ИНТЕРВЮ НА МАРТИН КАРБОВСКИ С „ИЗЧЕЗНАЛИЯ” ПАВЕЛ ОТ АСЕНОВГРАД В „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ” . Бургас.

18.06.2009 18:48 Новината е видяна 6839 пъти

ИНТЕРВЮ НА МАРТИН КАРБОВСКИ С „ИЗЧЕЗНАЛИЯ” ПАВЕЛ ОТ АСЕНОВГРАД В „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ”

Тази събота 20 юни от 18:00 социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще покаже уникално като продължителност и съдържание интервю с „изчезналия” Павел, който избяга при опита на българската държава да вземе него и сестра му Николета от баща им Тодор, за да бъдат отведени в Полша от майка им Барбара. „Днес ще ви разкажем за един футболен мач между Полша и България.” – коментира Мартин Карбовски. – „Мачът завършва едно на едно засега. Знаете историята – едно на едно деца. Николета от Асеновград е при майка си в Полша, а Павел е при баща си в Асеновград. Така са правили еничарите. Но днес това се прави от държавата. Нашата собствената „ебаси държавата”. „Отечествен фронт” няма да взима страна кой е виновен или кое съдебно решение е правилно. „Отечествен фронт” днес ще ви покаже нещо невиждано - кой точно е държавата. Защото държавата има лице. Държавата има име. Държавата е жив човек. Аз ще ви покажа как изглежда държавата!”

Тодор и Барбара се запознават в Ленинград, където и двамата следват. Любовта им обаче пламва години по-късно, когато вече овдовялата Барбара се обажда по телефона на Тодор и го кани при нея в Полша. През 1999 г. двамата сключват брак и семейство Василев заживяват щастливо със сина на Барбара от първия й брак. След година се ражда дъщеря им Николета, а две години по-късно се появява и Павел. За да помага в грижите за децата в Полша пристига и майката на Тодор - Мария.

Тодор не е отвлякъл децата си от Полша. През 2007 година Барбара лично подписва в българското консулство във Варшава декларация, с която дава съгласието си Николета и Павел да бъдат изведени от Полша от баща им и да заминат за България.

„Държавата в лицето на Агенцията за социално подпомагане в лицето на Елена Ненова, началник отдел закрила на детето към АСП-Асеновград, София Бечева, социален работник в АСП-Асеновград, Валерия Георгиева - шеф на АСП-Асеновград, техния шеф в София Гергана Дрянска, изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане за страната, към МТСП и нейния пиар Георги Терзийски, както и несръчната до болка съдия-изпълнителка Кремена Демерджиева направиха нещо, което не се беше случвало по тези земи от триста години! Завлякоха едно дете в Полша и уплашиха друго дете. Държавата завлече едно дете към Полша, докато то викаше за помощ. Ще ви показвам и назовавам тези хора, защото те са „ебати държавата”, не някой друг... Искам да видя как тия всичките, които изредих, ще отидат да вземат едно дете от циганската махала по същия начин. Как същите тези хора, които представляват държавата с цялата й строгост и цялата полиция на Асеновград ще направят същия празник на безумието едно турско село в Делиормана... Но ние правим една малка грешка. Държавата никога не са били те – политиците и чиновниците. Държавата – това е Павел!”

А седемгодишният Павел казва, че пак ще избяга и ще се скрие, ако отново дойдат да го вземат. И ще измисли къде да се скрие. Той иска да живее в България и да живее със сестра си, но само ако и тя е в България.

„Нашата държава е направена с дървена глава, каменно сърце и мръсни ръце. Нашата държава не иска да има тези деца – тя иска да ги даде на Полша. Не знам колко са били щастливи децата, давани в армията на турския султан. Но съм убеден, че в Полша двете деца ще бъдат по-щастливи от тук. Защото Полша ги иска. Искам да съм поляк понякога. Полша направи всичко възможно да си вземе децата. В нашата поща е задръстено от молби да се занимаваме със случаи, в които баща-арабин е отнел и завел детето на българка към арабския свят и никой от така наречената държава не помага. Пратете ни вашия случай! Ако детето ви е завлечено, ако държавата не ви помага – пратете ни вашия случай! Искаме да покажем как България се грижи за българските деца, след като успя да се погрижи за полските. Искаме и друго – пишете ни за АСП в Асеновград и съдия-изпълнителката Кремена Демерджиева. Разкажете ни за тях! Ако не друго – ще ги попсуваме заедно, ще ги попроклинаме и ще ги познаваме. Дървената глава, каменното сърце и мръсните ръце трябва да бъдат уволнени! Или поне посочени с пръст.”