След задълбочен анализ на проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г., стигнахме до извода, че са необходими сериозни промени в тази така важна за икономическото развитие на страната област. Имайки предвид почти пълната липса на реална обществена дискусия на стратегическия документ, смятаме че е крайно необходимо да бъдат взети предвид нашите предложения.

     Смятаме, че България се нуждае от съвременна и модерна стратегия за развитие на нисковъглеродна енергетика, насочена към подкрепа на политиките за реагиране на промените в климата и стимулиране на енергийната ефективност и намаляване на потреблението на фосилни горива. Подобна стратегия би трябвало да влезе в схемата на европейските начини на правене на стратегии, а именно да се предвиждат периоди на ревизиране на стратегията спрямо реално постигнатите цели на определен период от време. За целта е необходимо да се подложат на анализ няколко алтернативни предложения, които използват  еднаква информационна база и имат ясно формулирани краен брои цели, като се избират тези предложения за бъдещо развитие, които в най-голяма степен отговарят на заложените в рамковата стратегия основни критерии.

     Проекта за енергийна стратегия не е съобразен с динамиката на развитие- социално, икономическо, технологично, както и с ускоряващите се промени в климата.

     Характерен подход на правителствения проект е спускането на задачи отгоре надолу. Смятаме за по-уместно стратегията да се базира на мерки за планиране и подпомагане на местно равнище, т.е. да се използва децентрализиран подход. Проекта трябва да даде възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения  в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н., включително стимулирането на енергийно независими общности. Необходимо е стратегията да предвиди конкретни измерими мерки и финансиране за подпомагане на развитието на регионални и местни планове и планове на бизнеса за енергийна ефективност (ЕЕ) и независимост.

     Стратегията трябва да предвиди подкрепа в изграждането и либерален режим за легализирането на индивидуалните несвързани с енергопреносната мрежа малки производитствени мощности от  ВЕИ.

     Необходимо е изработването на матрица от индикатори за измерване и оценка на влиянието от реализирането на стратегията, както на национално така и на местно ниво, Тези индикатори е необходимо да бъдат съобразени с даденостите и географската специфика и биха могли да включват наблюдението на следните параметри:

     -Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като процент от БВП;

     - Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници на глава от населението;

     - Процент намалени емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на глава от населението от използването на ВЕИ;

     - -Съотношение на внесени и изразходвани въглеродни (фосилни) горива към изнесена продукция.

     Стратегическия документ трябва да даде яснота за по-нататъшното участие на България в международното коопериране за промяна на съществуващите или създаването на нови механизми за Рамкова конвенция на ООН за изменение в климата (РКООНИК) след 2012 г. с много по-съществена роля на енергийната ефективност, внедряването на ВЕИ, радикално намаляване на емисиите парникови газове и постепенно отпадане на употребата на изкопаеми горива.

     Енергийната стратегия трябва да бъде съгласувана и подчинена на все още липсващите: Национална стратегия за устойчиво развитие на България, Национална стратегия за енергийна ефективност и Иновативната стратегия, Национален план за действие срещу промените в климата 2009-2013;

     Стратегическите документи се изработват на принципа, че следващите стратегии трябва да бъдат ревизия на предишните, а не да се пишат нови. Поради което, е необходимо да се разработят няколко енергийни сценария, които да отчитат също и моментното състояние спрямо предишните заложени приоритети преди написването на проект за енергийна стратегия.

 
Икономически аспекти

     Стратегията трябва да предвижда ясни механизми за ефективното използване на обществените средства в енергетиката, включително и външното финансиране. Динамиката в развитието на технологиите в областта на ЕЕ и ВЕИ налага приоритетно да се предвидят начините за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и инвестиционните предложения. Смятаме, че не е целесъобразно предвид световната икономическа и финансова криза да се използват обществени средства за финансиране или индиректно подпомагане на проекти, основани на изкопаемите горива, ядрената енергетика и големите хидрокомплекси. Подобни инвестиции са скъпоструващи и все още не са доказали своята икономическа полза и екологична съобразност. Технологии, като системите за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид и чисти въглищни технологии не са адекватни решения,не са подложени на оценка и обсъждане и не са приложими за България. Според нас е погрешен и неустойчив подхода да се разчита само на външни финансови източници. Вместо насочване инвестициите в скъпоструващи мегапроекти, ние препоръчваме, локални решения на местно ниво, които също ще имат кумулативен положителен ефект върху цялата икономика. Стратегията трябва да предвижда и въвеждането и развитието на интелигентни електроразпределителни мрежи според европейските изисквания1. Оборудването на електроразпределителната мрежа с модерна система за комуникация и автоматизация е предпоставка за „отключването” на пазара на електропроизводство за малки производствени мощности основани на ВЕИ. За енергийната сигурност на Република България е необходимо и стимулиране развитието на иновативна индустрия за производство на ВЕИ. 

     Всички държавни и общински инвестиции да бъдат проектирани и изградени следвайки най-ефективните технологии спрямо местния потенциал за ВЕИ и ЕЕ, което ще послужи за катализатор за малкия бизнес и ще доведе до създаване нови работни места.

     Стратегията трябва да бъде придружена със серия от допълнителни анализи и в частност:

     - анализ на въздействието (impact assessment);

     - анализ за макроикономическото въздействие на стратегията;

     - екологична оценка;

     - социална оценка;

     - анализ на разходите и ползите;

     - анализ на потенциалите за използване на ВЕИ.

     Стратегията трябва да работи за реална либерализация на енергийния пазар, като в същото време предложи конкретен план (вкл. финансов) за решаване проблема с енергийната бедност. 

     В енергийната стратегията е необходимо да се предвиди анализ, ревизия и план за оптимизация на връзката между ценова политика и динамика на натоварванията на електроразпределителната система. Ясна политика за разширяване на публичния контрол върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Националната електрическа компания (НЕК) , разпределителни дружества и новообразувания Български енергиен холдинг (БЕХ). Смятаме, че са необходими оптимизиране на процеса на енергийно планиране и широк публичен дебат относно приоритети за развитие на енергопреносна и разпределителна  мрежа.

     Енергийна ефективност

     В стратегията би трябвало да се заложат мерки за повишаване на енергийната ефективност, с кратки срокове и конкретни стъпки, което би могло да е за сметка на инвестирането в нови енергийни мощности от АЕЦ и ТЕЦ и големи хидрокомплекси.  За тези тежки инвестиционни проекти липсва конкретика и прозрачност относно осигуряването на инвестиции за посочените проекти, а също така къде и как ще се реализира произведената от тях електрическа енергия. Този подход в инвестирането е особено критичен в условия на финансова криза.

     Стратегическият документ би могъл да даде насоки за  разработване на специфични енергоефективни мерки, свързани със специфичните климатични особености на отделните райони. Също така и за премахване на административните пречки за изграждане на енергийно независими къщи. 

     Специално внимание в стратегията трябва да се обърне на проблема за намаляване на загубите при преноса и разпределение на електроенергия, както и на кражбите й от потребители. Сумарно тези загуби възлизат за някой райони на от 25 до 30% и се поокриват от редовните потебители.

Смятаме, че ефекта от включването в образователните програми теми свързани с ЕЕ и ВЕИ би могло да доведе до чувствително повишаване на културата на потребление и то с дългосрочен ефект.

     Възобновяеми енергийни източници

     В Проекта за Енергийна стратегия на България до 2020 г. е силно подценен потенциалът за развитие на ВЕИ, а слънчевата енергия, енергия от биогаз и усвояването на потенциала от геотермална енергия са изключени напълно като приоритети за развитие.

     Стратегията трябва да е насочена към приемането на задължителни норми за енерггоефективност и въвеждане на ВЕИ при проектирането на инвестиционни проекти с разходване на обществени средства. 

     В документа, предложен от МИЕ, трябва да се планира облекчаване на процедурата по присъединяване на малки независими производители към електропреносната мрежа. Би следвало да се насърчи и използването на ВЕИ от малки независими производители и общини.

     Приоритет в развитието на мрежата за производство и дистрибуция на електрическа енергия би трябвало да е дивесрсифицирането с приоритет на ВЕИ, дистрибутираното производство от предимно малки производствени мощности, изграждането на универсална комуникационна система между подстанциите с отворен код на комуникация и обмен в реално време.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Диверсифицирането на производството на ел. Енергия от предимно ВЕИ е гаранция за енергийната сигурност на РБ за тази цел в  стратегията трябва да се предвидят данъчни облекчения за малки и средни предприятия, които освен това ще разкрият работни места за производство и внедряване на ВЕИ.

     Предвид спецификата на динамично развиващите се модерни технологии е наложителен подход отдолу нагоре в научни изследвания ориентирани към развитие на местните подходи за развитие на ВЕИ и на енергийна ефективност, от което да  бъдат разработени и внедрени иновативни и съвременни решения.

     Финансирането на проучвания и въвеждането на приложни мерки за енергийна ефективност и ВЕИ за прилагане на местно и битово равнище ще привлече и инвестиции от най- динамично развиващият се сектор на световната икономика.

     Смятаме, че стратегията трябва да предвижда  финансови облекчения за транспорт, ползващ възобновяеми източници на енергия, да предвижда данъчни облекчения и финансови поощрения за ползването на енергоефективни и незамърсяващи транспортни средства от държавна и местна администрация,  частни компании, както и от гражданите.
 

     Въздействие върху околната среда

     Необходимо е стратегията да включва мерки за подобряване съществуващите регламенти за добив на енергия от ВЕИ, диференцирано според мощност, близост до потенциални потребители, въздействие върху околната среда, и възможности за преструктуриране и модернизиране.

     Новия проект за енергийна стратегия не отчита по никакъв начин европейските политики в областта на опазване на биологичното разнообразие, и по специално на общoевропейката цел за спиране загубата на биологично разнообразие в държавите членки до 2010 г..

     Смятаме, че поради предпоставките за създаването на нови трудно разрешими екологични проблеми, касаещи отделянето на устойчиви органични замърсители (УОЗ), енергията произвеждана от изгаряне на битови отпадъци не бива да бъде третирана приоритетно като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде указано с енергийната стратегия.

     Енергията, произвеждана от изгаряне на битови отпадъци не бива да бъде третирана като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде указано с енергийната стратегия. Използването на технологии основани на изгаряна на отпадъци е  предпоставки за създаване на нови трудно разрешими екологични проблеми, касаещи отделянето на устойчиви органични замърсители (УОЗ).

     Развитието на енергетиката, включително и на ВЕИ да не влиза в конфликт с опазването на биоразнообразието, в съответствие с директивата за птиците 79/409 ЕИО, директивата за местообитанията  92/43 ЕЕС и рамковата директива за водите и енергията произвеждана от изгаряне на битови отпадъци да не бъде третирана приоритетно като ВЕИ от законодателството.

     Климатични промени

     В разработената енергийна стратегия липсва поставена конкретна цел по отношение преодоляване на климатичните промени. Необходимо е основна цел на стратегията да бъде солидарно участие на България за постигане на амбициозната цел на Европейския съюз за предприемане на мерки, които да доведат до ненадхвърляне на прага от два градуса увеличение на глобалната температура. Необходимо е в енергийната стратегия да се оценят различни сценарии за достигане на тази цел. Необходимо е един от тези сценарии да предвиди минимум 30% намаляване на емисиите от парникови газове до 2020 година в резултат на развитие на ВЕИ и повишена енергийна ефективност, за което в България има голям потенциал.

     Стратегията трябва да отговаря на общите европейски цели за борба с промените в климата и директно да дава българският принос към тяхното постигане, както и за продължаване на водещата роля на ЕС в тази област чрез приемане на още по-амбициозни цели за редукция на парниковите газове.

     Смятаме, че е необходимо да има паралелна стратегия за смекчаващи и адаптационни мерки за действие срещу климатичните промените– проекти на регионално и местно ниво, както и стимулиране на научни проучвания и обмяна на данни, свързани с промените в климата.

     Необходимо е да бъде извършена всеобхватна оценка на ползите и разходите за всеки един от сценариите за развитие на енергетиката, като освен традиционните вреди/разходи върху околната среда и човешкото здраве се включат и мерките за адаптация към климатичните промени. Последното неотменимо изисква успоредно развитие на пълноценен национален план за климатичните промени и неговата част за смекчаване на ефекта и адаптиране към климатичните промени на всички сектори: селско стопанство, горско стопанство, опазване на природни екосистеми, води и почви. 

     В стратегията да се включи част “Обществено информиране” в синхрон на чл. 6 от РКООНИК.

     Други

     За повишаване на енергоефективността на Българската икономика и намаляване на вредното влияние от транспорта е необходимо Приоритетно развитие на интермодалната контейнерна система за транспортни връзки по суша и водни пътища. Приоритетно развитие на железопътния транспорт и неговото модернизиране и интегриране в плановете за развитие на градските агломерации.

     Да се въведе задължителното ползване на малолитражни, нискоемисионни, електро или хибридни автомобили в държавните и общински институции, както и да започне процес на задължително внедряване на ВЕИ инсталации, в инвестиционни проекти на държавни и общински административни сгради и комплекси,  целящо значително намаляване на разходите на институциите, а също така и повишаване на информираността на местното население, използвайки добрите примери и практики.

     В стратегията не се калкулират разходите за съхранение на отработеното гориво от АЕЦ и за консервиране/погребване на атомните реактори. Тези финансови разходи трябва да бъдат посочени и включени в остойностяването на продажната цена на електричество от АЕЦ, като това следва да промени значително разходите, цените и смисъла на производството на електрическа енергия от АЕЦ. 

     При коректно калкулиране на разходите се отчитат всички външни разходи – вкл. тези за въздействие върху околната среда, здравето на населението (ТЕЦ) и пр.
 

     ЗАКЛЮЧЕНИЕ

     Смятаме, че ако се приемат нашите конкретни предложения, в България ще се развие съответната индустрия и пазар, които биха довели до постигане на пълна енергийна независимост от изкопаеми горива до 2040 г., също така и пълна независимост от внос на енергийни ресурси, която ще гарантира енергийната сигурност на страната.