да бъдат задоволени базовите и специфични нужди на децата, които трябва да ползват тази социална услуга. Живеенето в такъв тип домове, устроени по този начин е сигурна предпоставка за упражняване на насилие, както вътре между самите деца, така и извън дома. Сигурността на децата не може да бъде гарантирана. В такъв тип домове, разположени в такива пространства не е възможно да се осъществява ефективен контрол за опазването на здравето и живота на децата ползващи услугата. Едно от изискванията, да бъде постигната среда близка до семейната е абсолютно невъзможна. А за индивидуален подход към всяко дете, нуждаещо се от закрила и дума не може да става. Който и както да настоява, и иска да се полагат усилия от местните институции, като Отдел ,,Закрила на детето,, Дирекция ,,Социално подпомагане,, Регионална ДСП, местните представители на Държавна агенция за закрила на детето, Общинската администрация и др., просто няма реална представа за ситуацията в Дом ,,Коджакафалията,,. Преди доста време беше проведена супервизия на персонала на дома от представители на ДАЗД , но това, че все още няма доклад с методически указания е достатъчен факт, че дори и специалистите от Държавна агенция за закрила на децата са затруднени да направят каквото и да е. Домът от много време работи с по-малко от необходимият персонал. Заплащането за работа с тази социална група е, не критично ниско, а символично, за днешните стандарти на живот в България. А домуването на такава социална група деца, в подобни условия поставя персонала в екстремна ситуация на работа. Освен децата, обаче, персоналът работещ в специализирани институции също има човешки права и не желае да дарява своите специфични знания и умения, които за да придобие е прочел много книги и платил много пари. А разликите в заплащането между обслужващият персонал и специализираният са нищожни. Това са унизителни факти и обстоятелства, демотивиращи както хората работещи в Дома, така и онези които искат да работят с този тип деца, но поради изброените причини никога няма да се кандидатират за такава работа.Или ако влязат в институцията то ще е за съвсем кратък период от време, което не е в полза на децата. Допускането на тези проблеми е непряко нарушение на правата на децата. Защото специалисти да работят има, но стимулите ги няма. Щом децата са лишени априори от специалистите които да работят с тях, за какви домове за деца лишени от родителски грижи може да става дума.
С две думи в „Българските дебати – За децата отговорно и ангажирано” с участието на президентската институция, Министерство на труда и социалната политика и ДАЗД трябва да вземат под внимание по активното информиране и стимулиране на неправителствени организации за предоставянето на още алтернативни услуги по проекти за подкрепа на семейството и превенция на изоставянето и да кандидатстват за финансиране на проекти като Програма ФАР “Деинституционализация посредством предоставяне на социални услуги в общността за рискови групи”. Финансирането беше смесено от държавата и Европейския съюз и ставаше дума за 20 000 000 евро за всички компоненти.
В Община Бургас все още няма разработена общинска стратегия за закрила на детето, която ясно да посочва алтернативни услуги в подкрепа на местната общност, без които не е възможно осъществяването на процеса на деинституционализация. За да бъде изготвена такава стратегия трябва да бъдат изпратени методически указания на ОЗД и ДСП. Същите институции трябва да получат и методологична подкрепа за осъществяването и реализирането на стратегията.
В големия град децата имат възможност да са анонимни.Това, че са в центъра на големия град, им дава възможност, когато ги заведат на училище да бягат от там, за да просят. Много често изобщо не се връщат и биват обявени за издирване. Нерядко са принуждавани да просят от големите батковци, които пушат и си купуват алкохол, който смесват с газирани напитки и никой не разбира нищо.Марихуаната и амфетамините също са предпочитано средство за развлечение.Това е явление което е проблематично и за децата извън институцията, но там семейството участва в решаването на проблема. Докато в Дом ,,Коджакафалията,, факторът семейство липсва. Малките деца са интернализирали девиантни модели на поведение от големите и го мултиплицират. Корекция на поведението може да настъпи, но само чрез ежедневна индивидуална работа с всяко дете, но при настоящите условия това е невъзможно. А в дома има и деца с увреждания които перманентно са лишени от необходимата за тях среда. Доста деца живеещи в семейна среда също имат отклоняващо се поведение и противообществени прояви, но това са деца които имат семейства, а както вече споменах по- горе в Дом ,,Коджакафалията,, не може да бъде създадена среда близка до семейната. Що се отнася до превенцията в отклоняващото се поведение, то този детайл от системата във възпитанието е безвъзвратно и фатално пропуснат, за което вина, обаче трябва да си признаем, нямат децата. А специализирания персонал носи отговорност за здравето и живота на всяко дете настанено в дома.
Ето затова децата трябва да бъдат преместени в по-благоприятна за тях среда. Трябва да бъдат обучени допълнително специалисти подобно на тези работещи в SOS Детски селища България. SOS майката изпълнява функциите на професионален приемен родител съгласно принципите и политиката на SOS Детски селища България. Майката от SOS сдружението, със своята професионална подготовка и личностни качества има компетенциите и е в състояние да отговори на специфичните потребности на поверените на грижите й деца, загубили подкрепата на родното си семейство. Жените, които избират тази професия са мотивирани за работа в социалната сфера,психически и физически здрави жени в дееспособна възраст, със завършено средно образование, почитащи общо установените нравствени норми на поведение и морал, запознати със Закона за закрила на детето в България, зачитащи принципите на Конвенцията на ООН за защита правата на децата. Обучение и подготовка на SOS майки преминава през курсът за първоначално обучение на кандидатките за SOS майки включва теоретична и практическа част. Теоретичната част е с продължителност около 3 месеца или минимум 300 учебни часа. Теоретичната подготовка дава на кандидатките основни познания в областите педагогика, психология, първа медицинска помощ и детски болести, изкуства за деца и юноши, вероучение, домакински дисциплини /готварство, семеен бюджет, градинарство/ и т.н. Обучението се организира и осъществява съвместно с лицензиран обучителен център, който издава на успешно завършилите кандидатки сертификат за “Социален асистент за работа с деца и семейства в риск”. Институт по социални дейности и практики също обучава такива кадри.Възниква въпросът обаче защо възпитателите в ДДЛРГ, дори с полувисше образование, ще получават по високи заплати от социалните работници, които имат нужната квалификация за работа в социална институция, докато за възпитателите трябва да се влагат допълнително финансови средства за преквалификация, за да останат на работните си места.Търси се отговор и на друг въпрос.Защо квалифициран социален работник с висше образование започва работа в такава институция с нулев стаж по специалността,а възпитателите след промяната на ДДЛРГ от възпитателно образователна в социална институция не започват с нулев трудов стаж, след като нямат абсолютно никаква представа какво е това социална институция. Възпитателите в тези институции не познават нито един закон или нормативен документ отнасящ се до работа в социална институция като ДДЛРГ и не познават нито една от методиките за социална работа.Възпитателите заявяват, че не са виновни за случилата се промяна и категорично отказват да работят по новите изисквания. Дори и да бъдат преквалифицирани, новата им квалификация ще си остане само на лист хартия, а и с новата квалификация трябва да са много по ниско платени.Последното е факт, който лишава децата в подобни институции от възможността с тях да работят специалисти, които наистина да им бъдат полезни. Децата в институция учат извън институцията и не е нужно те да бъдат обгрижвани от хора с висше педагогическо образование, защото на същия принцип и една обикновенна домакиня със средно образование отглеждаща своето дете у дома също може да има претенции някой да плаща за педагог който да пише домашни с детето и. Пък и смешно е да се мисли, че е необходимо да притежаваш полувисше или висше педагогическо образование, за да помогнеш на детето си да напише домашната работа за училище. Ще завърша с това, че няма статистика за деца живеещи в SOS Детски селища, които да са с противообществени прояви и да им е наложена мярка ,,обществено порицание,, или ,,обществен възпитател,, по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.Ще приключа с два драстични случая свързани с противообществени прояви. Неотдавна двама от възпитаниците на ДДЛРГ ,,Ал.Г. - Коджакафалията,, на 10 и 12 гдини, са напуснали дома и са проникнали в частен апартамент в близост до дома, притежание на жена с психични разстройства, която е била сама. Двете мочета са я съблекли гола и са се гаврили цяла нощ с жената, заявяват, че са правили секс с нея, като накрая са и откраднали два лева. Едното от децата е на медикаментозна,поддържаща терапия за проблеми с психиката.Правилникът за дейността и организацията на домовете за деца допуска настаняването на деца с увреждания, но само с физически. Абсолютно противопоказно е в такива институции да бъдат настанявани деца с психични отклонения. Полицията не е била уведомена от нощтните възпитатели за отсъствието на момчетата. Оказа се още, че медикаментите които трябва да взема момчето с психични проблеми ги поглъща друго дете. Следващият най-пресен случай е с дете което е нападнало друго с вилица, по време на вечеря в столовата. Нападнатото дете е било с рана на главата, но не е консултирано с лекар. Другото дете, което е държало вилицата и също е с психични проблеми е съборено на земята с два шамара от много по- голям възпитаник и е ритано по цялото тяло от много от големите момчета, а не само от един, както излезе в медиите. Медицинското лице от персонала е информирано за случая на следващият ден, а социалните работници в дома, на по следващия. Тези инциденти не са спорадични. Насилието, тормозът и всички други негативни явления представляват част от ежедневието на децата ДДЛРГ ,,Ал. Г. - Коджакафалията,,. В дома има дете което е със седем възпитателне дела и седем пъти му е налагана мярка обществен възпитател. Детето е на 13 години и в настоящия момент с прокурорско решение е постановено да не напуска границите на дома в продължение на една година. Детето,обаче, си влиза и излиа от дома когато и както си поиска, по всяко време на денонощието. Същото е преживяло сексуално насилие. А що се отнася до прокурорското решение, не е ясно как би могло да се вменят смесени функции на институцията, като такава за деца лишени от родителска грижа и СПИ, т.с. специализирана институция за деца в конфликт със зкона. В дома има и момче, подлагащо на непрекъснат тормоз момиче на което реже косата, разнася и души бельо и из дома и училището, което посещава много рядко. Впрочем голяма част от децата изобщо не посещават училище. Запознах ви с една нищжна част от случващото се в този дом. Но има и много по-драстични случаи, като този с една от социалните работнички, Десислава Тенева, която беше кандидат за директор на Дома и против която беше пусната жалба в полицията,от възпитаник на дома. Ставаше въпрос за любовна връзка между социалната работничка и непълнолетният възпитаник, който пък от своя страна непрекъснато склонява малките деца да просят, та още не е уточнено точно какъв е бил интересът на социалната работничка към въпросното момче, т.с. икономически или емоционален. Стигна се до там да има твърдения, както от нейна, така и от страна на момчето, че тя е бременна от него. В момента Д. Тенева е в неплатен отпуск, но не се знае дали ще бъде освободена от работа. Самата Десислава Тенева има афинитет към извършване на противообществени деяния, тъй като един от форумите за осиновяване в интернет пространството е неин, но дейността и не е лицензирана от ДАЗД и в същото време набира дарения, чрез сайта си, но страниците и за контакт и връзка с авторката или организацията за която работи или трябва да бъдат ипращани даренията са бели полета. Една от лицензираните организации занимаващи се с осиновяване, чийто член е била Десислава Тенева я е изключила демонстративно на учредителното си събрание и са имали намерение да възбудят съдебно производство срещу нея. Същата е работила в ДСП - Бургас и разпространяваше, че между шефа на дирекцията и шефът на подчиненият му отдел за закрила на детето имат близка роднинска връзка.Нищо чудно да бъде върната на работа, тъй като и за настоящият временно изпълняващ длъжността директор Й. Тодоров, много от децата твърдят, че има връзка с една от възпитаничките. Тези съмнения съм заявила в електронно писмо лично до кмета на Бургас, г-н Димитър Николов, но по случая не е предприето абсолютно нищо. В момента тече конкурс за директор на институцията и едно от изискванията за участие е да бъде защитен проект за реформиране на институцията. При тези обстоятелства е по логично кандидатите за директори да представят проекти за успешно закриване на институцията.В ДЦ ,,Ронкали,, - Бургас нямат тези проблеми, но там са само 24 деца, докато в Дом ,,Коджакафалията,, винаги са били повече от 80. Призовавам всички неправителствени организации, общинската администрация, държавните институции и цялата бургаска общественост да реагират по адекватен начин и да подкрепят идеята за закриване на дома.И да добавя най-важния факт.Дарението от Коджакафалията е направено в полза на сираците и това е юридически факт, който не може да бъде пренебрегван.След като в дома няма сираци които да заемат щялата площ за домуване, Домът може с лекота да промени статутът си в полза на други цели.