 08.09.2008 09:39   Новината е видяна 28951 пъти
 08.09.2008 09:39   Новината е видяна 28951 пъти 
												
						
							
Недялко Йорданов – бивш шеф на местния театър и столичен „Възраждане” миналата седмица представи поредната/последната си мемоаристична творба – част 4. 
  
Издадена от Недялко Йорданов – син, който издава и редица вестници с дори както каза бащата жълто съдържание. 
  
Освен спомените си за това и онова, които Президентът Желев обяви за „ценен принос” в българската съвременна мемоаристика, Йорданов представи и стихосбирката си „18 юли”. 
  
18 юли, защото за пръв път, когато се запознава с Ивана Джеджева и подарява вместо пръстенче, шалче или някаква друга вещ - стих. 
  
И така вече 40 години. 
  
Стихосбирката е събрала толкова много хитове като „Не остарявай любов” – Хайго, Мишо и Кристина, „На 20 километра от Бургас” – Стефка Берова  и Йордан Марчинков – тази невероятна епопея за Поморие, Явор и Калиопа, безумния демократичен хит на Богдана, Стефан и Васил Найденов „Има толкова влакове, кораби и самолети” и разбира се, „Остаряваме бавно, неусетно почти...” – пак Богдана. 
  
Спокойно тази стихосбирка може да бъде кръстена „Песнопойка” на големите шлагери. 
  
Недялко Йорданов   е майстор на лириката, нещо, което трудно може да се каже за другите му работи. 
  
Затова, ако гласуваме: ЗА стихосбирката! 
  
Президентът Желев и съпругата му ярко подкрепиха Недялко. 
  
После стана ясно, че са приятели „откогато Желю го напъдиха от СДС, заради „Боянските ливади”, а мене от театрите” – каза Недялко. 
  
Ако се върнем на гласуването – на мемоарната 4-та част на спомените на Недялко, „да” заради внучката му и приказката посветена ней. За торбалан. 
  
  
Марко Бонев 
  
снимки Елка Василева
  
  
  
 Последните обяви
 Последните обяви