В новините
 
24.05.2009 07:07   Новината е видяна 2368 пъти
Отворено писмо на Тонко Фотев
Уважаеми дами и господа,
Реших да напиша официално отворено писмо до обществеността, защото от няколко месеца съм подложен на системен медиен терор и тормоз. Проблемът, с който се сблъсквам лично аз е изключително жесток за мен и моите близки, а също така и сериозен за обществото ни. Мисля, че съм длъжен да реагирам публично, така както публично бивам опозоряван.
От края на месец февруари тази година срещу мен периодично се хвърлят невероятни и напълно абсурдни клевети, които обаче щедро намират място и отглас в повечето български медии. Три пъти бях обвинен, на нарочно организирани срещи с медиите, в опити за блудствени действия срещу 4 различни лица от женски пол.
Първият път това се случи в хотел „Шератон” от Анна Качарава, която заяви, че „Почетният консул в Бургас Тонко Фотев е правил опит да блудства” с нея в тоалетна през 2007 г.
Вторият път – месец по късно, а именно на 19.03.2009 г. вече в БТА, пресконференция дадоха 2 напълно анонимни и непознати не само на мен момичета, които се представиха като проститутки и отправиха подобни обвинения. По думите им събитието е отново преди 2 години в неопределена дата и час. Разликата е, че опитът на насилствени сексуални действия от моя страна е бил завършил с извеждането им като проститутки в Германия от неизвестни лица.
Третият, последен засега, скандал гръмна завчера, 22.05.2009 г. отново в БТА. Срещу мен наново бяха отправени обвинения от непозната жена, за опит за блудство пак в тоалетна. Лицето представило се с имената Любомира Кирилова, на 26г. от Русе, посочи като местопрестъпление несъществуващ отдавна ресторант. Разбира се времето на извършването не е преди дни, седмица, месец, а отново през… 2007 г.
По всичко изглежда, това е фаталната година в прекарания ми в общественополезна дейност почтен и скромен иначе живот. Тонко Фотев е представен като маниак - рецидивист, извършващ серия от неуспешни опити за блудство и сексуални контакти с жени и момичета, които храбро се бранят. Повечето атаки се случват в женската тоалетна, където жертвите биват дебнати от насилника. Ако това беше поне незначително вярно и аз действително бях подобна личност, това би било голяма драма за мен, като един наистина неосъществен и неуспешен сексуален маниак с извратени наклонности.
Всички тези случаи биха били смешни и комични, жалки, пошли и долнопробни опити за омаскаряване, ако не им бе обърнато толкова ревностно внимание от страна на средствата за масова информация.  Без да мисля да подценявам, или засягам българските журналисти, не мога да скрия недоумението си, как е възможно всеки път да се предоставя скъпата и висока трибуна на медиите за една несъмнено злепоставяща и дори унищожаваща ме кампания, зад която се съмнявам, че стоят криминални интереси.
Допустимо ли е да се приема „за чиста монета” нещо твърдяно за когото и да било, което хвърля завинаги черно петно върху неговото име, но по никакъв начин няма дори нищожно основание да бъде считано за истина?
Нима Етичният кодекс на българските медии не обезсмисля да се публикува безрезервно недостоверна и съмнителна информация, без преди това тя да е проверена, като канал, мотив и източници. Особено, когато тя силно уронва престижа на определени лице, или субект.
Пораженията върху семейството и психиката ми са огромни и непредсказуеми, включително загубване на здраве и живот, не дай си боже!
Нима не трябва в подобни случаи да се прояви макар и елементарна критичност, за да се филтрира възможността от използването на медиите за оклеветяваща личностна кампания, зад която стоят нечисти помисли и интереси? Толкова фрапантни съвпадения има и в трите сюжета, че те просто се набиват на очи, дори на непредубедена публика.
Едното е, че от 4 „мои жертви” 3 са неидентифицирани, а само едната – Качарава е доведена дъщеря на доскорошния ми добър познат Ивайло Зартов. От известно време Зартов се превърна в мой заклет враг, след като беше разобличен от руски инвеститори и свои партньори в злоупотреба в особено големи размери – 2.3 млн.евро. Зартов бе отстранен от руско-българската фирма „Инглиш Вилидж”, която управляваше и сега трябва да връща парите, но явно не желае, или не може. Вместо това, в разкритията спрямо него, той заподозря мое участие и реши да си отмъщава с всякакви средства, като набляга на дискредитирането ми. Не знам какъв резултат и ефект се търси с подобни действия, но по някакъв начин се фокусира медийно внимание в целенасочена посока.
Какви са мотивите аз не знам и не желая да анализирам. Едва ли е случайна информацията в публичното пространство, че Зартов има тежко криминално минало, с влязла в сила ефективна присъда за уличен грабеж. Едва ли е случайно съвпадението, че последната жена е именно от Русе – градът от който е родът на Зартови и където са родени майката, братът и бащата на Зартов. Последният е бил бивш полковник и високопоставен служител в Министерството на транспорта по времето на Тодор Живков. Всички тези преки и косвени връзки с „потърпевшите” трябва да се разследват надлежно от компетентни и квалифицирани служители, за да се разкрие цялата истина скрита под повърхността на чудовищните сензации срещу моята личност.
Втората обща особеност на мръсния сериал срещу мен, е че приписваните ми престъпления са се случили в 2007 г., но всички „жертви” тогава са решили да премълчат от страх и стриктно да пазят „тайната” до пролетта на 2009 г., в апогея на още не случилия се по онова време проблем на Ивайло Зартов. Как е възможно да са се притеснявали толкова много от „страшния Руски консул”, а сега смело пред цяла България да обвиняват трябва да попитаме тях. Въпросът е, защо това става единствено по медиите?
Защо? Ами естествено защото 2 г. са твърде голям срок, за да може да се докаже каквото и да било и защото очевидно лъжат без да се страхуват от възмездие. Анонимност, неизяснена самоличност, никакви официални жалби до институциите, огромен давностен срок и един и същ сценарий, с малки разлики в детайлите. Но основното е един и същ главен герой – Почетният консул на Русия Тонко Фотев.
Аз имам определени въпроси към т.нар. „потърпевши” от моите опити за секс. Те би трябвало да бъдат зададени от журналистите, преди да ме нарочат за мишена на медийни сензации.
Настоявам всички потенциално насилени от мен жени да си посочват точните данни и да имат доблестта да се легитимират пред обществото. Държа да пуснат обещаните жалби срещу мен в най-кратък срок. Защо две години не са го направили, а и след медийните си изяви също не го правят, страхът не е оправдание, защото явно е, че вече са се афиширали пред цяла България и няма от какво да се страхуват, а само да докажат твърденията си.
Да посочат точно обстоятелствата – дата, час, място на споменатото от тях престъпление, за да има все пак минимална възможност да се установи неговото извършване, или съответно клеветата. За изнесените като проститутки момичета в Германия – обезателно да се снемат пълни показания пред МВР и Прокуратурата, тъй като подобен сигнал представлява информация за изключително сериозно престъпление по смисъла на НК и обезателно трябва да се разнищи в интерес на правосъдието и обществото.
Да обяснят защо правят пресконференциите си само в края на работната седмица – 2 в петък и една в четвъртък, когато е ясно за запознатите, че възможността за адекватна и своевременна реакция от засегнатата страна е невъзможна. Кой плаща тези пресконференции и защо проститутките, или жените имат такъв внезапен афинитет да стават медийни звезди, но не и да отнасят проблемите си до отговорните институции?
Готови ли са „жертвите на опитите за сексуално насилие”, както и Ивайло Зартов да се подложат на детектор на лъжата, или очна ставка с мен и да потвърдят изявленията си пред медиите? Зартов да отговори пред детектор има ли нещо общо с тази клеветническа, престъпна кампания, като подбудител, или инициатор.
Учудвам се на бездействието на държавните институции по изнасяните скандални факти, които сами по себе си представляват данни за тежки престъпления. Нали именно МВР, Прокуратурата и съдът са тези, които могат да потвърдят, или отхвърлят обвиненията в престъпление. Недоумявам как е възможно повече от 2 месеца МВР да не може да установи самоличността на двете проститутки от БТА, представили се с тъмни очила и перуки. Те се скриха веднага след появяването си. Къде? При кого? Никой не знае и как може човек да се защити срещу подобен абсурд!? Останаха само мръсотиите срещу мен, които продължават да се въртят отново и отново.
Очаквам г-жа Кирилова от Русе поне да пусне официалната си жалба до ВКП, за да имам най-после някакъв шанс да се защитя законно и да я дам под съд на свой ред по няколко члена от НК.
Как да си обясним това, че обвиненията на Качарава бяха категорично отхвърлени от Бургаската Районна Прокуратура още на 9.04.2009 г., но до този момент постановлението не е обжалвано от лицето? Аз съответно вече съм завел дело в съда срещу доведената дъщеря на Зартов и съм убеден, че правосъдието и справедливостта ще възтържествуват. За което ще уведомя, разбира се, медиите.

Уважаеми сънародници,
Всеки един от нас може да стане обект и жертва на подобно гнусно престъпление. Всеки. Само си представете да бъдете замесени в аналогично безумие. Колко е лесно да бъдеш вулгарно оклеветен и опозорен по медиите, а след това иди издирвай, доказвай и съди анонимните извършители!
Аз смятам, че този прецедент е симптоматичен признак за ново и непознато явление в нашата действителност и като такъв е изключително опасен. Не виждам реални и ефективни начини да му се противопоставим, освен с помощта, критичността и отговорността на журналистите, в които аз дълбоко вярвам. Определям случващото се днес с мен, а утре с някой друг, като обществено опасно явление.
Независимо, че съм със статут на Почетен консул, не забелязвам, за съжаление, държавата, в лицето на своите институции да защитава моите права, като обикновен гражданин, да не говорим за пренебрегването на клаузите на Виенската конвенция за консулските отношения, по която Република България е страна.
Очевидно е, че след като няма адекватна реакция от държавата и правосъдните и правоохранителни органи, чувството за безнаказаност расте и провокира подобни порочни рецидиви, които утре могат да опожарят всяка човешка съдба. Защото хвърли ли се едно петно – трудно се измива, независимо от реалните факти, доказателства и истини.
Аз оставам с категоричното впечатление, че спрямо мен се използват подставени лица, с цел недопустимо манипулиране на общественото мнение, моето дискредитиране, разболяване, проваляне в личен, обществен и професионален аспект.
Тук проблемът не е нито криминален, нито юридически, а чисто морален и медиен, защото той възниква и се мултиплицира именно от безкритичното, бих казал безотговорно отношение, към една човешка драма. Тиражирането на подобни престъпни по своя характер клевети, обиди и позорящи обстоятелства, без критерий за достоверност е недопустимо. Искам да припомня, че законодателството именно затова е предвидило чл. 147 и 148 от Наказателния кодекс.
Моля да вникнете в думите ми и апелирам цялата общественост, медиите и журналистите да бъдат изключително критични и осторожни не само по отношение на моя, но и на други подобни в бъдеще случаи.!

Благодаря за отделеното внимание!
С Уважение: Тонко Фотев
Почетен Консул на Руската федерация в Република България




Ключови думи:

 

Вашите коментари
0
добави коментар
Прякор:
Коментар:
 
Въведете кода от картинката:
 
Коментари
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |