За пореден път, правителство нарушава принципите и предизборните обещания, с които е получило доверието на Суверена на нашата държава – народа.
Преди година и половина сегашните управляващи убеждаваха всички нас в ценностите на децентрализацията, („Гарантирано от ГЕРБ”), но както често се случва в последно време гаранцията не е това което очакваш, а винаги има малка скрита уловка, написана с малки буквички в някое ъгълче на страницата.
Сякаш привикнахме да ни бъдат намалявани периодично гражданските права, да ни ограничават свободата и да ни отнемат правото на представителна демокрация, без да кажем нищо, без да се възпротивим. Продължаваме да даваме възможност да се прокарва тенденцията и опитите тотално да бъде обхваната цялата държава от една партия и да се ограничи, както участието на по-малките политически формирования, така и на гражданското общество в управлението на страната и в защита на интересите на общността. С кодекса се прави опит да се ограничи правото ни да избираме най-близкия ни управник – нашият кмет. Защото колкото и голяма тежест и обединителна сила да има Народното събрание и колкото голяма представителност да има бащата на нацията Президента, именно кметът е човека от народа, към който може да се обърнеш най-лесно, който може да защитава твоите интереси и на по-високо ниво. Кметът е човека, който решава нашите местни и ежедневни проблеми. Това са проблемите които ни съпътстват най-често и ни засягат най-пряко. Кметът е един от нас.
Новият изборен кодекс е просто един стар похват за подмяна на вота и опит за служебна победа на изборите догодина. Кодифицира се желанието на едни управляващи да останат на всяка цена във властта, с цената на всичко.
С премахването на възможността гражданите да избират своите районни кметове и кметовете на малките населени места се ограничава правото ни, пряко и демократично да избираме своите представители във властта.
Мотиви на управляващите са несъстоятелни. Вместо да изпълнят своята предизборна програма или поне девиза си „За европейско развитие на България”, обещанията за децентрализация се подменят с отнемането на права, с отнемането на наши конституционно определени граждански права и твърд курс към централизирано управление в държавата.
Съгласен съм с тезата на управляващи, че районните кметове и кметовете на кметства нямат достатъчно правомощия, финансиране и права да разпределят средства, с които да провеждат своите местни политики. Но не мога да се съглася с аргументите им, че по тази причина те трябва да бъда унищожени като представители на местото самоуправление и да се превърнат в едни прости администратори. Стартира се процес който не би довел до подобряване, а до влошаване на съществуващото положение. Децентрализация с централизирано назначаване не се прави, било то и от общинския съвет.
Ограничаването на броя на общинските съветници не е нищо друго освен увеличаване на прага за участие в общинския съвет – колективния орган, управляващ нашите права на местно ниво, провеждащ най-близката до нас политика, управляващ нашата община, представителният орган на нашите политически възгледи и граждански виждания за управлението на нашия град, нашето село, нашата община. Ограничаването на броя на общинските съветници ни тласка към връщане на двуполюсния модел и трайна невъзможност за включване на гражданите в правенето на местна политика. А в някои общини ще доведе и до съвети съставени, само от една политическа сила. Това ли е целта на демокрацията, днес?
Опита за служебна победа не е донесъл успех на никого досега. Още си спомняме за „мажоритарните” представители и как именно носителите на идеята и нейни основни реализатори не можаха, не само да се сдобият със служебна победа, но и получиха служебна загуба.
Народът ни е вече политически зрял и евтините номера и илюминации не минават толкова лесно. Просто остава горчивия вкус до следващия наказателен вот.