В новините
 
22.07.2019 08:32
Търсене
 
 
14.12.2010
Новият избирателен кодекс Централизация и потискане на Демокрацията.
За пореден път, правителство нарушава принципите и предизборните обещания, с които е получило доверието на Суверена на нашата държава – народа. Преди година и половина сегашните управляващи убеждаваха всички нас в ценностите на децентрализацията, („Гарантирано от ГЕРБ”), но както често се случва в последно време гаранцията не е това което очакваш, а винаги има малка скрита уловка, написана с малки буквички в някое ъгълче на страницата. Сякаш привикнахме да ни бъдат намалявани периодично гражданските права, да ни ограничават свободата и да ни отнемат правото на представителна демокрация, без да кажем нищо, без да се възпротивим. Продължаваме да даваме възможност да се прокарва тенденцията и опитите тотално да бъде обхваната цялата държава от една партия и да се ограничи, както участието на по-малките политически формирования, така и на гражданското общество в управлението на страната и в защита на интересите на общността. С кодекса се прави опит да се ограничи правото ни да избираме най-близкия ни управник – нашият кмет. Защото колкото и голяма тежест и обединителна сила да има Народното събрание и колкото голяма представителност да има бащата на нацията Президента, именно кметът е човека от народа, към който може да се обърнеш най-лесно, който може да защитава твоите интереси и на по-високо ниво. Кметът е човека, който решава нашите местни и ежедневни проблеми. Това са проблемите които ни съпътстват най-често и ни засягат най-пряко. Кметът е един от нас. Новият изборен кодекс е просто един стар похват за подмяна на вота и опит за служебна победа на изборите догодина. Кодифицира се желанието на едни управляващи да останат на всяка цена във властта, с цената на всичко.
06.10.2010
15 минутна почивка за дебатите в Народното събрание след словото на Волен Сидеров за тракийци
Представители на ВМРО и телевизия СКАТ вчера се разгневиха на бургаските депутати, защото не се явиха на среща по темата „Защо е важно да подкрепим референдум против членството на Турция в ЕС”. Форумът бе обявен за 11 часа вчера в Капитанската зала на хотел „България” в Бургас. На него по предварителна програма трябваше да присъстват както граждани, така и народни представители от всички политически сили, които са били поканени, за да дискутират темата за допитването до народа. Никой от бургаските избраници обаче не се яви в залата, а срещата за малко да се провали напълно, тъй като стана ясно, че предния ден неизвестно лице се е опитало да я саботира. Лидерът на ВМРО Георги Дракалиев и водачът на „Независимите” в Общинския съвет в Бургас Валентин Касабов бяха посрещнати в залата с новината, че в неделя в хотела се обадил женски глас, който заявил, че събитието се отменя за вторник от 10,30 часа. След кратка суматоха все пак представителите на ВМРО и СКАТ дадоха пресконференция за медиите, като нарекоха объркването „опит за провокация”.
21.09.2010
Програма за отбелязване на 22 септември - Ден на Независимостта на България - в Бургас
Независимостта на България е обявена с Манифест на 22 септември 1908 год. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история на страната ни не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
09.01.2010
Божидар Димитров: Възродителният процес е несравним с изселването на тракийските българи
Смятах, че въпроса с компенсациите трябва да бъде решен справедливо преди Турция да стане член на ЕС и че това е условие, а не пожелание, казва министърът, отговарящ за българите в чужбина -Г-н Димитров, премиерът Борисов остана недоволен след вашите изказвания за изплащане на компенсации за тракийските бежанци, като условие за влизане на Турция в ЕС. Съжалявате ли, че изобщо се изказахте по въпроса? -Сбърках в това, че неправилно бях интерпретирал за себе си предприсъединителния доклад от началото на миналата година за напредъка на Турция по отношение кандидатурата й за ЕС. В него се казва, че въпросът с компенсациите за тракийските бежанци трябва да бъде решен справедливо. Аз смятах, че това е условие за приемането на Турция в ЕС, но се оказа, че не е условие, а само едно пожелание, което няма юридическа стойност. И аз, заявявайки това в публичното пространство, поставих в много неудобно положение премиера, тъй като такова решение на правителството или на Народното събрание няма. И това наистина е тежък гаф. Аз съм готов да понеса своята отговорност за него. -Някои от критиците на каузата за изплащането на компенсации за тракийските бежанци твърдят, че Турция също може да прояви такива претенции заради т. нар. възродителен процес... -Не е така. При възродителния процес на изселниците не са им отнети имотите. На тях не им е отнето гражданството. Докато през 1913 г. на българите е отнето и поданството, както се е казвало тогава. Освен това тогава около 50 хиляди българи са загубили живота си, били са изклани. Докато по време на възродителния процес такова нещо не се е случило. Имаше една голяма екскурзия, но дори и тя не беше насилствена. Много от изселените с турски имена се завърнаха по родните си места в своите си имоти. Т.е. те просто са били на една голяма екскурзия. Така че нещата са несравними. Не са сравними и с т. нар. изселвания от 1878 г. до 1889 г., тъй като и тогава изселването беше доброволно, а тези, които завинаги скъсваха с България най-спокойно си продаваха имотите. Конфискувани турски имоти няма. -Защо турската страна никога не е започнала да изплаща тези компенсации, след като се е съгласила да подпише Ангорския договор?
 
 
 


Акценти от Bourgas-news.com
 

Последните грозни снимки
Фургоните - Републиканска отново - така е вече няколко месеца.
Март.2009        публичен дом - слухове се нося, че в това изостанало метално нещо малолетни упражняват определени професии
Фото галерия



Архив по дати
От:
До:
 

Последните обяви
 


© 2009 WWW Development News Network. All Rights Reserved
Мебели Бургас | namerih.com добави сайт | Уеб дизайн Бургас | Advertise with us | Terms of service | Контакти |